• Варна
    16°
    разкъсана облачност
    Влажност: 87%
    Крис Шарков: Мислил съм си, че това, което правя е „кино на живо”
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
    Снимка:Крис Шарков, личен архив

    Визитка: Крис Шарков завършва НАТФИЗ в класа на проф. Красимир Спасов през 2009 г. и е един от най-интересните и талантливи театрални режисьори. Той поставя на сцените в Пловдив, Плевен, Хасково, Варна, София. Участва в многожество международни форуми, спектаклите му са награждавани многократно.Постановката  „Дивата патица“ получава „Икар 2019” за сценография, както и две номинации за режисура и за главна женска роля.  „Лив Щайн“ е отличена с две награди  „Икар 2016“ – за най-добър спектакъл и главна женска роля.  „Презрението“ – „Икар 2014“ за поддържаща женска роля. Постановката му „Куклен дом” беше номинирана в три категории за наградаите „Икар”. Varnautre.bg разговаря с  Крис Шарков за  визията му като режисьор, за търсенията на съвременния човек и за последната  му постановка – спектакълът „Серотонин” по едноименния роман на Мишел Уелбек, чиято премиера беше в театър „Азарян“ на 25 септември.

    Как се насочихте към театъра ?

    Толкова съм се сраснал с театъра, че вече не помня дали някога е имало друга, алтернативна действителност, от която да съм се насочил натам. Но не бих казал, че това е нещо непременно хубаво.

    Вие сте режисьор с много характерен  стил, героите Ви са  автентични, в постановките няма нищо измислено от насилено въображение, от какво сте повлиян при избора си на автори за постановките ?

    Най-често съм повлиян от конкретната ситуация – театър, трупа, контекст. Но въпреки, че съм много зависим от средата, неизбежно е, при избора си на автор се водя от това доколко този текст резонира със собствения ми живот и с този на актьорите.

    В центъра на всичките Ви постановки е поставен съвременния човек, какво се случва с него ?

    Според мен в момента съвременният човек осъзнава, че неусетно се е озовал в една друга цивилзация и му е трудно да си признае, че тя не е за него.

    Как избрахте „ Серотонин“ на Мишел Уелбек ? Има ли нещо специално в този автор за Вас?

    Уелбек започва романа си „Подчинение” така „През всичките години на моята тъжна младост Юисманс си остана за мен другар, верен приятел;…”. По едно време мислех да започна спектакъла с това изречение като сменя името на Юисманс с това на Уелбек, но се отказах. Но чувството, когато четеш Уелбек и виждаш как някой те разбира и артикулира мислите ти, е много силно и именно това усещане ме провокира  да направя такъв спектакъл. А защо точно „Серотонин” – може би защото е последния му роман и представлява нещо като „singles collection” или „best of” всичките теми и герои на Уелбек и защото все още нямах тази емоционална биография, която имам с други негови романи.

    Снимка:Стефан Щерев

    Мишел Уелбек казва,че  „ Голямото предимство на романа е, че можеш да сложиш в него каквото ти хрумне – формата му е същата като на човешкия мозък! „  така ли е и с театъра ?

    Театърът би спечелил много, ако беше така, но не е съвсем. Прекалено много сме зависими от конвенции. Всъщност Уелбек има нещо общо с „потока на съзнанието”, което познаваме от Марсел Пруст. Той не се влияе от никакви схеми на писане, а рее думи и теми свободно, все едно читателят е седнал с него в парижко бистро на бутилки просеко. Невероятно е колко органично преминава от документалистика в сантимент, от там в порно, а после във висока поезия. И често дори в едно изречение.

    Визионер ли е Уелбек според Вас  ?

    В публичното пространство остана това клише за „пророка”, но нека да кажем, че това е писател с изострена чувствителност за времето, в което живеем.

    Снимка:Стефан Щерев

    Казват, че „Серотонин“ е бунтът на Мишел Уелбек срещу „политически коректните“ ограничения,  какъв е бунтът на Крис Шарков ?

    Не бих казал, че Уелбек се бунтува срещу тях, по-скоро не се съобразява с никакви моди в социалното изказване, а такива има в изкуството още преди прословутите квоти за „Оскарите”.

    В „Серотонин” линията с фермерите, темата за изчезването на занаятите в името на пазара е най-социалната линия в този роман. Бунтът там е по-скоро в най-добрия приятел на протагониста – Емрик, а погледът на Уелбек спрямо това е пълен с емпатия и тъга. Всъщност в „Серотонин” Уелбек се бунтува най-много срещу забраната за пушене на обществени места – в това има много хумор, разбира се.

    Не мога да се самоопределя дали аз самият се бунтувам срещу нещо, но определено споделям повечето теми на Уелбек и изпитвам силна тревога от изчезването на човека.

    «Това е малка, бяла овална таблетка, която може да се дели наполовина”…превръща ли се липсващият хормон на щастието в едновременно индивидуален и социален проблем ?

    Стремели сме в този спектакъл индивидуалното съзнание на Уелбек да е цялостен проблем на обществото. Неслучайно прологът и епилогът, от където е този цитат, се изпълняват от всички актьори.

    Премиерата беше на 25.09.2020 в Театър “Азарян”, как според Вас публиката прие спектакъла ?

    Имахме много добро премиерно представление. Актьорите работиха по смисъла на сцената, а публиката, мисля, се хвана за този смисъл.

    Снимка:Стефан Щерев

     Има ли “Серотонин” допирни точки с българското самосъзнание ?

    Все повече си давам сметка, че „българското самосъзнание” е много комплексно нещо. В една толкова малка като население страна като нашата живеят много култури, и то в случая не от толкова различни националности, както другаде в Европа. Но „Серотонин” има много общо с европейското самосъзнание.

    Какво вади от зоната на комфорт Крис Шарков?

    Не знам дали въобще имам зона на комфорт, но в актуален битов план да кажем, че това е сложността до невъзможност да пътувам и носенето на маски в театъра.

    Какъв театър  бихте искали да правите в бъдеще ? Бихте ли работили по проекти извън театъра?

    Да, бих. Имам постоянното желание да сменя медията на изразяване, но в най-добрия случай накрая отново правя театър. Понякога съм мислил, че това, което правя е „кино на живо”, а не точно театър, и следователно би трябвало да снимам, но е абсолютно невъзможно да се организирам сам за това. Проектът „Серотонин” изцеди всичките ми продуцентски сили.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg