Особено тревожна е тенденцията за "подмладяване" на пациентите с рак на дебелото черво.

До края на годината в онкоболницата във Варна се очаква да заработи нов линеен ускорител за лъчелечение. Предстои модернизация на апаратурата в лечебното заведение. Ще бъде внедрена капсулна ендоскопия – иновативен, неинвазивен метод, който позволява изследване на целия стомашно-чревен тракт, включително трудно достъпните зони на тънкото черво.

Това каза за Радио Варна д-р Янислава Илиева, заместник-управител на Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания "Д-р Марко Марков"- Варна.

Четири са най-често срещаните онкологични заболявания както в България, така и в световен мащаб - рак на дебелото черво, рак на белия дроб, рак на млечната жлеза и при мъжете - рак на простатата, каза д-р Илиева.

Данните от местния раков регистър, който във Варна се поддържа въпреки липсата на национален регистър от началото на 2000-те години, показват тревожен ръст. Само за последната година в региона Варна – Добрич са новорегистрирани 2837 случая на онкологични заболявания на храносмилателната система, като водещ е ракът на дебелото черво. Увеличение се отчита и при карцинома на белия дроб - от 237 на 254 нови случая, докато ракът на простатата се запазва в сравнително постоянни граници с 325 новорегистрирани пациенти. Кожните карциноми също остават чести - 442 нови случая, каза тя.

Особено тревожна е тенденцията за "подмладяване" на пациентите с рак на дебелото черво. В световен мащаб тя е толкова отчетлива, че Американската асоциация по гастроентерология вече е понижила възрастта за профилактична колоноскопия от 50 на 45 години – сериозен сигнал за мащаба на проблема, подчерта специалистът.

Ракът не е резултат от един-единствен фактор и не може да бъде обяснен само с "лошо хранене", подчерта д-р Илиева. Тя посочи, че развитието на онкологичните заболявания е комплексен процес, в който участват множество фактори. Именно затова е важно ясно да се разграничават превенцията и профилактиката - понятия, които по думите й често се смесват.

Превенцията, по думите й, е начин на живот - здравословно хранене, отказ от тютюнопушене, ограничаване на алкохола, редовна физическа активност и контрол върху затлъстяването. Тя обаче не е само личен избор.

В този процес участват семейството, училището, обществото, медицинските специалисти и държавата, напомни онкологът, като постави фокус върху ролята на държавата за контрол върху храните, околната среда и създаването на условия за здравословен живот още от ранна детска възраст.

Профилактиката, от своя страна, включва конкретни изследвания - лабораторни, образни и инструментални, които позволяват ранно откриване на заболяването. Тя също изисква активното участие на пациента, но и работещи национални програми, допълни тя.

В България профилактиката все още разчита основно на добрата воля на отделни болници и общини. Липсва задължителна, добре финансирана държавна програма, подобна на имунизационния календар, посочи д-р Илиева.

Подценяването на профилактичните прегледи остава сериозен проблем. Наблюденията на специалистите показват, че в безплатните кампании често участват едни и същи хора, докато много пациенти търсят лекарска помощ едва при поява на симптоми - обикновено в напреднал стадий на заболяването. При ранно откриване и своевременно лечение шансът за пълна ремисия достига около 40%, каза д-р Илиева.