• Варна
    16°
    разкъсана облачност
    Влажност: 87%
    Владислав Христов: Поезията и пречистващата сила на морето
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Владислав Христов

    Морето винаги ме е пречиствало. Достатъчно ми е да постоя няколко минути сам на брега и да се почувствам изцяло пречистен. Големите стихии имат подобни свойства. Морето е неизбежен вдъхновител, вечната муза на творците. Писал съм за морето и ще продължавам да го правя, няма как да му се противопоставя, предпочитам да му се отдам.

    Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Работи като журналист и фотограф и живее в Пловдив. Носител е на множество отличия от български и международни конкурси за хайку, поезия и кратки прози. Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на “The Haiku Foundation”. През 2016 г. негови хайку влизат в обучителната програма на университета Кумамото, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български “Основи на хайку”. Текстовете му са превеждани на 18 езика. Автор е на 8 книги. Тази пролет Владислав представи България със свои хайку в две от най-авторитетните японски издания “Asahi”и “Mainichi”. Специално за Varnautre.bg Владислав Христов сподели мисли и едно свое морско хайку.

     Как се отрази пандемията на българските писатели? Може ли една такава негативна ситуация да се превърне в стимул за творчество?

    За мен творчеството е основен лост за съпротива. И ако се замислим  – голяма част от най-значимите книги са написани не в охолство и разложение на духа, а в кризисни времена, в които човешкото оцеляване е подложено на проверка. Това извеждане от обичайните релси на живеене, често е съпроводено с реакция. Съумее ли един писател да претвори реакциите си в слово, не в разруха, значи е имало смисъл от изпратеното му старадание. Наблюденията ми са, че българските писатели не останаха равнодушни към пандемията. Особено в социалните мрежи имаше засилена активност, която в момента преля към случващото се в САЩ и по света, свързано с гражданските права на афроамериканците. Дано и в по-глобален план си направим нужните изводи от тези процеси. За съжаление човечеството повтаря едни и същи грешки векове наред, като малко дете, което упорито отказва да си научи уроците.

    В каква посока се промени книжния пазар в страната?

    Книжният поток намаля. Опитите за компенсация бяха в посока продажби онлайн и отстъпки в цените. Малките издателства понесоха големи загуби от липсата на книгоразпространение, дано някои от тях не прекратят дейността си. Като цяло издателствата се предпазиха от издавнето на книги в обичайните си темпове по обясними причини. Книжните премиери както и литературните фестивали също бяха спрени. А книгоиздаването е преди всичко общуване. Но ето вижда се светлина в тунела – започват представяния на книги на открито. Пролетният панаир на книгата ще се сътои в парка пред НДК в края на юни. Управляващите обещаха сваляне на ДДС за книгите, ще се радвам това да не е поредният евтин популистки трик. Времето ще покаже. Предложението трябва да мине на второ четене.

    Пострада ли качеството на българската литература?

    Не мисля, че пандемията ще повлияе на качеството на литературата. Промяната на една литература е по-бавен процес движен от много фактори, не само социални. Лично моят избор вече няколко годнини е да се дистанцирам от литературната среда в страната.  Дойде ми в повече фалшът и суетата, които взеха връх сред пишещите хора. Тази постоянна надпревара между авторите кой е по-по-най, скандалите покрай литературните конкурси, постоянният ламтеж за признание. Никой не е най. На който му е дадено словото, не се вълнува от състезания, ако има някакво признание, заслугата не е само негова. Ето вземете за пример създаването на една книга – колко души са свързани с този процес, авторът е само един от целия екип. В същото време българската литература страда от липсата на обективна критика. Пишещите за книги публикуват предимно хвалебствени и рекламни материали за определени автори и издателства. Тази „симбиоза” на взаимна изгода върши мечешка услуга за качеството на литературата ни. Въпреки всичко в страната ни не спират да излизат стойностни книги, да оцеляват литературни събития с голям мащаб. Прекрасен пример в това отношение е „Софийският международен литературен фестивал”, който всяка година събира едни от най-значимите писатели от цял свят.

    Източният светоглед помогна ли ти за справяне по време на карантината?

    Изтокът като цяло учи на вглеждане в детайла, на осмисляне на пластовете. Черното не е само черно, както и бялото не е само бяло. Буда може да е изтривалката в която всеки ден избърсваш обувките си. Често ни липсва разбирането да приемаме фактитите като част от природата на нещата, предпочитаме да сме в двата плюса. Така е по-лесно и създава фалшивото усещане, че сме някакви авторитети и от нас зависи нещо. Съвременният забързан човек рядко се замисля какво има под първия пласт на случващото се. Реакциите му са крайни, често плод на собствените комплекси или автозащита. Изтокът уравновесява нещата, стига разбира се да си стигнал до този етап на познание. Пътят на познанието е винаги в начална фаза. Всички сме бебета що се отнася до мърдостта. Това действа успокояващо, особено в кризисни моменти, като сполетялата ни пандемия.

    Какво място заема морето в творчеството ти?

    Морето винаги ме е пречиствало. Достатъчно ми е да постоя няколко минути сам на брега и да се почувствам изцяло пречистен. Големите стихии имат подобни свойства. Морето е неизбежен вдъхновител, вечната муза на творците. Писал съм за морето и ще продължавам да го правя, няма как да му се противопоставя, предпочитам да му се отдам.

    Знам, че Варна е един от любимите ти градове. С какво го свързваш?

    Варна е много специален град за мен. Прекарал съм много време във Варна през летните си ваканции, понеже имам роднини в града. По-късно съм бродил по улиците й часове наред с фотоапарат в ръка. Освен морето, Варна ме привлича и със старите сгради от началото на миналия век, когато красотата е била издигната в култ. Жалко, че една част от тези архитектурни шедьоври са оставени на произвола и се рушат.

    Сподели някое твое морско хайку специално за Varnautre.bg

    вълна след вълна

    и никоя няма сила

    да избута перцето на брега

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg