Скрит сред пейзажа на Североизточна България, праисторическият комплекс „Провадия-Солницата“ се готви да даде официален старт на новия си археологически сезон на 25 юли. Обектът, който вече притежава престижния Знак за европейско наследство заради огромната си историческа значимост, ще посрещне посетителите със специално подготвена програма. В деня на откриването гостите ще могат да разгледат уникална изложба с творби от детско онлайн предизвикателство, вдъхновено от историята и откритията на мястото, както и специален информационен кът, показващ европейското значение на комплекса. За най-малките откриватели е подготвено вълнуващото археологическо приключение „Скрити находки“, а за всички останали са организирани екскурзоводски турове. По време на събитието проучвателният екип ще сподели детайли за последните си находки, предстоящите разкопки и бъдещите инициативи, свързани с развитието на този уникален паметник на културата.

 

Разположен върху Мировското солно находище – единственото в Източните Балкани, комплексът „Провадия-Солницата“ е признат за най-стария солодобивен център в Европа (5600–4350 г. пр. Хр.) и първия праисторически градски център на Стария континент (4700–4350 г. пр. Хр.). На площ от около 30 хектара древните хора са изградили впечатляващ производствен център с обредни ями, селище с масивни каменни укрепления, ритуално поле и некрополи. Жителите на това забележително място са добивали ценната суровина чрез изваряване на разсол в керамични съдове, което е най-ранното доказателство за подобна технология в Европа. В онази епоха солта е била стратегически ресурс и основна разменна единица, което превръща комплекса в своеобразен първи „монетен двор“ на праисторическа Европа. Животът по тези земи продължава и през следващите епохи, оставяйки следи от некропол от ранната бронзова епоха, скитски гроб от VI в. пр. Хр., укрепена резиденция на тракийски владетел от II–I в. пр. Хр. и тракийска надгробна могила.

 

Днешната световна известност на Провадия-Солницата е резултат от неуморния труд на интердисциплинарен екип с международно участие, който извършва проучвания на терен от 2005 г. насам. Началото е скромно – преди повече от две десетилетия екипът под ръководството на акад. проф. Васил Николов от Българската академия на науките се състои от едва четирима археолози.

 

Днес в проучванията участват вече 15 специалисти, сред които утвърдени български и чуждестранни учени, млади археолози, докторанти, музейни експерти и реставратори. Сред ключовите фигури в екипа са гл. ас. д-р Галина Самичкова, Петър Лещаков, Николай Христов, Тодор Дяков, Севдалина Жечева, Стоян Трифонов, Виолета Стоицова, проф. Валентин Тодоров и Мария Славкова, подкрепени от чуждестранни колеги като д-р Дениз Кая от университета Нотр Дам в САЩ, Орхан Кая и д-р Катлиин Максуини от университета в Единбург, Великобритания. Благодарение на тяхната съвместна работа и висока експертиза, учените успяват парче по парче да „разчетат“ безписменото минало на Солницата и да докажат фундаменталното значение на комплекса за разбирането на европейската цивилизация.