• Варна
    16°
    разкъсана облачност
    Влажност: 87%
    Заслужава ли си инвестицията в наука в България?
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Снимка:Личен архив

    Разговор с Петя Петрова, докторант в областта на информационните и комуникационни технологии в ИУ-Варна

    Петя Петрова се обучава в докторска програма ” Информатика” в Икономически университет-Варна. Интересите й в областта на Информатиката и информационните технологии датират още от гимназията, висшето си образование завършва в същата област. Мениджър е на Центъра за нови информационии технологии в ИУ-Варна. Varnautre.bg разговаря с Петя Петрова  за предизвикателствата пред младите учени в България, бъдещето на  науката в страната, дигитализацията на образованието и отговорностите на младите хора към обществото.

    Честит празник! През тази година честваме малко по-различен 8-ми декември заради пандемията, но смисълът  на този ден се запазва,  с какво го свързвате Вие ?

    -Благодаря! Нека бъде честит на всички, носещи научното поприще в себе си и олицетворяващи будния дух! Именно с това свързвам 8-ми декември. Една кауза, наречена „наука“, обединяваща творците, създаваща приятелства за цял един живот. Денят от годината, в който тържествено отбелязваме научната връзка по между ни – като студенти, като научни работници или изследователи в областта на научното творчество.

    Какво Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

    -Призванието да създаваш и оставяш след себе си стойност в академичните среди се нарича „наука“. Вътрешното усещане да бъде създаден ползотворен продукт  в улеснение на човечеството ме подтикна да насоча поглед към науката, за да оставя трайна във времето следа. Предпоставка за модерно дигитално съвремие в обучението на студенти. Първоначалният заряд за научното си поприще получих по време на практико-приложната си работа в областта на ИТ в академичната среда. Внасянето на всяка модерност изисква теоретична обосновка и време да бъде доказана като съществен инструмент. И именно тук се намесва науката. В зародиш научните ми прояви стартираха още в ученическите и студентски години, но официалният старт в докторска програма беше поставен през 2018-та  година.

    Вие се обучавате  в докторска програма “4.6. Информатика”, на каква тема е дисертацията Ви и защо избрахте  точно нея?

    -Темата на дисертацията ми е „Приложение на методите на изкуствения интелект за персонализация на обучението“. Избрах да пиша по този проблем поради изоставащия темп на развитие на модерното обучение в България. Поради скоростното навлизане на дигитализацията в обучението и не достатъчната подготвеност на университетите в България за налагащата се дигитална трансформация в образованието.  За изграждане на тясна обратна връзка с обучаемия – изследване на неговата нагласа, успеваемост и очаквания – в етапите на неговото обучение. Тези резултати се постигат на базата на меки умения, с помощта на персонализация.

    Какво е усещането да бъдеш млад учен в България ?

    -Усещането да си млад учен в България, ако трябва да се измери по нива, е на ниво Експерт в дадената област. Трудно е в България да бъдеш докторант и тепърва да започнеш се обучаваш по проблематиката. Нужно да е си отдаден и да го носиш в себе си. Клишето „насила можеш да получиш, но насила не можеш да дадеш“ е много правилно и при творенето на наука.

    С какви предизвикателства се срещат учените във Вашата област?

    -Предизвикателствата, с които се срещат учените в моята област е опасността от необработена почва, липса на информация и на развити алгоритми за решаване на даден проблем… Свръхактуалната тематика, за която често потребителите имат големи очаквания, а законодателството и следвани от правилата разработчици не са подготвени да предоставят иноваторски продукт. Често съотношението „очаквания – резултат“ не е съизмеримо.  Предизвикателство е да бъде създаден качествен продукт, който да удовлетворява изискванията на масата от неговите потребители.

    Науката изисква много средства и ресурси, както в личен, така и в икономически план, заслужава ли си инвестицията в това и защо?

    -Ако няма наука – то няма прогрес. Времето и средствата са променлива величина, но един качествен научен продукт може да остави постоянна следа в областта на изследването, от която да се породят трайни  ползи. Дали си заслужава!? Разбира се! Всеки човек, независимо учен или не, трябва да бъде отговорен към обществото, икономиката и цялостно света, в който живее. Само така се постига растеж!

    Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие ? Какво трябва коренно да се промени в страната по отношение на науката?

    -Науката в България има бъдеще, но би било добре да се променят някои постулати, поставящи творчеството в твърда рамка и работа в стереотип. Да се даде повече власт на въображението, хипотетичността и футуризма. Да се даде глас на изследването сред широката публика и да се формират мини общества, работещи по решаване на сходни проблеми. Да се създадат дигитални лаборатории, където изследванията ще придобият смисъл в оформянето на бъдещ стойностен научен труд. Трябва да се научим да се адаптираме  към промените.

    Какво бихте  казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

    -Да намерят начин да установят дали го носят в себе си. Дали се събуждат с мисълта и желанието да променят нещо в обкръжаващия ги свят. Първо сами да дадат стойност на научния си продукт и по този начин да повярват истински в успеха си!

     

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg