На днешната дата преди точно четири десетилетия Варна прави една от най-важните си крачки към превръщането си в истинска културна столица на Балканите. На 16 юни 1986 година градът осъмва с нова архитектурна и духовна емблема – Фестивалния комплекс, който днес познаваме като Фестивален и конгресен център (ФКЦ).

 

Проектирана от визионера арх. Косю Христов, масивната и модерна сграда първоначално отваря врати под името „Фестивален комплекс Людмила Живкова“ и функционира просто като софийски филиал на Народния дворец на културата. Никой тогава не подозира, че това място бързо ще надрасне ролята си на провинциално разклонение, за да се превърне в самостоятелен организъм, без който културният живот на България днес е немислим.

 

Разположен на стратегическия кръстопът между пулса на града, прохладата на Морската градина и шума на вълните, ФКЦ бързо става притегателен център за артисти, учени и интелектуалци. През тези 40 години залите на комплекса се превърнаха в своеобразен летопис на българското и световното изкуство. Тук се раждат и заживяват десетки традиции, но една от тях заема свещено място в историята на българското кино. През 1993 година, по инициатива на самия център, стартира Международният филмов фестивал „Любовта е лудост“. В продължение на дълги години той остава единственият международен кинофестивал с конкурсна програма за игрални филми у нас. Форумът не просто доведе световни кинозвезди на златния варненски бряг, но и стана разпознаваема визитна картичка на страната ни пред глобалната филмова общност.

 

Освен на „Любовта е лудост“, ФКЦ е неизменен съорганизатор и гостоприемен домакин на стълбовете на родната култура – Международния музикален фестивал „Варненско лято“, Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и фестивала на българския игрален филм „Златната роза“. Списъкът се допълва от кинофоруми като „Киномания“, „София Филм Фест“, „Синелибри“, „Мастер оф Арт“ и Световния фестивал на анимационния филм. ФКЦ обаче никога не е бил само локално средище. Комплексът успешно защити авторитета на България на световната сцена, представяйки страната ни в престижни международни организации в сферата на конгресния туризъм като ICCA, EFCT и AIPC, както и в престижната европейска киносалонна мрежа Europa Cinemas.

 

Най-забележителната глава от биографията на центъра обаче не е свързана с блясъка на прожекторите, а с икономическото му оцеляване и адаптация. Докато много културни институции в постсоциалистическа България изпитаха сериозни сътресения, ФКЦ пое по смел и иновативен път. Още от далечната 1992 година центърът минава на самостоятелна издръжка. Въпреки че през 2011 година става част от структурата на НДК, днес, в ерата на пазарната икономика, ФКЦ функционира изцяло на пазарен принцип. Комплексът не получава нито лев държавна субсидия, доказвайки, че високото изкуство и сериозният бизнес могат да вървят ръка за ръка, стига да се управляват с визия.

 

Днес, с изложбени площи от над 1000 квадратни метра и осем многофункционални зали с капацитет от 50 до 1000 места, оборудвани по последните технологични стандарти, ФКЦ посреща своя 40-годишен юбилей в топ форма. Той остава мястото, където се срещат киното, театърът, науката и бизнесът, устояло на времето и промените, за да продължи да пише културната история на Варна.