Българският туристически сектор изпраща поредния труден сезон, белязан от странен парадокс – плажовете и хотелите изглеждаха пълни, но касите на бизнеса останаха полупразни. Данните на Българската хотелска и ресторантьорска асоциация (БХРА) разкриват тревожна ножица: докато отливът на летовници е едва забележим – между 5 и 7 на сто, спадът в приходите е драстичен и достига до една четвърт спрямо миналата година. Причината за този финансов колапс се крие в пълния крах на т.нар. „крила на сезона“ – месеците май, юни и септември. Когато в началото на годината чартърните полети от Германия секнаха, а конфликтът в Близкия изток спря традиционните потоци от региона и съседните страни, хотелиерите бяха принудени да сменят стратегията в движение. За да спасят сезона и да запълнят леглата, те заложиха на агресивни промоции, евтини пакети и огромни намаления, което буквално стопи маржа им от печалба.

 

В тази ситуация основното спасение се оказаха българските летовници, но и техните навици вече са коренно променени. Българинът масово се е превърнал в „уикенд турист“, който пътува предимно от петък до неделя, притиснат от високите цени на живота. Това прави планирането на бизнеса изключително трудно, тъй като през работните дни базите остават пусти. На този фон опитите родните курорти да бъдат брандирани като „скъпи“ изглеждат несправедливи. Ако се направи релевантно сравнение между сходни дестинации, цените в големите български национални курорти остават чувствително по-ниски от тези на гръцки острови като Санторини, Закинтос или Корфу. Допълнителен тласък за това усещане даде и преминаването на Хърватия, Гърция и Италия към еврото, което в първите години традиционно води до скок на цените там – правило, от което нито една европейска икономика не направи изключение.

 

Въпреки по-ниските цени обаче, българският бизнес се бори с вързани ръце срещу чуждестранната конкуренция заради липсата на държавна подкрепа. Докато в Европа туризмът и ресторантьорството ползват диференцирани и облекчени данъчни ставки, вариращи от 5% във Франция до 13% в Гърция, у нас браншът е притиснат от стандартното 20-процентно ДДС, което директно рефлектира върху крайните цени за потребителите. Към данъчната тежест се добавя и хроничният недостиг на работна ръка. През последните години секторът се крепи на внос на кадри от трети страни, но държавната машина буквално саботира този процес. Въпреки че фирмите подават документи четири-пет месеца преди лятото, издаването на визи се бави с месеци и персоналът пристига в разгара или дори в края на сезона, което принуждава хотелите да работят в постоянен кадрови стрес.

 

Погледът напред обаче носи доза оптимизъм, свързан с домакинството на „Евровизия“, което бизнесът вижда като реален шанс за кардинален рестарт и дългосрочно решаване на десетилетни проблеми. Музикалният форум може да се превърне в перфектния инструмент за разширяване на сезона и за трайно позициониране на България на световната туристическа карта. Идеята е чуждестранните гости да не останат изолирани само по плажовете, а чрез мащабна реклама да бъдат насочени навътре в страната – към исторически центрове с богата идентичност като Велико Търново и Преслав. За целта браншът настоява и за спешно възстановяване на бързите морски връзки по вода между Бургас и Варна. Голямата цел е ясна: да се остави трайна следа у новите клиенти, за да се връщат те отново и отново, а икономическият ефект от това събитие да се усеща стабилно през следващите пет години.