Българското Черноморско крайбрежие навлиза в летния туристически сезон с безпрецедентен парадокс – неочаквано природно изобилие по горните водни слоеве и критичен срив на ресурсите по морското дъно. Официалните данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), изнесени на пресконференция в Бургас от Димитрина Чакърова от отдел „Опазване на рибните ресурси“, чертаят две коренно различни реалности за родното ни море. От една страна, рибарите отчитат рекорден улов, който ще промени менюто по крайбрежието, но от друга – екологични и административни проблеми заплашват дългосрочното бъдеще на сектора.

 

Първите пет месеца на годината донесоха истински фурор за риболовната индустрия, след като уловът на сафрид скочи с внушителните 200 процента в сравнение със същия период на миналата година. Позитивната тенденция се затвърждава и от трикратното увеличение при улова на скорпид. В момента родното море е изключително богато още на хамсия и цаца, което е отлична новина за туристите и ресторантьорите. Собствениците на заведения по Южното и Северното Черноморие ще могат да разчитат изцяло на прясна местна риба през цялото лято, вместо да зареждат фризерите с дълбоко замразени запаси от предходни сезони. Нещо повече – от агенцията прогнозират, че ако това биоизобилие се запази, есента ще донесе и изключително богат улов на паламуд.

 

На заден план обаче природата изпраща и тревожни сигнали. Пълно изключение от общия рибен бум правят попчетата, чиито уловени количества бележат спад. Истинската криза обаче е скрита под пясъка на морското дъно, където ситуацията с бялата мида е критична. Изпълнителният директор на ИАРА Милен Димитров обяви, че пълната забрана за нейния улов остава в сила поради сериозно изтощаване на естествените насаждения. Статистиката тук е безмилостна – за период от само шест години количествата уловена бяла мида в Черно море са се сринали катастрофално от над 818 тона през 2017 г. до едва 216 тона през 2023 г.

Според експертите и ръководството на агенцията, най-големият враг на Черно море в момента не са климатичните промени, а остарялото законодателство на сушата. Настоящият Закон за рибарството и аквакултурите е изграден върху управленски концепции, създадени преди десетилетия, които нямат нищо общо с актуалните екологични и пазарни условия. Остарелите разпоредби вързват ръцете на инспекторите и затрудняват ефективното управление на рибарските дейности. Въпреки че работата по обновяване и цялостна модернизация на нормативната уредба продължава, процесът е изкуствено забавен от няколко години. Така секторът остава разпънат между кулинарния празник за туристите и неотложната нужда от законова реформа, която да спре безконтролното изчерпване на морските ни богатства.