• Варна
    16°
    разкъсана облачност
    Влажност: 87%
    Добрата пешеходна среда прави градовете активни, живи и достъпни за всеки
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
    Снимка:Личен архив

    Разговор по актуални теми за градската среда с архитект Максим Недков  

    Архитект Максим Мартинов Недков е роден и израснал във Варна, възпитаник на Първа езикова гимназия с немски език. През 2014 г. завършва специалност архитектура в ТУ Мюнхен. От 2016 г. работи във Варна в областта на жилищното проектиране и проекти свързани с градска среда и пешеходство. Специално за Varnautre.bg архитект Недков сподели своето виждане по актуалните теми свързани с добрата и удобна градска среда, проблемите с паркирането, привързаността на хората към автомобилите, възможностите, които дава настоящата криза и как всеки един от нас би могъл да допринесе за положителна промяна на мястото, което обитава.

    Здравейте арх. Недков, благодарим Ви,  че приехте поканата за разговор на Varnautre.bg. Да започнем с темата за превръщането на крайбрежната алея в пешеходна, докъде стигна инициативата, която срещна широка обществена подкрепа?

    -Здравейте и благодаря за поканата. Това лято нямаше никаква промяна в паркирането и пешеходния достъп до крайбрежната алея. Трупат се единствено идеи и енергия в тази посока.  Сигурен съм, че един ден тази част от Варна ще се превърне в пешеходно пространство свързващо градския център с морето и плажа. Безумие е променадата на Варна да бъде просто един дълъг паркинг без тротоар.

    Защо според Вас е важно да създаваме повече пешеходни пространства и улици с ограничения на скоростта ( б.а. в много европейски столици скоростта  е ограничена до 30 км/ч )?

    -Добрата пешеходна среда прави града активен, жив и достъпен за всеки. Подобрява дейността на много местни бизнеси, които правят градските пространства динамични и приветливи. Създава условия хората да прекарват повече време извън домовете си, да се срещат, общуват и запознават един с друг. С една дума пешеходството има огромен икономически и социален ефект. И обратното: ако всяко излизане от дома ни е свързано с неудобства и с преминаването на пешеходни бариери, за много хора градът би останал недостъпен, за всяко дете и за всеки възрастен човек.

    Може ли пещеходецът във Варна да твърди, че голяма част от урбанистичните решения са компромис с визията за градска среда с мисъл за хората ? Дали хората в големите градове не стават „заложници“ на автомобилите ?

    -Този процес  се наблюдава във всички развиващи се страни. Десетилетия наред притежаването на личен автомобил е било мечта и фикс идея за цели поколения. Задача номер едно на пътните инженери и градостроители е била да се осигури безпроблемно придвижване и паркиране за колкото се може повече автомобили. У нас едва отскоро си задаваме въпроса за цената, която плащаме като общество, за да се случва всичко това. Давам за пример едно знаково за града пространство – Катедралта във Варна е откъсната със седем автомобилни ленти от площад “Независимост”, като дори липсва пешеходен светофар. Световна практика е подобни /изцяло автомобилно ориентирани/ пространства да бъдат преосмисляни и променяни в полза на другите участници в движението.

    Почти няма място в града, където да не виждаме безразборно паркирали автомобили по тротоари, зелени площи и междублокови пространства. Пешеходците се движат по пътното платното между колите, защото често няма къде другаде.. Какви мерки според Вас биха били удачни за решаването на тези проблеми?

    -Мярката е налице, актуална и много ефективна: въвеждане на регламент и контрол на паркирането. Виждате колко улици бяха преобразени след разширението на синя зона. Разходете се в уличките около Колхозния пазар например и ще усетите пространството по коренно различен начин спрямо преди. Примерът е пресен и е очевидно подобрение на градската среда.

    В крайна сметка, цената я плаща цялото общество – разбити тротоари, кални и прашни пространства вместо зелени площи, инфраструктура в лошо състояние и т.н . Как всеки един от нас  би могъл да способства за позитивна промяна на сегашното състояние?

    -Сметката е лесна: притежателят на автомобил плаща горивото, застраховките и поддръжката на автомобила. Понякога заплаща и паркирането му. Обществото поема останалите огромни разходи: замърсен въздух, шумна среда, скъпа автомобилна инфраструктура и огромното пространство от обществените площи отредени за автомобилно придвижване. Първа стъпка е това да бъде осъзнато от нас като общество. Никой не  е длъжен да ни осигури 12 кв.м безплатна обществена площ, за да държим автомобила там.

    В страната не съществува закон, който да ограничи броя на притежаваните автомобили ( б.а. и така трябва да бъде ), данъците и поддръжката на автомобили втора употреба са ниски, това ли са причините за прогресивното им увеличаващване   или има други?

    По света заменянето на личния автомобил с друг транспорт е комбинация от следните две групи мерки: първите са рестриктивни, например плавно въвеждане на такси и ограничения. Искам да обърна внимание на втората група мерки – поощрителни, като създаване на бърз и удобен градски транспорт и насърчаване на придвижването с алтернативни средства, създаването на среда, в която всеки да желае да се движи повече пеша. Така за много семейства автомобилът се превръща в излишна вещ и в един момент те предпочитат да се оттърват от този ненужен разход. Всяко придвижване с велосипед /или тротинетка/ е равносилно на една кола по-малко в трафика.

    В момента работя по проект за Варна, свързан с темата. Заедно с арх. Венцислава Недялкова, Екатерина Леондиева, Мануела Манукова и арх. Красимира Костадинова разработваме каталог с отркитите пространства на Варна, които имат потенциал да приютят културни събития. Вероятно следващата година голяма част от културния градски живот ще се случва в открити пространства. Това е шанс варненски улици, площади и дворове да бъдат обособени в пешеходна мрежа, в която да се случват редовни интересни събития.

    Научно е доказно, че има права зависимост между увеличения брой автомобили и възникланитете ПТП-та, и въпреки това се наблюдава тендецията да се създават условия за …увеличаване на автомобилния трафик. Неизменно си задаваме въпросите за кого е градът всъщност и защо хората масово са толкова привързан към автомобила си?

    -Това не е само българско явление. Когато един град е устроен така, че да бъде най-достъпен и лесно проходим с автомобил /car oriented city/, коефициента на моторизация нараства /брой автомобили на 1000 жители/. Естествено важи и обратното: ако човек може да намери всичко от първа необходимост на кратко разстояние от дома си; ако ходенето пеша в градската среда е удоволствие, а не мъчение; ако средата е безопасна и лесно достъпна; ако градският транспорт и вело мрежата са на ниво… С една дума, ако стигаме до работа по-бързо без кола отколкото със, то притежанието на такава ще ни е по-маловажно

    В града има особено критични точки за пресичане, опасни пешеходни пътеки и участъци, в които преминаването е почти невъзможно ( б.а. кръговите кръстовища по новия бул. Левски създават сериозни предизвикателства за пешеходците), какво е необходимо да предприемем, за да променим това, откъде да започнем ?

    -Нека не се спираме на най-трудните, а тръгнем от най-лесните за решаване проблеми. Актуалната наредба 2 /в сила от 2018 г./ дава много възможности да се въведат мерки за безопаснот и успокояване на трафика. Ако тези мерки станат приоритет, то всеки престоящ уличен ремонт може да подобрява парче по парче безопасността и пешеходната среда. Мерките са лесни и евтини: тротоарни уширения, продължаваща настилка, повдигнати пешеходни пътеки, шикани и много друго. Но първата и най-важна промяна е в начинът  на мислене.

    Ян Геел ( б.а. Ян Геел е  урбанист и архитект,бивш професор в Кралската академия по изящни изкуства, Дания , автор на множество проекти за подобряване на градската среда ) казва, че добре проектираните квартали вдъхновяват жителите си, и обратното – зле проектираните ги подтискат, мисли ли се у нас в тази посока? Какви изследвания има за влиянието на средата върху човека ? Варна къде е в класацията ?

    -Определям Варна като град, който все пак вдъхновява жителите си. Има красиви обществени пространства, човешки мащаб и гледки към море и езеро. Ако се работи поетапно в следните три насоки: отваряне на града към морето / създаване на мрежа от атрактивни пешеходни пространства на територията на целия град / бърз и удобен градски транспорт + стимулиране на алтернативни форми на придвижване, Варна може да бъде водещ град в региона. Много градове използват настощата криза за точно такива промени.

    Могат ли проблемите с паркирането да се решат с изграждане на нови паркинги?

    -Колкото повече паркинги – толкова повече коли… Всъщност създаването на паркинги не е толкова погрешна идея, но често направата им предизвика допълнителен трафик, а паркингите, като големи структури, са чужди тела за околната градска среда. Затова е важно да бъдат лесно достъпни да се вписват в околната структура. Практика в много нови европейски квартали е паркирането да бъде изнесено в периферията на жилищния район, а в центъра му да се стига с автомобил само инцидентно. “Луксът”, с който сме свикнали, всеки да паркира пред входната си врата носи доста негатива за средата, в която живеем.

    А зоните за краткосрочно платено паркиране? Много хора гледат на тях като на панацея, работят ли реално или проблемът с безразборното паркиране се прехвърля в друга част на града?

    -Оставям на всеки да прецени сам за себе си. От това лято зоната за платено паркиране е разширена и всеки може да проследи разликите. Искам да обърна внимание на следното. За много бизнеси е важно, клиентите им да стигат до тях бързо и удобно. Зоните за краткосрочно паркиране осигуряват добра достъпност, тъй като лесно се намират свободни парко места. Това е една от причините в такива зони да се появяват малки бизнеси магазинчета и кафенета. Процесът може да се проследи по ул. “Преслав” и ул. “Охрид” например. Очаквам още положителни промени след разширяването на зоната.

    Граничните  участъци на зоните за краткосрочно паркиране се превръщат в буферни, тъй като се използват от жители на всички райони,  включително и от тези, живеещи в непосредствена близост  до градовете и идващи на работа, как според Вас може да бъде решен този казус?

    -Проблемът ще съществува винаги. Много хора работят в центъра на града и е нормално всеки да търси възможност за безплатно паркиране. Възможно решение е зонирането: Паркирането в периферията да бъде по-евтино и с по-дълъг възможен престой.

    И въпреки това, урбанистите и специалистите по трафик сякаш неглижират човека, което може да предизвика катастрофални последици в дългосрочен план, какви са начините да променим това?

    -Новите течения в градското планиране поставят именно човека на първо място. Началото е поставено още през шейсетте години в САЩ /книгата “Смъртта и животът на големите американски градове” Джейн Дейкъбс/. Въпреки това е набрана силна инерция сред инженерите, гадостроителите и политическите сили, която тласка напред автомобила като “цар на градското пространство”.

    Смесването на различни видове трафик в условията на равнопоставеност възможно ли е изобщо ?
    -Смесването е единственият правилен подход: Уличният профил трябва да бъде съобразен с всеки участник в движението, а не изцаяло с приоритет за автомобили. Необичайно е, но правилното смесване на видовете транспорт подобрява уличната безопасност.

    Разкажете малко повече  за инициативата City Walk, приложим ли е моделът в големите градове , какви стъпки трябва да се предприемат, за да може повече пространства да станат места за разходки, отдих, спорт, култура, места за хората?

    -Всичко, което споменах досега най-лесно може да се обобщи от проекта City Walk, в който Варна бе партньор. Частта, по която работихме съвместно с екип от Таляна и студио place.make даваше стратегически насоки как район Одесос да бъде подобрен за пешеходци и по-добре обвързан в контекста на целия град. Разработеният план предвижда мрежа от пешеходно достъпни пространства да свързват морето със съществуващата пешеходна зона. Надявам се един ден тези стратегически насоки да излязат от белия лист и да придобият реални измерения.

    Няма как да не  Ви  попитаме какво е според Вас  добра градска среда ?

    -Това е средата, в която искаме да прекарваме пълноценно време. Средата, в която се чувстваме защитени и в собствен комфорт. И много важно – средата, която ни събира с хора, с които имаме общи интереси и обичаме да преакваме време заедно. Много велики идеи не биха се родили, ако няколко единомишленици е нямало къде да изпият по една бира заедно.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg