• Варна
    16°
    разкъсана облачност
    Влажност: 87%
    Варненската адвокатска колегия навършва 130 години
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
    Калина Милославова, председател на Адвокатска колегия – Варна

    Варненски юристи са първите от съсловието, избрани в Учредителното Народно събрание и Първото Велико Народно събрание от 1879 година

    Варненската адвокатска колегия навършва 130 години през 2020-та, а варненски юристи са първите от съсловието, избрани в Учредителното Народно събрание и Първото Велико Народно събрание от 1879 година. Това съобщават от колегията в навечерието на  22 ноември – Ден на българската адвокатура.

    „Първите адвокати, които са завършили юридическо образование и са вписани във Варненски окръжен съд и във Варненския адвокатски съвет са Александър Дякович и Константин Иванов Ксантов.

    В периода 1890–1891 година броят на адвокатите във Варненския окръжен съд е бил 16, с което е оформена адвокатска колегия, надхвърляща изискуемия минимум от седем зачислени адвоката от Окръжен съд, съгласно чл. 38 и 40 от Закона за адвокатите. Дългогодишен Председател на Варненския адвокатски съвет е Михаил Паничерски“, посочва Калина Милославова, настоящ председател на Адвокатска колегия-Варна.

    На 12 ноември 1925 година е проведено Извънредно общо събрание на Варненската адвокатска колегия, на което е избран и първия Адвокатски съвет с председател Венедикт Попов. На 14–15 май 2004 година в град Варна се провежда Национална работна конференция на Висш адвокатски съвет с участието на председателите на адвокатските колегии и секретарите от страната. На тази конференция е взето решение да се обяви 22 ноември за Ден на българската адвокатура /това е денят на приемане на първия закон за адвокатурата/.

    „От името на всички членове на Адвокатски съвет-Варна и лично от свое име желая на колегите да са здрави, независими, отстояващи правата и законните интереси на клиентите си! Нека са принципни, добросъвестни и достойни, като с поведението си издигат авторитета на адвокатската професия, защото преди всичко тя е обществена дейност и призвание!“, посочва Милославова. 

    ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

    След Съединението на Княжество България с Източна Румелия един от първите закони, който се приемат е този за адвокатите, гласуван от Петото обикновено народно събрание, обнародван в „Държавен вестник“ бр. 140 от 24 декември 1888 година. Това е първият закон, регламентиращ адвокатската професия в България. Година по – късно

     е публикуван и първия официален списък на поверениците-адвокати, вписани към Варненски окръжен съд и помощник-адвокатите, вписани към мировите съдилища.

    Първите адвокати, които са завършили юридическо образование и са вписани във Варненски окръжен съд и във Варненския адвокатски съвет са Александър Дякович и Константин Иванов Ксантов.

    В периода 1890 – 1891 година броят на адвокатите във Варненския окръжен съд е бил 16, с което е оформена адвокатска колегия, надхвърляща изискуемия минимум от седем зачислени адвоката от Окръжен съд, съгласно чл. 38 и 40 от Закона за адвокатите.

    Дългогодишен Председател на Варненския адвокатски съвет е Михаил Паничерски.

    През 1899 година, десет години след влизане в сила на Закона за адвокатите, Варненската адвокатура има в състава си двадесет и шест души адвокати, от които двама работят в град Добрич, двама в Провадия и останалите двадесет и двама в град Варна.

    Под ръководството на председателя Никола Кънев на 4 март 1899 година Адвокатският съвет се занимава с актуалния по това време /но и към днешна дата/ въпрос: „МИСИТЛИКА“ – посредничество, което осъществяват определени лица за привличане на клиенти.

    Варненският адвокатски съвет се занимава с този въпрос цели десет години по-рано от Софийския адвокатски съвет.

    Варненски юристи са първите от съсловието, избрани в Учредителното Народно събрание и Първото Велико Народно събрание от 1879 година.

    На 1 юли 1925 година Народното събрание приема новия Закон за адвокатите.

    Законът предвижда и създаването на Висш адвокатски съвет, който да решава въпросите на адвокатските колегии в страната и да контролира адвокатските съвети по съществуващите съдебни окръзи.

    В изпълнение на Закона за адвокатите на 12 ноември 1925 година е проведено Извънредно общо събрание на Варненската адвокатска колегия, на което е избран и първия Адвокатски съвет с председател Венедикт Попов.

    В следващите години са приети Законът за адвокатите от 16 октомври 1947 година; Указ за адвокатурата от 3 юни 1952 година;

    На 10 и 17 юни 1990 година се провеждат избори за Велико народно събрание. Сред избраните депутати са варненските адвокати Владислав Даскалов, Петър Обретенов и Атанас Михайлов.

    Началото на промените в законотворчеството е поставено с приемането на новата Конституция на Република България. Варненските депутати-юристи вземат дейно участие в нейното изработване. Работната група е ръководена от проф. Любен Корнезов, а в нея участва адв. Петър Обретенов.

    С чл. 134 ал. 1 от Конституцията Адвокатурата е провъзгласена като „свободна, независима, самоуправляваща се институция, подпомагаща гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси“

    Приет е и Закон за адвокатурата от Великото народно събрание на 12 септември 1991 година, обнародван в бр. 80 на „Държавен вестник“ от 27 септември 1991 година.

    През 2002 година Висш адвокатски съвет активно работи по проект за нов Закон за адвокатурата. На 15 април 2002 година законопроектът е завършен и на 20 декември 2002 година, подписан от адвокатите–депутати Борислав Ралчев, Йордан Соколов, Младен Червеняков и Четин Казак, е внесен в парламента.

    На 10 юни 2004 година е приет новия Закон за адвокатурата, действащ и към настоящия момент.

    В навечерието на 22 ноември – Ден на адвокатурата, следва да се изрази уважение и благодарност към всички председатели на Адвокатска колегия – Варна, членове на Адвокатски съвет, Контролен съвет и Дисциплинарен съд.

    Председатели на Варненски адвокатски съвет:

    1891 г. – 1892 г. – Михаил Паничерски

    1893 г. – 1898 г. – Кръстю Мирски

    1899 г. – Никола Кънев

    Април 1904 г. – Венедикт Попов

    1921 г. –1926 г. Венедикт Попов

    28 декември 1926 г. – Димитър Ралчов

    29 януари 1927 г. – Д-р Тодор Стоянов

    29 септември 1927 г. – Георги Даскалов

    16 декември 1928 г. – Васил Чобанов

    28 декември 1928 г. – Георги Даскалов

    28 декември 1929 г. – Васил Чобанов

    16 януари 1937 г. – Захари Д. Христов

    2 януари 1939 г. – Александър Иванов

    2 януари 1943 г. – Христо Мирски

    6 януари 1944 г. – Никола Мирски

    28 декември 1944 г. – Гено Гутев

    28 декември 1945 г. – Христо Мирски

    1948 г. – Никола Котаров, Иван Петров, Сава Савов

    1949 г. – Йосиф Суружон

    22 ноември 1952 г. – Панайот Куцаров

    12 януари 1958 г. – Стефан Бургуджиев

    8 декември 1961 г. – Рангел Димитров

    22 януари 1983 г. – Димитър Славов

    Март 1991 г. – Иван Йорданов

    Февруари 1996 година – Божидар Христов

    18 февруари 1998 година – Борислав Ралчев

    Март 2002 година – Йордан Митков

    Февруари 2007 – Димитър Петров

    Февруари 2013 г. – Юлиян Георгиев

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg