• Varna
    8°
    слаб дъжд
    Влажност: 93%
    Вятър: 7m/s ENE
    Мартин Минчев: Играя футбол с цялата си душа и сърце
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Мартин Минчев

    Въпреки, че получава признание след признание, той не лети в облаците. Странно, защото е само на 18 години, а талантът му е безспорен. Това е причината да бъде все по-често под светлината на прожекторите и всички да знаят името му. Футболистът на Черно море Мартин Минчев е скромен и не обича да попада в медийното пространство. Той обаче прие с усмивка да отговори на въпросите на Sportal.bg и за първи път разказа за пътя си във футбола, семейството и мечтите си.

    – Под щастлива звезда ли си роден?
    – Може би има нещо такова, защото не на всеки му се дава шанс още в началото да играе в мъжки отбор. Трябва обаче да се доказваш, да тренираш здраво и тогава ще дойде шансът, който трябва да грабнеш. Когато не си сериозен към футбола няма да ти се даде шанс толкова рано.

    – От какво се лишаваш, за да си на 100% готов за този шанс?
    – Има много лишения, за да достигнеш до големия футбол. Трябва да се въстановяваш добре след тренировка, на тренировка да се раздаваш на максимум, защото това се иска от теб. Трябва да ограничаваш излизанията до късно вечер, трябва да се прибираш по-рано, за да можеш да се наспиш и да си свеж на тренировката, да можеш да си пълноценен през цялата седмица и да се подготвиш добре за мача.

    – Колко е трудно на твоята възраст да се лишаваш от живота на своите връстници?
    – Трудно е, но всичко зависи от това в каква компания си израснал. Още от малък съм заобиколен от приятели, които са във футболната сфера. Те също са професионалисти и знаем кое е правилно за нас, за да можем да израснем като футболисти и да достигнем до най-високото ниво.

    – С оглед на това колко истински приятели имаш?
    – Не са много, но се радвам, че тези, които са до мен в трудни и тежки моменти са истински.

    – Лесно ли допускаш хора до себе си?
    – Може да се каже, че лесно допускам, но ако някой ме разочарова бързо приключвам отношенията си.

    – Откакто името ти се споменава все повече и повече забелязваш ли, че броят на хората, които искат да бъдат около теб се увеличава?
    – Със сигурност има и такива хора, но аз гледам да страня от тях и да запазя отношенията ми със семейството и най-близките ми приятели.

    – Какви хора могат да бъдат твои приятели?
    – Всеки е различен, затова и е специален. Но като имаме еднакви виждания и вървим в една посока в живота, като се разбирам с даден човек със сигурност ще бъде приятна компания. Най-важното е да се разбираме и да няма интриги.

    – Какво не можеш да простиш?
    – Доверието е най-важно и когато то се изгуби всичко свършва.

    – Защо избра футбола?
    – Още като малки с моите приятели играехме футбол. Минал съм и през друг спорт – плуване, но футболът е една голяма страст и когато веднъж се хванеш с тази топка, никога не можеш да я пуснеш.

    – Ти попадна в големия футбол в изключително ранна възраст. Как ти се отрази това?
    – Със сигурност съм имал тежки моменти, но хората до мен ми помагат да ги преодолея. Съотборниците ми също винаги са до мен и ми дават сили?

    – Кой е най-близък до теб в отбора?
    – Сега се налагат много юноши в Черно море и със сигурност ми е много лесно. Велислав Василев ми е близък, също така Виктор Попов, Дани Кики.

    – Как се почувства, когато попадна за първи път в мъжкия отбор на Черно море?
    – Беше ми мечта и в началото дори не можах да повярвам. Докато загрявах мислех само какво ще стане, ако направя някоя грешка. Точно това е грешката. Когато се притесняваш, не можеш да се отпуснеш и да покажеш своите качества. И това е като урок за мен. Не трябва да се притеснявам, защото не мога да покажа на какво съм способен.

    – Каква е целта ти сега?
    – Най-важното е да съм здрав. Трябва да се раздавам на терена, да вкарам много голове, да помагам на отбора да върви напред и да се целим най-високо. Ако можем да вземем Купата на България ще е нещо много голямо за нас.

    – Докъде може да стигне Черно море този сезон?
    – Отборът има добър колектив, имаме добри футболисти, сработени сме и със сигурност ще бъдем фактор в първенството. Въпросът е да сме постоянни.

    – Липсва ли ти Георги Илиев?
    – Със сигурност липсва такъв лидер като Георги Илиев. Аз съм казвал много пъти, че той ми е идол. Със сигурност ми липсват неговите съвети, но животът продължава и трябва да се справям и без него. С него продължаваме да поддържаме връзка.

    – Какво ти казва?
    – В първите мачове, в които започвах като титуляр бях много притеснен. Той дори ми се смееше, че съм толкова притеснен, но казваше, че е нещо нормално. Винаги ми е казвал да съм спокоен, да играя своята игра, да не се притеснявам от нищо и да се забавлявам във футбола. Започнали сме да тренираме футбол, защото ни е било страст и сме го приемали като забавление. Винаги ми е казвал да се отпусна, да играя своята игра и всико ще се получи.

    – Усмивката и забавлението на терена ли са нещата, които липсват на някои от футболистите в България?
    – Със сигурност го има и това, но всеки прави всичко възможно да се забавлява във футбола. В по-големите отбори има голямо напрежение и може би това е причината да не ги виждаме толкова често.

    – Какво е футболът за теб?
    – Още от малък играя футбол с цялата си душа и сърце, но разбира се има повече отговорности в мъжкия футбол и не може просто ей така да излезеш на терена и да се забавляваш. Има някои неща, за които трябва да поемеш отговорност и да си ги вършиш до края на мача.

    – Защо играеш с този номер в Черно море?
    – Взех го на шега. Има едно момче, което също играеше нападател при юношите, говорихме си шеднъж и той ми беше казал да взема номер 90. Като ми звъннаха да отида в отбора и ме попитаха кой номер искам, аз казах 90. Въобще не се замислих и той знае, че заради него съм го взел. Като число не означава нищо, повече го взех на шега. Просто го направих за един приятел.

    – Какво правиш преди мач?
    – Гледам да съм концентриран. Имам нещо, което правя преди всеки мач, но не искам да го споделям. Слушам и музика, понякога една песен, докато не ми омръзне.

    – Шок ли беше повиквателната за мъжкия национален отбор?
    – Пак не можах да повярвам, защото ми се струваше, че е много рано за този момент. Това обаче беше голям плюс за мен, защото видях как трябва да се тренира, колко още имам да работя и това много ме мотивира.

    – За малко още при дебюта си да бъдеш герой..
    – Като ме пуснаха в игра, в началото бях много развълнуван. В тази ситуация не съм имал и много време да мисля, просто инстинктивно стрелях топката. Минаха ми мислите, че можех да реша мача, но просто не стана.

    – Много си критичен към себе си. А какво харесваш в себе си?
    – Харесвам това, че имам силен характер и не се примирявам.

    – Какво те направи толкова силен? Да продвължаваш напред без да спираш.
    – Със сигурност е помогнал треньорът ми от школата – Мартин Христов. Имал съм и трудни моменти, но той много ми е помагал. Така си изградих и характера, разбрах кои са целите и приоритетите в живота ми. Знам какво искам и не съществува нещо, което може да ме отклони.

    – Какво трябва да постигнеш, за да кажеш „Аз успях!”?
    – Със сигурност никога няма да кажа „Аз успях!”. Може би чак на края на кариерата ми, но зависи каква кариера съм направил. Но винаги ще има още и още неща, които ще искам да постигна. Трябва да се целиш високо винаги и времето ще покаже докъде ще стигнеш.

    – Кой е твоят идол във футбола?
    – Килиан Мбапе и Кристиано Роналдо са моите идоли.

    – Защо симпатизираш на тези игарчи?
    – Роналдо го харесвам заради неговия характер. Иска още и още. Не се примирява с това, което е постигнал и работи винаги здраво. Още от малък взимам пример от него. Мбапе просто ми харесва като футболист. Бързината му е страхотна. Той е на моята позиция. По-скоро аз съм на неговата позиция (смее се) и се уча от него.

    – Твоето мислене обаче звучи като на талантите извън пределите на нашата страна.
    – Гледам да не правя грешките, които съм виждал, за да мога да израствам.

    – Кой момент можеш да определиш като най-трудния в кариерата ти?
    – Всеки е минавал през трудни моменти. За мен всеки момент е труден, защото аз изживявам всичко. Със сигурност като нямам гол, асистенция, ми е много трудно, но се минава през тези моменти и така се продължава.

    – Кой ти дава сили?
    – Семейството и приятелите ме крепят.

    – От какво семейство си?
    – Доволен съм от това, което имам, даже съм много доволен. Винаги семейството ми е до мен и ми е помагало, сега вече като съм по-голям гледам аз да помагам на семейството си. Винаги са ме подкрепяли, присъстват на всеки мач. Дори баба и дядо да са на село, идват и подкрепят. Дори да съм направил слаб мач, те ми казват, че съм играл добре и ми помагат да преодолея този труден момент.

    – Имат ли родителите ти допирни точки със спорта?
    – В миналото са имали, но сега не. Дядо ми се е занимавал с футбол и баскетбол, майка ми е била гимнастичка. Само дядо ми има общо с футбола и ми дава съвети постоянно.

    – А ти слушаш ли го?
    – Няма как да не го слушам.

    – Какви съвети от твоите родители следваш стриктно?
    – Да бъда себе си, да бъда отговорен и да се забавлявам.

    – Кой е Мартин Минчев?
    – Аз съм напълно нормален чоек. Не обичам да летя в облаците, не съм човек, който да демонстрира самочувствие. Обичам да комуникрам с хората, които са ми приятни. Накратко Мартин Минчев е просто обикновен човек и нищо повече.

    – Какво ти липсва в живота?
    – Нищо не ми липсва. Имам семейство, което е до мен в трудни моменти и верни приятели. Само това ми е нужно.

    – Ако трябва да си стегнеш куфарите, да си избереш един отбор и да тръгнеш, кой ще бъде той?
    – Още от малък съм фен на Манчестър Юнайтед. Със сигурност още от малък искам да играя там. Бих отишъл във всяка държава, където има развитие. Ако сега трябва да тръгна, бих тръгнал за Англия или Германия. Белгия също е вариант.

    – От какво не би се отказал заради футбола?
    – Надявам се да нямам такъв случай в живота, в който ще трябва да избирам между футбола и нещо друго. Дори не искам да мисля за това.

    – Как би описал живота си с една дума.
    – Перфектен.

    1 коментар

    1. ММА

      Какво става с Мартин Минчев, не бележи, не прогресира, мисля че трябва да отива в чужбина и да пробва нови методики на трениране, че да не се загуби тука у нас в слабото първенство

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *