• Варна
    16°
    разкъсана облачност
    Влажност: 87%
    Утаеното време на Йордан Кисьов в арт инсталация в Градската художествена галерия на Варна
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    YordanKisiov_Pokana_10x15_20200305

    Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна представя от 3 до 23 юни един концептуален автор със запазено място в случването на модерността в българското визуално изкуство – Йордан Кисьов. Изложбата под знаково име „Утаено време“ се открива на 3 юни от 17:30 часа.

    Художника представя изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, куратор на изложбата:

    „Годината е 2005. Близо до границата, която бележи разделителната линия между Южна и Северна Добруджа, при Силистра, по ниския бряг на реката е застанал един мъж. Едър, среден на ръст, с лице, по което усмивката и тъгата се смесват, но това го вижда реката, а ние го знаем като художника Йордан Кисьов. Застанал е с гръб към града, темето му е осветено и е опасано като венец от двете му страни от къдрева коса, която се събира в малка опашка на тила му, като на самурай. В това осветено място на своя „Автопортрет“, създаден през 1996 г., за да ни направи съпричастни на живота си, подвластен на творческия плам на изкуството, той изписва стих на Норвид:

    Дали от тебе пепел

    ще остане що

    вятърът отвява в пропастта,

    или под пепелта

    се крият диамантите

    от вечната зора

    на младостта“…

    (Гориш, не знаеш

    Тъй ставаш волен,

    Или загубваш всичко на света- б.а.)

    Eskiz III, 2020

    Пред него е пясъкът, в който са утаени времената, запечатани са наносите от далечните земи на Европа, през която мощно триумфира река Дунав. Така се ражда идеята за „Отражения“, която той развива и представя в самостоятелната си изложба през 2005 в галерия „Райко Алексиев“ в София и в голямата си ретроспективна изложба през 2007 в ХГ-Силистра, на която той е дългогодишен директор. Тогава се формира концепцията на трите големи тематични линии в изкуството му – Контейнери, Отражения и Утаено време. В тях паралелно развива синкретични форми за живописта си, с умножаване на гледните точки, разбиване на оптичното и структурно единство на предмета, т.е. натурността му, едновременност на динамичните усещания и илюзорност.

    Tri kuba,2019(fragment)

    „Живописта нe е изкуството да се подражава на един обект чрез линии и багри, а да се даде пластично съзнание на нашия инстинкт. Няма нищо действително извън нас…“ бяха написали през 1911 Глез и Месанже в своята книга за принципите на модерното изкуство.

    Художникът се взира един ден в чашата с изсъхнала утайка от кафе, за която се вярва, че може езотерично да ни разкрие минало, настояще и бъдеще, взира се в пукнатините на речния пясък и усеща знаците в стратиграфията на онова „Утаено време“,  в което има стъпки на живи и на мъртви хора, заличени от водата, но не и от нейната памет. Водата носи енергията на живота, премества в пространството видими и невидими структури, отражения, светлини, рефлекси, движения, контрасти и това поражда идеи как една живописна плоскост се преобразува магично в тримерно тяло, как утайката от кафе, събирана от възможно най-много действащи в града кафе машини, може да бъде основен формообразуващ и живописен ефект, защото в нея има много събрана символика.

    За изложбата си във Варненската галерия, посветена на 75-годишния му юбилей, художникът подготвя 16 произведения. Можем да я определим като арт инсталация с кодиран автобиографичен разказ, която е изградена с класическите средства на живописта в стила на оп арта с елементи на реди мейд. „Утаено време“ е авторски проект, специално създаден и адаптиран към галерийно пространство и осъществен на етапи в последните години. Това са живописни произведения, наситени с въображение и силна творческа енергия, разнообразни в тематика, изразни средства и пластичен език, произведения, които активират пространството извън себе си и излъчват енергията на емоциите и сетивата.

    Изложбата на Йордан Кисьов е енигматична, нестандартна според класическото понятие за живопис, отличава се с концептуална сложност, с метафоричния принцип на пренасяне на смисъла на образи и понятия във визуалните живописни обекти, които, както се вижда и от наименования им, имат чисто символно значение.

    В утаеното време на Йордан Кисьов са напластени не само годините изкуство, там са и знаците, които бележат силата на неговия талант, отличаващ се с модерна сетивност и концептуална сложност. Името му е явление в историята на съвременното българско изкуство, а изкуството му утвърждава новата „неизбежност“ на модерността на визуалната ни култура още в самото начало на 80-те години на миналия век.“

    Йордан Георгиев Кисьов

    Роден в 1945 г., с. Бисерци, Разградска област, България

    1964 г. завършва Художествена гимназия в гр. София

    1972 г. завършва Университета във Велико Търново „Св.св. Кирил и Методий”, специалност „стенопис”

    От 1972 г. участва във всички национални изложби в страната и представителни и колективни изложби на Съюза на българските художници в Мексико, Франция, САЩ, Русия, Италия, Египет, Испания, Португалия, Румъния, Полша, Унгария, Индия, Германия и др.

    От 1973 г. до 2013 г. работи в Художествена Галерия – Силистра. От 1990 г. бива назначен за неин директор.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg