• Варна
    16°
    разкъсана облачност
    Влажност: 87%
    Знаят ли изобщо службите за Настимир, та да вземат вероломното решение да го подслушват…
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Тома Биков, коментар специално за Tribune.bg

    В студиото на предаването „Още от деня” на БНТ, бившият депутат от формацията на Мая Манолова „Изправи се! Мутри вън” Николай Хаджигенов размаха два листа, които представи за доказателства, че МВР и ДАНС са подслушвали опозиционни политици. На единия лист беше отпечатана екселска таблица с телефони, а на другия снимка на Настимир Ананиев, негова кратка биография и телефонът му. След „разкритията” на Хаджигенов, в публичното пространство отново се завъртя темата с подслушванията и за пореден път конспиратори и псевдоразузнавачи обиколиха телевизии и сайтове, за да изкажат мнението си.

    За да подредим публичния хаос на конспиративното говорене, който с лекота заглушава простите факти, е добре да се вгледаме в очевидностите.

    Първата очевидност е, че „доказателствата” на Хаджигенов нямат нужда от специален коментар, защото представляват едно голямо нищо. Дори листите размахани от него да са автентични документи, каквито очевидно не са, те не казват нищо. На тях се кипри снимката на Настимир и множество телефони. Какво доказва това?

    Втората очевидност е самият Настимир. Той е бивш депутат от партията на Меглена Кунева Движение „България на гражданите“. След приключването на мандата на 43-ото Народно събрание се отцепва от нея и основава своя партия, наречена ВОЛТ. Впоследствие се явява на европейски и местни избори и успява да спечели 2 – 3000 гласа подкрепа в цялата страна. През горещото политическо лято на 2020 година се изявява като протестиращ и дори лежи в продължение на часове във фоайето на сградата на Народното събрание в бившия партиен дом. Оттам е изнесен от полицаи поради приключване на работното време на парламента и остава в историята на протеста със знаменитата реплика: „Изхвърлиха ме като мръсно коте”.

    По време на последните парламентарни избори се присъединява към формацията на Мая Манолова и е поставен на неизбираемо място в нейните листи. Очевидният въпрос след тази атрактивна и забавна политическа биография е, защо им е на службите да подслушват подобен човек? Каква информация биха събрали оперативните работници, ако чуят разговорите на Настимир по телефона? И най-вече, знаят ли изобщо службите за съществуването на Настимир, та да вземат вероломното решение да го подслушват.

    Изобщо не искам да обидя Настимир, нито да го засегна. Хора като него дават цвят на иначе доста тягостната публична атмосфера. Те сякаш са запратени в света на политиката, за да го разтоварят от неговата сериозност и изначална напрегнатост. И ако се питаме, бил ли е подслушван Настимир, то защо не се питаме, бил ли е подслушван Йоло Денев? Последният е далеч по-дългогодишен протестиращ, при това в много по-широка палитра от протести и също има своя чар. Вероятно значимостта на информацията, която биха могли службите да получат като подслушват Настимир, е сходна на значимостта на информацията от разговорите на Йоло Денев.

    Третата очевидност, която сякаш пропускаме да видим, е фигурата на обявяващия сензационните „новини” Николай Хаджигенов. През 2014 година, той се оказва адвокат на съдружника на бившия собственик на КТБ Цветан Василев – Георги Христов. По-късно поема защитата на обвинената и осъдена на първа инстанция за корупция бивша кметица на софийския район Младост Десислава Иванчева, а през 2020 година се оказва защитник на бившата певица Лиляна Деянова. Последната е от най-близкия кръг на Васил Божков и е обвинена за организиране на мащабна схема за източване на европейски средства. В края на 2020 година Хаджигенов поема защитата на съдружника на Деянова Мартин Димитров, а нейната защита е поета от… Татяна Дончева. Малко по-късно, тя се оказва в една и съща парламентарна група с Хаджигенов. В последния парламент, двамата бяха едни от най-яростните застъпници на тезата за бързото закриване на специализирания съд и специализираната прокуратура, където се гледат делата на голяма част от техните клиенти.

    Припомням всичко това, защото то сякаш остава невидимо насред патоса на Хаджигенов, който е посветен на борбата с корупцията, мафията и мутрите. Въпросът тук е: кога Хаджигенов е адвокат и кога е политик? Доколко той съчетава тези две функции и подчинява едната в полза на другата? Кога Хаджигенов защитава своите клиенти и кога тезата, че мафията и корупцията трябва да бъдат унищожени? Защото в неговия случай тези две неща са диаметрално противоположни. Не твърдя, че Хаджигенов няма право на тази двойственост, но твърдя, че поради нея думите му би трябвало да се подлагат на съмнение веднага след изричането им.

    Вслушването в думите и отделянето на фактите от твърденията е уморително и трудно занимание. Неговото професионално измерение се нарича журналистика. Когато журналистиката отразява автоматично факти и твърдения без да отделя едното от другото, тя обезсмисля своето значение. В такива моменти фигурите на Настимир и Хаджигенов се превръщат в новини, а новините се превръщат във водевил. Когато фактите и твърденията размият границата помежду си, свободата и словото късат тънката нишка, която ги свързва. В такива моменти, всички ние трябва да бъдем внимателни, защото рискът да загубим границата между истината и лъжата е съществен.

    ***

    Тома Биков е политолог, журналист и политик. Автор е на няколко книги. Член на ПП ГЕРБ. Народен представител в 44-тото и 45-тото Народно събрание.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg