• Варна
    16°
    разкъсана облачност
    Влажност: 87%
    Маркетингов трик ли е терминът “БИО”?
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Разговор с Иван Парушев, производител на сертифицирани био зеленчуци

    Стремежът да се консумира чиста и натурална храна, както и да се води здравословен начин на живот набира все повече популярност не само в световен мащаб, но и в България. Все повече от стоките, предлагани в търговската мрежа са брандирани като еко, натурално, чисто, родно, българско и прочие. Разнообразието е огромно и потребителят често трудно може да се ориентира кой продукт да закупи. Какво да имаме предвид, по какъв критерий да се ориентираме сред многожеството продукти, почти внезапно появили се на пазара и маркетингов трик ли е терминът „БИО“ ? На тези и на други въпроси специално за Varnautre.bg отговори Иван Парушев, производител на сертифицирани био зеленчуци. Иван Парушев е един от създадетелите на био градина „Туинс“. Градината се намира в землището на село Близнаци върху собствена земя, където преди няколко десетилетия са се отглеждали различни зеленчукови култури за собствено ползване. Водени от стремеж да пресъздадат неповторимия вкус на домашните продукти от детството ни,  заедно с няколко съмишленици поемат по дългия път на биологичното земеделие.

    Как решихте да създадете био градина?

    Решението за създаване на БИО сертифицирана ферма за плодове и зеленчуци дойде през 2016 г, вследствие на желанието ни да се занимаваме с нещо както ползотворно, така и полезно. Отне ни доста време  да го направим, тъй като пътят на познаване на чистото отглеждане на храни е изключително дълъг, а и информацията е много оскъдна.

    Колко човека се грижат за стопанството?

    В организацията, маркетинг, логистика и продажби – 4-ма души, още 7 в земеделските дейности. Допълнително се включват механизатори и различни други специалисти в отделни процеси. Производството на био плодове и зеленчуци е трудоемко и по-слабо механизирано.

    Използвахте ли  консултанти за развитие на дейността си ? Специалистите от коя област бяха и какво Ви посъветваха ?

    -Когато започнахме през 2015 г. нямахме никаква представа от къде да започнем и ни отне месеци да намерим подкрепа. Първи ръка ни подаде агр. Ирена Георгиева от Аграра ООД , която ни косултира за основни грижи за почвата и ни насочи към специалисти и материали в мрежата. След това получихме подкрепа от инж. Агр. Петър Киров от фондация „Биоселена“, който ни „профилира“ в БИО производството и ни насочи към познаване наредбата на ЕС за биоземеделие. В последните години си сътрудничим с големи организации като някои от тях са „Съвети в земеделието ” ООД, Катедра „Аграрна икономика“ към Икономически Университет – Варна, Национална служба за съвети в земеделието – Варна , „Бодра смяна ЕООД“, „Шипанов консултинг“ ЕООД  и други. Всички изброени организации са специалисти в различна сфера на земеделието. Партньорството с тях допринася както в чисто земеделските практики, така и в контрола, маркетинга, продажбите и въобще за всичко нужн,о за да успеем да произведем, предложим, опаковаме, съхраним и доставим до клиента най-висококачествения продукт на пазара.

    През последните години биологично земеделие става все по-популярно, на какво според Вас се дължи това?

    -БИО земеделието е отговор на сектора на засилващото се търсене на здравословна и полезна храна. Това е неизбежен процес, движещ се от осъзнаването на потребителите от вредите, които им нанасят конвенционалните, ГМО и др. храни, пълни със заместители на нужните за организма вещества.

    Какво и как произвеждате във Вашата био-градина?

    – Произвеждаме сезонни продукти, които са подходящи за местния климат. Домати, краставици, пипер, грах, пъпеши, дини в топлия сезон и салатки, лук, репички, чесън, спанак в студения са основните ни култури. Важно е какво природата ни показва да отглеждаме и кога е точното време за това. По този начин в продуктите  се съдържат полезни  вещества, от които се нуждаем. Отглеждането на киви  през лятото и краставици  през зимата не е невъзможно, но за целта трябва да се създадат изкуствени условия, благодарение на които „лъжем“ растението, че се намира в конфортна среда и то дава плод, „лъжейки“ ни, че ни дава полезните си съставки. През тази година създаваме и първите си овощни градини в с. Близнаци, с които да разширим присъствието си на щанда за плодове.

    Известен факт е,че за отглеждане на био продукция е много важна почвата. Какви грижи полагате Вие, как я обработвате ?

    -Почвата е „домът“ на растенията. Хората виждаме надземната част на растенията и по нея съдим дали нещо е хубаво или не, но всички отговори са под земята. Растенията имат нужда в домът им да има баланс между светлина, влага, топлина, уют – също като нас! Колкото по-балансирана е средата, толкова по-щастливи са и растенията, от там следват по-малко болести, по-качествено развитие и плодородност. Познато, нали ? Ние сме привържаници на по-малкото обработки и подхранване на почвата. Контролираното затревяване е полезно при някои продукти. Всеки плевел има както негативни, така и позитивни страни – задържат почвена влага, отблъскват някои вредители. Като пример мога да посоча че ограждаме насажденията с домат с „ограда“ от невен и босилек, които осигуряват защита срещу някои вредители. По развитието на плевелите най-бързо се установява качеството на почвата – ако те са мощни и агресивни, значи почвата е добра, ако са хилави и бледи – има нужда от намеса. Друг основен похват е сеитбооборота, който вкарва и изкарва от почвата различни вещества, запазвайки баланса с по-малко човешка намеса.

    Колко често се прави  почвен анализ, който доказва липсата на тежки метали, следи от пестициди, минерални торове и всякакви химически препарати, използващи се за конвенционално производство?

    -Почвен анализ правим ежегодно, особено на нови парцели. При тези, които обработваме от години няма как да има следи от продукти за растителна защита, изкуствени торове и др. вещества, тъй като не ги използваме. Следим основно за наличието на трите основни почвени елемента, от които зависи подхранването на растенията.

    Често има  сигнали от потребители за некачествени стоки в търговските вериги, как да избираме наистина качествени био-продукти, за какво да внимаваме ?

    -Некачествените стоки в търговските обекти са резултат от желанието на клиента да получи всичко бързо, лесно и евтино без никакви усилия. Потребителят е склонен да спести пари, купувайки по-некачествена храна, без да осъзнава че тя, заедно с водата и въздуха са причината да изхарчи повече пари за лекарства! Всичко на едно място, паркинг, промоции и награди звучи супер, но някой трябва да плати за тези „екстри“ и това най-често е здравето на потребителя, пострадало от купуване на перфектно опаковани продукти. Решението е информираност и усилия -малки магазини, фермерски пазари, директни поръчки до врата. По този начин потребителят знае кой и какво му продава.

    Етикетът “био”  само маркетингов трик ли е  ?

    -Етикетът БИО е изключително „тежък“ аксесоар на продукта, където е поставен. Този, който се е подписал че предоставя този продукт автоматично е приел ,че ще плаща хиляди левове глоба , в случай че  продуктът не отговаря на критерия за био. Този термин, заедно с логото на био продукт (зелено листенце) са единствените патентовани за защита на потребителя в ЕС. Маркетингов трик са всички останали термини – еко, натурално, чисто, родно, българско и т.н. Тези продукти могат да съдържат всичко– няма регламент, по който като потребител да се защитите.

    Как се контролира  качеството и процесът ? Как се доказва, че един продукт е наистина „Био“?

    -Контролът  се извършва от контролиращи лица – организации, сертифицирани от Министерство на земеделието, храните и горите, които извършват контрол на производителя посредством документални ревизии и теренни проверки. Взимат се почвени и продуктови проби, които се изпращат в независими лаборатории. На базата на получените  резултати се получава или не сертификат за продукта. Наредбата за биоземеделие контролира целия път – от семето до потребителя. Всичко по пътя до клиента се сертифицира – земята, продуктите от които е направен, транспорт, склад, опаковките – всичко. Ако веригата се наруши някъде по пътя до клиента,тя автоматично губи своя статут.

    Каква е разликата в добива между конвенционалното и био производството ?

    -На книга около 30 % по-нисък добив при биопроизводството. При нас процентът е по-висок, може би над 50 %.

    Цените на био продктите са значително по-високи от тези,на конвенционалните. На  какво се дължи това ? Как потребителите да прескочат психологическара бариера от разликата в цените ?

    -Разликата в цените идва от цената за производството. Ще дам пример с препарати за растителна защита – при конвенционално производство на домати  струва – 50 лв на декар, при биологично – 250 лв на декар. Единият е химичен продукт, който в големи дози уврежда човешкото здраве необратимо, а другия е отвара от естествени продукти (коприва, водорасли и т.н.) и няма вредни за човека съставки. При конвенционалните продукти, „благодарение на химията“ няма нужда от толкова много човешки труд, което също сваля цената. Ще повторя тезата, че когато потребителя спести от храна, дава спестеното в аптеката.

    Един от най-иновативните методи за снабдяване с желаните от потребителите хранителни продукти е така наречената “къса верига” на доставка, какво представлява този метод?

    -„Късата верига“ е затворен процес, използван както в чужбина, така вече и у нас. Представлява процес, при който производител, посредник и търговец са едно юридическо или физическо лице. Това е един от най-сигурните начини за гарантиране качеството на продукта. При този метод връзката потребител – производител е директна и доверието е на високо ниво. Процесът е сложен, скъп и трудоемък, но ние можем да се похвалим като единствената „къса верига“ за доставка на сертифицирани БИО плодове и зеленчуци във Варна.

    Планирате ли да разширите дейността си и какво бихте посъветсвали всички, които се колебаят дали да поемат по този път ?

    -Бихме желали да достигнем до по-голям обем на производство, по-широк спектър продукти и по-развита мрежа за снабдяване и доставки. Мечтаем си за производство и на мед, млечни и месни продукти с които да направим и кръговрат на био производството и опазване на природни ресурси. Не бих посъветвал да се инвестира енергия и средства в производство на био продукти, ако се търси икономическа полза. По-скоро бих насърчил ентусиасти, които искат да живеят в по-добър свят.

    Снимки:Личен архив

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg