• Варна
    16°
    разкъсана облачност
    Влажност: 87%
    Как се развива естетически вкус и финес към добрата литература у българския читател?
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
    Снимка:Владислав Христов

    Разговор с преводача и издател Мартин Христов

    Преводачът и издател Мартин Христов завършва унгарска филология в Дебреценския университет „Лайош Кошут” през 1992 г. Публикува в българската периодика множество преводи от унгарски писатели. През 1995 г. основава преводаческа агенция „Алма Консулт“, а от 2002 ръководи издателство „Ерго”. Превел е множество книги от унгарски автори. Носител е на почетна грамота от Съюза на преводачите в България (2006), двукратно на награда за цялостна преводаческа дейност от унгарската фондация „Милан Фющ” (2009, 2011) и на държавна награда „Златен кръст за заслуги“ като признание за превода и публикуването на български език на значителни произведения от унгарската литература и популяризирането на унгарската култура в България.

    Varnautre.bg разговаря с Мартин Христов,  който  с ръководеното от него издателство „Ерго“, наред с превода на стойностна европейска литература и хуманитаристика, както и с публикуването на множество съвременни български писатели и поети, налагат на българския книжен пазар тенденциите на най-доброто от новата унгарска литература, в качествен превод, на достъпна цена и с прекрасно оформление.

    Как се роди идеята за създаването на издателство „Ерго“?

    -С любовта ми към литературата. По образование съм филолог и винаги съм искал да превеждам художествена литература. Първата ми сериозна школа като преводач беше романът „Изповедите на един буржоа“ на Шандор Мараи (С.: Стигмати, 2002). Прекрасна книга, образец на изящна словесност, преводът стана наистина добър, но за труда си получих жълти стотинки. Щом е така, казах си, по-добре не само да превеждам, а и да издавам книги. Така започнах, първо с унгарски автори, после кандидатствах по една програма с няколко европейски заглавия, бяха одобрени, книгите излязоха. Започнах да издавам и български автори, и един страхотен издател излезе от мен.

    Какъв път минава издателят и с какви трудности се сблъсква?

    -Мисля, че аз съм извървял своята издателска Голгота, или може би ми предстои още… Вярно, случвало се с колеги да обменяме полезни издателски хитрини, но всичко в занаята съм научил почти сам. Пътят не е дълъг, но бъдещият издател трябва да бъде наясно още в началото му какви цели си поставя и какви резултати гони. Дали иска да прави хубави книги за по-претенциозната читателска аудитория, или посредствени книги за масовия вкус. Най-лоша е съвкупността от двете под предлог, че чрез литературната конфекция ще се финансират издания за по-отбрана публика. За съжаление немалко колеги го практикуват. Другият кардинален проблем е симбиозата между издателския бранш и търговците на книги, тоест когато издателят има и верига от книжарници и е заинтересуван да продава в тях най-вече своите книги и други комерсиални заглавия. Това подрива оцеляването на малките независими издателства и постепенно ще доведе до тяхната кончина.

    Издавате автори, които не са много популярни в България, защо? Заслужава ли си каузата?

    – Повечето от изданията ми са финансирани чрез национални и трансевропейски литературни програми, чиито основен критерий при оценката на даден проект е именно качеството на творбата. Тоест те за комерсиални автори не биха си мръднали пръста. Но именно тук е гаранцията за добрата литература според мен. Издавам по-малко популярни автори и по друга причина. Истински добрите, които пишат за по-широк кръг от читатели, но са същевременно далеч от комерса и мейнстрийма, са обикновено вече ангажирани с издателство и е трудно да ги прелъстиш. Иначе каузата си заслужава, защото чрез изданията си, убеден съм, обогатявам не само общата култура, но и развивам естетически вкус и финес към добрата литература у българския читател.

     Какви качества трябва да притежава едно произведение, за да бъде издадено от Вас?

    -Мисля, че вече дадох няколко жокера по тази тема. Трябва да харесва на мен и екипа ми, да се вписва в издателското кредо, което се опитваме да следваме, и да носи принадена литературна стойност.

     От какво зависи как ще изглежда изданието и какво ще е качеството на работата по текста?

    – Качеството винаги трябва да бъде на висота, независимо дали говорим за древен или съвременен автор, за така наречената висока литература или за развлекателно четиво. Тоест дори „леките“ ни издания натежават с труда, който екипът ни влага в тях. Обикновено последователността е следната: авторски ръкопис-издател-рецензент-издател-редакция-предпечат/страниране-оформление-коректура-визия- печат-маркетинг/книжарници. Сами разбирате, че ако някой в цялата поредица от този технологичен процес не си свърши работата прецизно, крайният резултат ще куца.

     В последно време ставаме свидетели на множество полемики около нов превод на някоя книга, мненията са диаметрално противоположни, защо е така? Във връзка с това каква е ролята на редакторите в този процес?

    -Нормално е да има различни гледни точки при появата на нови преводи, особено щом има база за сравнение с един качествен, наложил се през годините стар превод. Особено ако говорим за почти дузина нови преводи на знакова книга, „1984“ на Оруел. По-скоро нека се запитаме каква е причината за тяхната поява. За съжаление тривиална: понеже изтичат авторските права на Оруел, изведнъж куп издатели и търговци решиха да се обкичат със славата на Оруелови издатели, явно надявайки се и на бърза и лесна печалба. Но амбициите май им изиграха лош номер.

    А редакторите са важни във всяко едно литературно издание, а и изобщо може ли човек да си представи качествен печатен продукт без редакторска намеса. Мисля, че въпросът е риторичен. Редакторът е неотменна институция в книгоиздателската работа, интересното е, че именно при най-оспорвания нов превод на Оруел, изглежда, неговата намеса липсва.

     Един от главните проблеми за българското книгоиздаване е дистрибуцията, на какво според вас е дължи този факт? Какво е състоянието на пазара на книги в момента?

    -Причината е една-единствена според мен. Порочното срастване на издателския и книжарския бизнес, тоест книжарите станаха издатели, а издателите – книжари. И естествено те са заинтересовани да продават най-вече своята продукция в обектите си, спестявайки си по този начин търговската отстъпка в размер на 35-45%. И също да излагат най-комерсиалните и бързооборотни заглавия, от които да печелят без особен риск. Но не и да предлагат заглавия от други издателства, смятани за елитни и непродаваеми, камо ли поезия. Това води до постепенното изтикване на по-малките и дори средни издателства от книжния пазар и фактическото им задушаване и извиване на ръцете. Парадоксалното е, че дори при оборотни заглавия тези книжарско-издателски мастодонти не проявяват интерес към чужди издания, което означава, че малко по малко си стават самодостатъчни.

     Защо ДДС върху книгите пада, но не и цените?

    -Първо, това е временна мярка до края на 2021 година. Поне така беше гласувано от депутатите. Освен това ДДС-то върху продажбите на книги може и да пада, но междувременно поскъпват всички суровини за производството им, включително печатарските услуги. Да не говорим, че производството на книги продължава все така да се облага с 20% ДДС. Тоест тези „спестени“ 11% отиват за покриване на увеличените производствени разходи и в по-добрия случай – за подобряване на качеството на издаваните книги.

     Какво е необходимо да се направи, за да се популяризират българските автори по света?

    – Просто е като две и две четири. Трябва да има функционираща държавна програма със съобразено със световните литературни тенденции финансиране, начело на която да стои компетентен и неповлиян от лобита управителен орган.

     В каква посока според Вас трябват да се развиват съвременната литература и книгоиздаване?

    -И тук отговорът е прост: да не се комерсиализира. Пагубно и за авторите, и за читателите ще е, ако се случи същото, което в света на киното и музиката през последните десетилетия. Опростяване, опошляване, комерсиализиране. От това ще спечелят само издателите.

    Как се формира коричната цена на световните бестселъри, издавани у нас, и достъпна ли е за масовата публика?

    – Тъй като не издавам световни бестселъри, не мога да отговоря на този въпрос.

     Какво предстои в издателското ви портфолио?

    – Какво ли не. Книгите се множат, дано и читателите… Поне две заглавия от турски автори, впрочем за първи път издаваме турска литература: „Кварталът на погрешните избори“ от Марио Леви, с екзистенциално-мистичен привкус, и „Византийският султан“ от Селчук Алтун, разиграваща се едновременно в миналото и настоящето история за учен историк. Няколко поетични книги: „Ние – същите“ от Огняна Свилина, „Пътеводна сълза“ от Маргарит Жеков, „Приготвяне на багажа за път“ от Мартин Петков, „Розово слънце“ от Димана Иванова. Една чешка книга с есета от видния литератор Владимир Мацура и една друга с фикция, „Щайнер или Какво правихме“ от Мартин Фарнер. Няколко прекрасни български прози: „Влажна зона“ с най-новите разкази на Райна Маркова, където доминираща тема са човешките зависимости, „Спи с мен“ на Снежана Ташева, в която биоложка нимфоманка изведнъж се оказва бременна с близнаци, „Ужас“, антология с 8 хорър фантастично-мистични разказа, написани в съавторство по двойки, с логото и на клуб „Лазарус“. Най-новата книга с кратки прози на Владислав Христов „Мопсът на Вазов“. И още много, много други интересни неща за ценителската читателска аудитория.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg