Икономистите на БАН са разработили три сценария за последствията в страната във връзка с борбата срещу COVID-19 .Според тях, в основата на рецесията, която се очаква е уязвимостта на човешкия фактор.

На база обзор на предприетите  фискални мерки, които са в съответсвие с политиките в областта на основните търговки партньори на страната,  икономистите са разработили три сценария за развитие на българската икономика. Анализите са разработени  и на база  официални данни за разпространение на заразата в страната към 12.04.2020г.

Първият сценарий,който е оптимистичен, допуска, че пикът на заразата в страната ще е в средата на месец май и няма втора вълна от заболели. При този вариант мерките постепенно се отменят и през второто шестмесечие ще заработи нормално. Прогнозата е за спад в размера на БВП от 2.4 %, инфлацията спрямо 2019 ще нарастне незначително. Спад с до 20 % се очаква в обемите на външна търговия, внос и негативно отражение върху текущата сметка, поради лошия сезон в туризма.

Предвижда се бюджетен дефицит от 1,5 % спрямо БВП, който ще бъде покрит с емитирането на нов външен дълг в размер на 2.5 млрд.Пазарът на труда ще отчете нарастване на безработицата до 6.9 %. Вероятността този сценарий да се реализира е 20 %
При сценарий номер две, при който вероятността за осъществяване с 60% се предвижда пикът на заразата да в края на месец юни -средата на юли. След това мерките ще започнат да се отменят постепенно, но е възможно някои ограничения да се въведат отново. В този случай се очаква спад на БВП с 4.3% , значително намалени обеми на външна търговия, спад в сектора на туризма с 50 %.

Годишната инфлация ще нарастне с 4,2 % спрямо предходната година. Нивата на безработица ще са значително по-високи, около 10 %, което е двукратно увеличение спрямо 2019г. Очакват се по-ниски приходи за бюджета в размер на 9% при запазване нивото на разходи, но с пренасочване към секторите на здравеопзване и социално подпомагане.

При този вариант бюджетния дефицит ще е в размер на 2.5% спрямо БВП, размерът на дълга, който ще бъде емитиран ще е в размер на 3.8 млрд.лв. Резервите във валута ще намелят с около 500млн. евро.

Третият сценарий-песимистичният,има вероятност за  сбъдване от 20 %.  При този вариант се допуска, че пикът на заразата ще е в средата на август, като мерките се затягат и отпускат периодично.

При този вариант пазарът на труда ще изпита силен шок, нивата на безработица ще стигнат 12 % . Реалнист спад на БВП ще е 5.7 %, а инфлацията ще нарастне до 5.2 % спрямо предходната година. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергийните ресурси.
Прогнозата е за значително влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро, дължащи се оновно на проваления летен туристически сезон – спад между 50 и 70%.

Бюджетният дефицит ще достига 5% спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг се увеличава до 26.5% от БВП.

Икономистите на БАН подчертават, че оптималните мерки за борбата с COVID-19 са свързани със съзнателно ограничаване на икономическата активност и намаляване броя на заразените. Основен проблем при този вариант  е, че се отлага във времето постигането на обществен имунитет, но в зависимост от развитието на епидемията може да се мисли за циклично налагане или отмяна на ограниченията.

Според анализа на икономистите  за трайно справяне с инфекцията ще са необходими между 6 и 12 месеца, като този период може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение.

Докладът може да бъде прочетен тук