• Варна
    16°
    разкъсана облачност
    Влажност: 87%
    Архитект Явор Панев: Добра градска среда е тази, в която има удобно, безопасно и „живо“ присъствие на хора
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
    Снимка:Личен архив/ Varnautre.bg

     

    Визитка:Архитект Явор Панев е роден в София. Завършил е Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ специалност “Архитектура” Специализирал е по темата „Устойчива архитектура“ в Барселона, Испания и „Устойчиви строителни материали“ в Лисабон, Португалия. Архитект Панев е съосновател и председател е на Сдружение „Таляна“, което цели да насърчи развитието на историческото ядро на Варна като младежко, артистично и пешеходно пространство. Съосновател на “Оптимистас“- организатор на множество обществени проекти за град Варна.  Архитект Панев работи активно по проекти с обществена значимост, организатор е на многожество дискусии за бъдещето на града. Специално за Varnautre.bg архитект  Явор Панев сподели своето виждане за архитектурата, за съвременните тенденции в развитието на мобилността в градовете, за значимите проекти във Варна, и как можем да създадем  симбиоза между администрация, граждани и бизнес , така че да живеем в добра градска среда.

    Здравей, благодаря ти че прие поканата на Varnautre.bg за разговор. Използвам възможността да те поздравя с празника, тъй като  днес отбелязваме Световния ден на архитектурата!

    Здравей, благодаря за поканата, много ми е приятно! Поздрави по случай Международния ден на архитектурата 2020г. Страхотна възможност да отбележим заедно този ден. Благодаря! Акцентът на международния ден на архитектурата е посветен през тази година на градовете в които живеем.. За това как да ги направим едно по – добро място въвличайки максимален брой граждани  в този процес –  „Към по-добро градско бъдеще.“

     Ти си  съосновател на сдружение  движение „Таляна“, което иска да запази историческото ядро на  Варна и да го  превърне в квартал на творческите и артистични индустрии. Какви ицициативи са реализирани до момента?

    Таляна   цели да    създаде   трайна   комуникация  между  жители, посетители  и  градска среда, като  всеки проект се стреми да ангажира   хората  във  района и изобщо във Варна  да се включат  активно. Според мен, това е най-ценното на такива  проекти и  инициативи –  да се  намери  начин, подход  и  подходящ език  за  създаване на общност. Що се отнася до потенциала му за привличане на туристи, убедени сме, че той все още не се използва напълно.

    Накратко още няколко проекта по които сме работили или работим като Сдружение „Таляна” в партньорство с други организации, експерти и приятели: Разработване на план за пешеходна достъпност по проект Citywalk; Проект “Adoorable – Очарованието на Таляна”; конференция TedX Таляна; проект “От А (арта) до Я (явлението): креативните квартали в България”; Идея за Варна; Adoorable Academy и други.

    Една от много добрите инициативи е организирането на пленерът по рисуване на архитектурно наследство за ученици в кв. Таляна. С него се постигат едновременно две основни цели: привличане на младите хора и популяризиране на архитектурното наследство на Таляна. Вече имаме две издания на пленера, заслуга за който има основно Мария Иванова и разбира се арх. Белин Моллов,  който е и художник с множество изложби в страната и чужбина.

    Как жителите на квартала приемат идеята? Може ли „Таляна“ да се превърне в туристическа атракция и седалище за множество успешни бизнеси?

    В тази част на Стара Варна, в която е обособен „Таляна”, е най-високата концентрация на сгради, които представляват културна ценност. Въпреки ситуацията с коронавируса не спряха строително-реставрационните работи по 3 значими архитектурни обекта. Има и заслужаващи внимание археологически находки, които се разкриха наскоро. По отношение и на туризма, и на местните бизнеси естествено е ситуацията с коронавируса  да забави процесите. Но има и интересни изключения – магазин за хранителни стоки от типа такива, които се предлагат на фермерските пазари, стартира малко преди началото на кризата, но продължава да работи успешно.

    По какъв начин да се променя отношението на хората  към архитектурното наследство,  виждаме как хиляди сгради се рушат..?

    Всеки  един  проект  на  сдружение „Таляна“  до момента провокира гражданите по уникален начин – дали  чрез  анкета, презентация, конкурс или работилница, да преосмислят цялостното отношение   към  архитектурно  и културно   наследство.  „Таляна‘‘ , със своето  име, което означава всъщност   капан за риби, засега  умело  улавя интереса на гражданите и  участниците в нашите проекти. Целта е  да се създаде  една общност  от хора с прогресивно  мислене, които да съхранят и  възстановят  нашето  наследство, вместо да оставим сградите просто  да  се  рушат.

    Участвал си в множество проекти, които са насочение към създаване на симбиоза между администрация, граждани и бизнес, разкажи ни за някой от тях ?

    Екипът на Таляна бе поканен да разработи т.нар. План за пешеходна достъпност на район Одесос в рамките на проект Citywalk. Съвременните тенденции в развитието на мобилността в градовете се фокусират към разработване и прилагане на мерки, ограничаващи използването на лични автомобили и включване и популяризиране на такива, които предоставят възможност за евтино, енергийно ефективно и бързо алтернативно придвижване. В големите европейски градове все повече се работи върху екологичния ефект при разработване на стратегии за подобряване на пешеходната достъпност, като част от политиките на местните власти за намаляване на въглеродните емисии и фините прахови частици в урбанизираните зони. Тези мерки превръщат градовете в социално активни, енергийно устойчиви и екологично чисти места за живеене.

     Сподели за участието си в архитектурния конкурс за Карин дом ? Кое беше най-голямото предизвикатекство в организирането на конкурс в такъв мащаб ?

    Зад публичния образ на един конкурс стои много сериозна и продължителна работа по неговата подготовка. Основното предизвикателство беше да успеем да съберем, систематизираме и обработим огромния обем от информация за фондация Карин дом и да представим на участниците много ясно задание. Целият процес беше предизвикателство и едновременно много емоционално преживяване. Голямото признание за труда ни беше участието на 174 проекта от цял свят. Имаше проектанти от Австралия, Китай, Пакистан, Италия, САЩ… от цял свят. Невероятна колективна енергия. Всички тези хора са видели и работили за Карин дом. Много вълнуващо беше и продължава. В момента невероятните проектанти, които спечелиха конкурса завършват работния проект на сградата. Съвсем скоро ще започне строителството. Страхотно е, ще видите !

    Работиш активно и по проекта за „ Дупката“  в крайна сметка  как ще успеем  “Да излезем от Дупката“?  Проведохте мащабна анкета, как си представят варненци бъдещето на това емблематично за града пространство ?

    Отново един много интересен и отговорен проект. Постарахме се да видим и чуем истинското желание на гражданите на Варна. Да усетим реалното виждане на хората за това пространство, което безспорно е в „сърцето“ на града.  От двете проведени анкети става ясно, че хората желаят да има мултифункционален културен център, който обаче да не е висока сграда в голям обем, а да се случи под нивото на пешеходната улица, което да бъде публично, площадно пространство. Цялото проучване може да се види на този адрес.

     На какво се дължи според теб съвременната визия на българските градове?

    Визията  се дължи  според  мен на колективната ни интелигентност. Да съумеем да обединим  максимално много  визии в едно и те да работя в обща полза  „Към по-добро градско бъдеще“.

    Наскоро в Стара Загора  се разискваше идеята отново, за развиване на национална мрежа на творческите квартали в страната. Варна, Пловдив, София,  Стара Загора, Русе, Велико Търново и Бургас работим активно за това  „Към по-добро градско бъдеще.“

     Как според  теб артистичните намеси в градската среда допринасят за цялостната промяна на облика на града ?

    Показват  на  хората, какво  може да   се случва в   тази  среда, как  те могат да взаимодействат със средата. Пример е проектът на Реаниматори и  Place.make  Ti si.

    Споделени пространства, пешеходни улици, повече зеленина , устойчиво строителство, това са теднденциите с световен план, може ли Варна да стане „ Град за хората „?

    Проектите   ни   показват многократно  ,че Варна има този  потенциал. Освен  това ,сме в контакт с експерти   от Европа,   които  споделят тази идея и   има  постоянен   обмен   на  опит.

     Какво според теб  е добра архитектура и какво е добра градска среда?

    Продължавайки въпроса за „Градове за хората“ бих казал, че добра градска среда е тази, в която има удобно, безопасно, интересно и „живо“ присъствие на хора, който не спират да се движат предимно пеша с алтернативни форми за устойчива мобилност. Това е и една от основните линии, които се опитваме да прокараме – за алтернативни форми на придвижване, ограничение на автомобилното движение в центъра на града – зона 30 километра в час и предимно пешеходно движение.

    В каква посока се върви Варна през последните години по отношение на градската среда ? Каква промянa забелязваш и какво би желал да видиш ?

    Именно това наблюдавам и много ме радва, че вече се случва – обособяват се зони с предимно пешеходно движение. Горд съм и до някъде при присвоявам заслугата, че помогнахме със проекта ни „Разработване на план за пешеходна достъпност по проект Citywalk» общината да вземе решение и да реализира ул. «Цар Симеон», като основна пешеходна – споделена улица, свързваща ЖП гарата, пристанището и културното ядро на града. Това е едно начало, което се надявам, като тенденция да се превърне в трайна система.

    Всеки град притежава собствен дух и идентичност, каква е Варна в твоите очи ?

    Get involve – fall in Love with Varna – обичай, създавай, споделяй, въвличай. Както знаеш аз съм роден в София  и цялото ми семейство е там, но мога с голяма любов вече да кажа АЗ СЪМ ВАРНЕНЕЦ!

     

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg