• Варна
    16°
    разкъсана облачност
    Влажност: 87%
    Доц.Владимир Досев:Филологическите познания са неизменна част от университетското образование
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Надявам се да възстановим връзките си с голяма част от чуждестранните студенти

    Визитка: Владимир Досев е доктор и доцент по Общо езикознание (приложна лингвистика). В Икономически университет – Варна започва да работи през 2004 г. В момента заема длъжността директор на Департамента по езиково обучение в Университета. Преподава дисциплините Делова кореспонденция, Български език за чуждестранни студенти, Деловодство и правна стилистика, Създаване и управление на съдържание в онлайн медиите. Доцент Досев сподели за Varnautre.bg любопитни факти за историята на езиковото обучение в ИУ-Варна, за клубовете създадени от  чуждестранните студенти и за ролята на филологическите познания в университетското образование.

    Доцент Досев, бихте ли разказали как се създава езиковото обучение в Икономичски университет-Варна ?

    На 14 май 1920 с решение на XXV-ата сесия на Варненската търговско-индустриална камара под името Висше търговско училище е основан Икономическият университет – Варна. На тази дата се поставя началото на българското висше икономическо образование, поставя се началото и на езиковото обучение за икономисти у нас.

    Новосъздаденото висше търговско училище се ръководи от Академически съвет и от Върховен училищен съвет, в който влизат кметът на града, представители на Академическия съвет и членове на Варненската търговско-индустриална камарама. Още на първия Академически съвет се обсъждат само две теми и те са свързани с обучението по езици, това е така защото Варна по това време в била център на търговията и износа, имало е много консулства и представителства на чужди фирми, което определя и голямото значение на владеенето на чужди езици. Интересен факт е как са били избирани преподавателите по чужди езици, те са били избирани от Варненската търговко-индустриална камара, интересно е да се четат техните протоколи, в които обсъждат качествата на преподавателите.

    Първите трима ректори са проф. Цани Калянджиев (професор по стокознание), проф. Иван Константинов (професор по френска филология) и проф. Янаки Арнаудов (професор по немска и славянски филологии). Създателите на Висшето търговско училище са имали ясна представа за необходимостта от солидна езикова подготовка за бъдещите стопански дейци. Според Цани Калянджиев (самият той полиглот, владеещ английски, немски, френски и руски) за един икономист е било много важно „съвършеното владеене” на поне един чужд език. Сред държавните изпити, които в един момент са били шест, три от дисциплините са били филологически – 2 чужди езика и делова кореспонденция на български език.

    Споменавате деловата кореспонденция, позволявам си да отоворя една скоба и да отбележа, че това е една от най-ценните дисциплини в университета, изучвала съм я при доц. Анастасия Кондукторова и използвам наученото всекидневно!

    Много се радвам да го чуя, от много места достигат до мен такива отзиви. Подходящ момент е да отбележим приноса на доц. Екимов. Дисциплината Търговска кореспонденция е включена още в първия учебен план (в 4 семестър). За първи преподавател по нея преди 100 години Върховният училищен съвет назначава д-р Иван Екимов, който до този момент е бил учител в Търговската гимназия в Свищов. Екимов е автор на първите български учебници по търговска кореспонденция през 1921г.

    В наши времена трябва да споменем, разбира се, дейността на доц. Кондукторова, която наистина е страхотен преподавател. На нея до голяма степен дължим модифицирането на българските модели за писане на официални писма и свързването им с европейската практика. Тя успя да обясни на студентите защо трябва да заменим например „молба“ със „ заявление“, когато се обръщаме към институциите. Студентите много я обичаха (б.а доц. Кондукторова действително беше изключителен преподавател ), често като срещна бивши студенти, ми казват, че използват в практиката нейния учебник по делова кореспонденция дори много повече, отколкото като студенти.

    Много любопитен факт е, че в нашия университет е работил един от най-добрите преподаватели по българска граматика – Димитър Попов, той е автор на една от шестте системни български граматики, излезли у нас през 30-те и 40-те години.

    В един период Николай Лилиев е преподавал в Университет по френски език, как се озовава той в университета?

    Сред първите преподаватели филолози във Висшето търговско училище във Варна личат имената на доц. Израел Шалом, проф. д-р Янаки Арнаудов, проф. Иван Константинов, частен доц. Ев. Герхард, д-р Алфред Шрьодер, д-р Георг Кезер, Рафаел Гослен, Пиер Паскал, Пол Антоан, И. Клая, В. Манова, Николай Лилиев, Димо Минев, Калабрито. Николай Лилиев е привлечен във Варна с личните протекции на първия ректор проф. Цани Калянджиев, който му е преподавал още в гимназията в Свищов.

    Николай Лилиев вече е утвърдено име в българския културен небосклон. Лилиев на два пъти свързва живота си с Варна и Варненската търговско-индустриална камара. През 1921 г. е командирован от Камарата в библиотеките на Виена, Мюнхен и Париж, за да събира материали за „Архив на българската търговия”. За преподавател по френски език е назначен на 1 октомври 1933 г. без конкурс, но с личните препоръки на неговия бивш преподавател по химия в гимназията в Лясковец и ректор на училището проф. Цани Калянджиев. Някъде из залите на Висшето търговско училище са писани чудесните стихове от последната издадена приживе стихосбирка на Лилиев „При морето”. Тук той прави и своя прекрасен превод на пиесата „Сид” на Пиер Корней.

    Много чуждестранни студенти са завършили ИУ-Варна, бихте ли разказали интересен факт свързан с тях ?

    Една от най-интересните истории, която не се знае може би много добре от варненската общественост е, че нашият университет има клубове на завършилите го в много страни по света – Виетнам , Турция, Южна Америка, тъй като е бил средищно място за обучение по туризъм от държавите от бившия социалистически лагер. Нашите виетнамски студенти владеят перфектно български език 30 година след като са завършили, това го гарантирам, всяка година празнуват 24-ти май в Ханой и говорят само на български!

    Можем да се похвалим с много успешни чуждестранни студенти , заемащи високи позиции – имахме министър, зам.-министър във Виетнам, в Турция, мениджъри на големи корпорации, които сега са наши консултанти във връзка с новите учебни програми. Сегашните ни студенти също се отличават с много добро ниво на владеене на български език.

    Лесно ли научават чуждестранните студенти български език ?

    Българският език е един от най-трудните езици за учене, в това сме се убедили през годините, но всичко зависи от индивидуалните качества на стдентите. Учат трудно по-скоро, но университетът се е утвърдил като едно от най-добрите места за изучване на български език в страната.

    Какви езици се изучават в момента в университета?

    Освен български, който се изучва от чужденци , тук отварям една скоба и ще отбележа, че разширяваме приема на студенти от българската диаспора в чужбина, които също трябва да изучават съвременен български език.Те са с българско самосъзнание, но някои от тях никога не са изучавали езика, а това са хора с много силно запазен патриотичен дух, дори се чувстват по-българи от нас. Често казват, че са украински или молдовски граждани, но са българи, запазали са си много добре традициите и обичаите. Един от мотивите за привличането на такива студенти е евентуалното им завръщане в българската общност.
    Другите езици са класически за нашия университет – английски, немски, френски и руски език.

    Какви мероприятия организира Департамент „Езиково обучение „ във връзка със 100-годишния юбилей на университета?

    Департаментът се включи със секция в общата юбилейна конференция, като филологическата секция предизвика наистина голям интерес. Участваха учени от Русия,Чехия, от Софийския университет, от Великотърновския университет, филологическата гилдия в България беше добре представена.

    Как виждате бъдещото развитир на  Департамента след пет години ?

    След настъпването на демократичните промени в българското общество отпада монопола на Института за чуждестранни студенти (ИЧС) към Софийския университет да обучава единствен чуждестранните граждани у нас. Икономическият университет – Варна е един от първите, които създават такъв департамент и започва самостоятелно да обучава чужденци. Надявам се да възстановим връзките си с голяма част от чуждестранните студенти, които са завършили при нас, да разработим нови пазари и да възстановим пазарите, с които преди години сме работи – Виетнам, Турция и т.н.

    Освен чисто езиковото обучение, Департаментът си партнира и с другите катедри в обучението по дисциплини, свързани с филологията, например за новата специалност „Дигитални медии и PR“, която предивиква интерес сред студентите, водим дисциплини, свързани със създаването на текстово съдържание в медийното пространство. Друга специалност, с която си партнираме, е „Съдебна администрация“, там водим курсове по съдебна стилистика и начини на създаване на документи в съдебната система. За мен филологическите познания са неизменна част от университетското образование.

     

     

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg