• Варна
    16°
    разкъсана облачност
    Влажност: 87%
    Коледните театрални седмици продължават с „Любовни писма“ на 26 ноември
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Вижте останалите заглавия в афиша до 21 декември, не са забравени и най-малките ценители на театъра

    След Нощта на театрите XI КОЛЕДНИ ТЕАТРАЛНИ СЕДМИЦИ – ВАРНА 2020, продължават с „Любовни писма“ от Албърт Р. Гърни (26 ноември, 19.00, Основна сцена), хитовата постановка на режисьора Георги Михалков, сценография и костюми Петър Митев, авторска музика Иван Драголов, саксофони Петър Момчев, тромпет и валдхорна Венцислав Благоев, китари Веско Койчев. На сцената през цялото време са забележителните български актьори Яна Маринова – Алекса и Свежен Младенов – Томас. Техните писма от детска възраст до старини свидетелстват за силата на привличането между двама души. Една голяма любов между два противоположни характера, които се търсят, но и отблъскват, не могат един без друг, но и един с друг не могат. „Двамата герои, независимо конструктивни или деконструктивни, се реализират като успешни личности в съвсем различни полета. И от тази гледна точка изведнъж се оказва, че тяхната неосъществена и неосъществима любов е изиграла ролята на мотор в личния им живот. Не че един политик като Томас и един художник авангардист като Алекса могат да се състезават като поприща, но като успех – да. Без разбира се това да поднася рецепта за успешен живот, без да дефинира някаква обратна пропорционалност между лично щастие и успешна кариера“, анализира режисьорът Георги Михалков театралната ситуация, която може би няма да се стори съвсем непозната на зрителите…

    Премиерната за този сезон комедия „Влáдимир“ от словенския драматург Матяж Зупанчич (2 декември, 19.00, Основна сцена) е дипломен спектакъл на актьора Николай Кенаров, с който той завършва и режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков. Преводът на пиесата е дело на Людмил Димитров, музиката на Страцимир Павлов, сценографията и костюмите на Даниела Николчова. Актьорите Симеон Лютаков в ролята на главния герой Владимир, Константин Соколов – Алеш, Ивайло Иванов – Мики и най-младото попълнение на театъра Александра Майдавска – Маша, разказват със средствата на черната комедия една история, започнала като добро решение, но завършила с убийство. Приемайки поканата да живее с Алеш, Маша и Мики, Владимир се оказва единственото им финансово спасение. Появяват се обаче непредвидени усложнения, които преобръщат коренно техните взаимоотношения. Колко дълъг е пътят от думите, които се тълкуват превратно, до действията, които водят до насилие и дали, при определени обстоятелства всеки може да стане насилник? Кога се случва и кога би могло да не се случи това? Тези въпроси са залегнали в трактовката на Николай Кенаров, която както признава самият той, е повлияна от голямата режисьорска школа на проф. Пламен Марков.

    Криворазбраната цивилизация

    Българската класика присъства с „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников, (3 декември, 19.00, Основна сцена) и „Двубой“ от Иван Вазов“ (14 декември, 19.00, Основна сцена). Двете постановки отразяват пристрастното отношение на режисьора Стоян Радев Ге.К. към българската драматургия и особено към първите пиеси от зората на българския театър. Отдавайки почит на първомайсторите, той в същото време винаги успява да излезе извън рамките на утвърдените театрални клишета и да внесе съвременни нюанси в познатите сюжети.

    Подобаващо място в Театралната Коледа е отредено на „Само за жени“ от Дарио Фо (7 декември, 19.00, Основна сцена), отличената с Награда „Варна“ 2020 постановка на Костадин Бандутов и неговия екип – сценографката Даниела Николчова и актьорите: Веселина Михалкова – Ева; Милена Кънева – Мария, Жана Алфини; Петя Ангелова – Елеонора, Карла; Даниела Викторова – Майката; Биляна Стоева – Джулия; Ивайло Иванов – Адам; Станислав Кондов – Ангелът, Крадецът, Деверът; Пламен Димитров – Водещият, Свилен Стоянов – Алдо, Полицаят; Константин Соколов – Луиджи, Крадецът, Момчето. Майсторът на комедийния жанр е успял да обедини постановъчния екип и всички участници – близо две трети от състава на театъра, около оригиналната си режисьорска концепция, която води от унификацията на двата пола към индивидуализацията и конкретизацията на отделния персонаж. Адресиран към широката аудитория, спектакълът разсъждава над любовта, която прави живота на мъжете и жените цветен, различен и не непременно справедлив. Тази вечна проблематика върви под ръка с чувството за хумор и тъкмо от това партньорство произтичат искрящата виталност, неподправеното забавление и оригиналният дух на „Само за жени“.

    В Коледните театрални седмици 2020 предимство имат премиерните постановки от този сезон, сред тях и изящната съвременна комедия „Любовникът от ZanziБар“ на израелския драматург Ели Саги, която Варненският драматичен театър поставя за пръв път в България (11 декември, 19.00, Основна сцена). Спектакълът надниква с лека усмивка, ирония и самоирония в нашето ежедневие, което понякога е скучно, може би защото не му достигат мечти. А една екзотична дестинация като Занзибар отключва фантазията и приканва да се преселим в друга паралелна реалност, където всичко може да се случи. И където се потапяме в мечтите си, за да осъзнаем по-добре настоящето. Забавно е да видиш как звездите на Варненския театър Стоян Радев и Симеон Лютаков слизат от драматичните пиедестали на своите Ричард III и Отело (примерно), за да влязат в кожата на неудачни съпрузи, които вкопчени един в друг, се самозабравят в едно копнежно танго. Но не само те двамата, всички останали актьори – Веселина Михалкова, Милена Кънева, Цветина Петрова, Станислав Кондов, Константин Соколов и младата Христина Джурова се вписват адекватно в елегантната ситуационна комедия. Създадената с лекота и артистизъм постановка е на проф. Атанас Атанасов, който за пръв път режисира във Варна, превод Кръстю Кръстев, сценография и костюми Петя Стойкова, музика Петя Диманова.

    В XI Коледни театрални седмици не са забравени най-младите зрители, които могат да се впуснат в „Приключения опасни със герои сладкогласни“ (12 декември, 16.00, Основна сцена) от Недялко Йорданов, музика Хайгашод Агасян, режисьор Костадин Бандутов, сценография и костюми Даниела Николчова, хореография Георги Енчев – Гош. Този жизнерадостен спектакъл, познат и обичан от поколения българи, изглежда никога няма да остарее. Това се дължи и на Цветина Петрова, Стоян Радев, Николай Кенаров, Константин Соколов, Станислав Кондов, Валери Вълчев, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Свилен Стоянов и Валентин Митев, които с огромно удоволствие се преобразяват в Гарвана Пенчо, Магарето Генчо, Бухала Илия, Петела Димитър, Славея Слави, Кокошката Стоянка, Лисицата Елвира, Пъдпъдъка Харалампи и Щъркела Йордан,без да забравяме важната, умна и красива Водеща. И ако има нещо, което обединява всички тези чудесни актьори, то е съжалението, че вече са пораснали. Но пък, за разлика от останалите възрастни, те имат привилегията да се връщат назад и да заживяват отново, макар и за кратко, в детството. Привилегия, която дава само театърът.

    Като комедия на абсурда би могла да бъде определена постановката на Деси Шпатова „Монтажът на моя филм“ по „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик (16 декември, 19.00, Основна сцена), сценография и костюми Христина Дякова, музика Петър Дундаков, хореография Никола Йорданов, с участието на Станислав Кондов, Цветина Петрова, Симеон Лютаков, Стоян Радев, Веселина Михалкова, Ненчо Костов, Полина Недкова. Екипът изследва пътя, по който може да се справиш, ако животът те е изхвърлил от своя коловоз. „Неумението да общуваш с другите постепенно може да прерастне в неумение да общуваш със самия себе си“, коментира Станислав Кондов, който изпълнява ролята на търсещия себе си Пат. За щастие, интуицията, инстинктът за самосъхранение, късметът, а може би всички те заедно, помагат на главния герой да се върне обратно в живота. Достатъчно е да се довери на младата Тифани и да сподели нейните „танци срещу депресията“ – рецептата й панацея срещу всякакви проблеми. Нищо по-различно от древната максима за здравия дух в здравото тяло, неслучайно действието се развива във фитнес клуб. А доколкото нашата съвременност обича да мисли във филмови категории, Матю Куик ни насочва с усмивка към не съвсем неоснователния извод, че всеки монтира сам филма на своя живот и негова си е отговорността за правилния избор на кинематографичен подход. Великолепни изпълнения на Станислав Кондов и Цветина Петрова в главните роли на Пат и Тифани!

    В Градската художествена галерия ще има две представления – „Приятели“ от Здрава Каменова, първия успешен режисьорски опит на Николай Кенаров, с актьорите Константин Соколов и Валери Вълчев (4 декември, 19.00) и „Поразените“ (18 декември, 19.00).

    „Поразените“ заемат специално място в 100-годишния юбилеен сезон на Варненския театър. Става дума за първа постановка в България по романа на Теодора Димова, знаково явление в литературния живот на България, обявен за Роман на годината от фондация „13 века България“, отличен и с Годишната награда за проза на Литературен клуб „Перото“. Автор на драматизацията и режисурата е Стоян Радев Ге.К., който – както сам признава – вижда готовите театрални образи, още докато чете романа. Той пренася „Поразените“ от романа на сцената с цялата им болка и любов, с белязалото ги за цял живот страдание по близките, осъдени от т.нар. Народен съд. Постановката, решена минималистично, за да експонира пределно отчетливо изповедното и толкова силно слово на Теодора Димова, въздейства катарзисно, подобно на самия роман. И това е най-голямото й достойнство, наред с ярките превъплъщения на Веселина Михалкова – Райна, Даниела Викторова –Екатерина, Петя Ангелова – Виктория, Полина Недкова – Александра.
    „Щастлива съм с това представление, защото то е много вярно към оригинала. Драматизацията на Стоян Радев Ге.К. е изящна, представлението също – то напипва това, което в романа е най-същностно, тази оголеност, уязвимост на жените. Те нямат никакви защитни механизми. И ние виждаме на сцената четири актриси, които излизат, като че ли поели въздух, за да се гмурнат в дълбокото – не се знае въздухът докога ще им стигне и изобщо ще им стигне ли. Рядко се среща в днешно време в театъра такъв аскетизъм на изразните средства, наситен с драматично поднасяне на образите“, споделя Теодора Димова. И продължава: „Текстът е изключително труден за сцена и актрисите се справят по един безукорен начин с трудните режисьорски и театрални задачи. Да стоиш в такива роли без никакви външни помощни средства, е наистина много тежка актьорска задача. Но драматизмът се усеща зад думите, зад почти неподвижните тела, без никакви ефекти, без осветление, с намесата единствено на музиката на Калин Николов, която е толкова премерена, дискретна и звучи съвременно.“

    Верен на идеята да представи в XI Коледни театрални седмици най-търсените спектакли от своя афиш, Варненският драматичен театър се спира в края на празничната програма на неостаряващия ситком „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни (21 декември, 19.00, Основна сцена) на режисьора Костадин Бандутов, със Свилен Стоянов и Станислав Кондов в ролята на бащата и сина, които след какви ли не перипетии намират най-накрая пътя един към друг.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg