• Варна
    16°
    разкъсана облачност
    Влажност: 87%
    Радослав Авлавидов:Никоя от близките държави не се осмели да позволи морски лица да слязат на нейна територия
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Радо1

    Радослав Авлавидов е 41 години от Варна. Работи в круизната индустрия от 17 години. Фен е на “Черно море ” и следи изявите на отбора от всяка точка по света

    Радо, здравей и добре дошъл у дома след близо два месеца блокиран на кораба. Разкажи ни какво наложи оставането ти толкова дълго време на борда?

    От извънредната международна обстановка и невъзможността на компанията ми работодател да организира своевременно репатрирането на служителите си от екипажите на корабите. Никоя от близките държави не се осмели да позволи морски лица да слязат на нейна територия. Всъщност, фирмата ми ни предложи възможност да изберем ако желаем, да останем на кораба като пасажери с осигурени безплатни храна, интернет, хотелско и медицинско обслужване.

    Аз сметнах, че в морето на плавателен съд, на който не е намерен вирус, съм в доста по-голяма безопасност, отколкото при евентуален воаяж по летища и гари до дома. Затова реших да се възползвам от предоставената оферта.  В крайна сметка до самия край на сагата това се оказа, че е нямало значение, тъй като възможност за изпращане на екипаж по домовете така или иначе не се откри даже и за тези, които бяха пожелали да си тръгнат.

    Как минаваха дните ти? Какво беше разрешено да правите? Правиха ли ви тестове за COVID-19 ? Какави мерки за безопасност бяха предприети?

    През цялото времетраене на извънредната ситуацията температурата на всеки човек на кораба бе измервана по два пъти на ден. Въпреки, че не бе открит симптом на Covid-19 инфекция на нито един от нас, командния състав на кораба реши да последва инструкциите на главния офис на компанията и въведе 14-дневен карантинен период.

    По време на него абсолютно всички членове на екипажа бяха преместени в стаите за гости (и то само в тези с балкони), затворени по един в стая, а доставката на храна и измерването на температурата се извършваше имено чрез рум-сервиз. Дните минаваха нормално – като при карантина, което не се е различавало много от изолацията в домовете на сушата.

    Когато 14-дневният период свърши, бе решено да продължим да получаваме храната и измерването на температурата по стаите, а излизането извън тях бе препоръчано да се намали до минимум при задължително спазване на социалната достанция от 2 метра – за целта столовете и креслата в различните публични зони на кораба бяха разпределени на съответното разстояние; всеки получи лицева маска, а събирането на групи по стаите бе забранено.

    Rado 8

    Как се чувстваше по време на излолацията на кораба и толкова далече от дома ?

    Както вече споменах, на кораба се чувствах на много по-сигурно място, отколкото където и да е на сушата, тъй като на нашия лайнер нямахме вирус. Tака, че може да се каже, че се чувствах щастливец в известна степен, тъй като фирмата ми се грижеше за здравето и изолацията ми, а вкъщи хората изхабяваха доста нерви покрай спазването на инструкциите и следенето за дисциплината на останалите граждани.

    Как мина пътуването до България ? Какво ти направи впечателение по международните летища?

    На летищата в Манила и Лондон се спазваха стриктно мерките за социална дистанция на различните опашки, багажът се дезинфектираше, а служителите носеха лицеви маски, но определно потокът от хора беше апокалиптично малък в сравнение с лудниците при всяко едно друго пътуване преди. На “Хийтроу” например за да не стават струпвания, не пускаха хора в салона на терминала, ако полета ти не е скоро. Всяка втора седалка по чакалните е покрита, за да не се сяда един до друг.

    Rado

    Кое беше първото нещо, което направи след като се прибра, беше ли завръщането по-различно от друг път?

    При пристигането на Летище София, процедурата с паспортната проверка беше малко по-бавна от обикновено заради предаването и инструктажа на карантинните декларации, които обаче бяха раздадени за попълване предварително още в самолета.

    Сметнах, че най-безопасно и отговорно беше да се прибера с лек автомобил до Варна, за да не излагам на риск останалите ползватели на обществения транспорт.

    Сега си вкъщи под задължителната 14-дневна карантина, проверяват ли органите на реда дали я спазваш? Получи ли инструкции и какви?

    Да, кварталният инспектор ме провери и ми обясни условията на карантината.

    Много са неизвестните преб бъдещето на круизната индустрия, би ли се върнал на работа след всичко преживяно ?

    Да, ще се върна, но за жалост никой няма никаква представа кога и как ще започнат отново круизите и по какъв начин ще ни викат пак на работа.

    Не е тайна, че си страстен футболен фен и привърженик на ПФК Черно море, разкажи ни как започна увелечението по футбола?

    Увлечението по любимия отбор никога не е започвало – аз съм си роден потомствен черноморец – това е същото като да се родиш българин, варненец и т.н

    Запален съм по футбола още от малък и следях резултатите от мачовете в „А“ и „Б“ група на последната страница на вестниците „Отечествен фронт“ и „Народно дело“.  Помнех по цели седмици класирането на „моряците“, както и голмайсторите от последната им среща. По мачове започнах да ходя  през 1990 г, от тогава до 2003 г.,когато започнах да работя в круизната индустрия пропуснатите двубои се броят на пръсти.

    футбол, радо

    Преполагам с нетърпение очакваш да стартира първенството, сподели какви са нагласите ти за провеждането на мачове без публика?

    Мачовете без публика са по-добре, отколкото въобще да няма мачове.  Това ще бъде една съвършено друга, много по-пуста емоция, която няма как да се сравни ни най-малко с нормалното положение – от една страна самите срещи губят огромна част от заряда си, а състезателите ще изпитват неимоверни трудности с мотивацията си; от друга смятам, че гледането на любимия отбор по телевизията НИКОГА не може да замени присъствието на стадиона.
    Нетърпеливото ми очакване за подновяването на първенството е примесено с откровен страх от ужасното чувство, че бидейки пред телевизора, не можеш да помогнеш на любимците си с неистовата си подкрепа на живо. Силно се надявам, че връщането към нормалния живот и футбол ще стане възможно най-скоро, макар и тъжно да усещам, че това е доста малко вероятно.

    Радо3

     

     

     

     

     

     

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg