Легендарната френска актриса почина на 91-годишна възраст.

Легендата почина, а с нея и определена идея за Франция: свобода, красота, дързост. Моделът, актрисата, певицата и големият защитник на животните, Бриджит Бардо почина на 91-годишна възраст. Муза на най-великите – от Годар до Генсбур, символ на еманципацията на жените – тя винаги отказваше етикетите, никога не правеше това, което се очакваше от нея. И несъмнено именно в детството на ограниченията се е зародил този свободолюбив темперамент.

Родена през 1934 г. в богато парижко семейство, дъщеря на индустриалец и образована в католическо училище, младата Бриджит получава особено строго възпитание. От детството си е насърчавана да танцува от майка си Ан-Мари, която вижда в нея възможност да осъществи собствената си мечта да стане балерина. Докато майка ѝ ѝ внушава правилната стойка и осанка с шамари, танцът остава едновременно страст и бягство за младото момиче. Танцът ще извае тялото ѝ, грацията ѝ, елегантността ѝ, но пред камерата тя наистина ще открие призванието си.

Висока колкото Айфеловата кула

През 1949 г. Ан-Мари моли за услуга добрата си приятелка Елен Лазарев, основател и редактор на списание Elle. Анонимна по молба на родителите си, 15-годишната „BB“ става лице на младежката мода. На корицата на списанието красивата тийнейджърка е забелязана от режисьора Марк Алегре, който моли да се срещне с нея. Родителите ѝ отказват: „Актрисите са всички момичета с лоша репутация.“ Въпреки това Леон, нейният дядо – патриархът, „Бум“, както го наричат – е този, който настоява в полза на Бриджит, разказва актрисата в мемоарите си: „Ако на това момиче е писано един ден да бъде курва, тя ще бъде такава със или без филмите; ако никога не ѝ е писано да бъде курва, филмите няма да променят това! Нека ѝ дадем шанс; нямаме право да диктуваме съдбата ѝ.“

Филмът на Алегре никога не е заснет, но прослушването поне ѝ позволява да се запознае с неговия асистент, известен… Роже Вадим. След ужасна битка със семейството си да бъде с него (тя дори прави опит за самоубийство) Бриджит се омъжва за Вадим, който е станал репортер на Paris Match, а след това сценарист и режисьор. Той е този, който дава на Бардо първата ѝ главна роля след няколко малки участия. През май 1956 г. Бриджит се завръща в Сен Тропе – красивото малко пристанище на детските ѝ ваканции – за да снима „И Бог създаде жената“ под режисурата на съпруга си. Филмът е световен успех. За младата актриса това е върховното признание. Провокативна и модерна, свободна и чувствена, Бриджит Бардо се превръща в секссимвол, филмова звезда, една от най-известните личности на планетата – образ на Франция, внушителна като Айфеловата кула.

След „Парижанка“ и „Бабет е във война“, през 1960 г. Бриджит продължава с „Верността“ – изключително изтощителни снимки, по време на които е малтретирана от режисьора Анри-Жорж Клузо. Филмът е успешен както в артистично, така и в комерсиално отношение – един от най-големите за нея – но тя излиза от него дълбоко наранена. Всичко това е твърде много за някой, който само за три години е бил обект на коментари от целия свят, възхищаван и обиждан; за някой, който е имал множество афери (Жан-Луи Трентинян, Саша Дистел и др.) и се е омъжил за младия водещ актьор Жак Шарие и е имал дете (неохотно, би казала тя); за някой, който е задал модните тенденции (роклята виши) на кориците на списания по целия свят… В този ужасен вихър Бриджит се опитва да се самоубие. Тя се възстановява в „Ла Мадраг“ – рибарска колиба на плажа, открита от майка ѝ, малък рай, в който да пусне котва, без течаща вода, но със Средиземно море като свой плувен басейн. Нейният балон – завинаги.

Права на животните

През 1963 г. Бардо участва в шедьовъра на кариерата си – „Презрение“ на Жан-Люк Годар, в който играе актрисата Камий, нова фигура на чувственост и свобода. Приблизително по това време тя среща Серж Генсбур, за когото ще стане преводач, муза и любовница (до степен да осъди бляскавия му брак с Гюнтер Сакс). Докато се радва на успех в музиката с песни като „Harley-Davidson“ и „Bonnie and Clyde“, Бриджит остава филмова звезда, особено с „Viva Maria!“ и „Les Pétroleuses“. Актьорството обаче я привлича все по-малко. През 1973 г. Бриджит Бардо слага край на кариерата си само на 38 години. На снимачната площадка на последния си филм бъдещата активистка спасява коза. Това вече е нейната страст.

Започвайки през 1962 г., борбата ѝ за животните се превръща в ангажимент за цял живот. През 1976 г. тя се хвърля с цялото си сърце в защита на тюлените, избивани заради козината им – луксозен продукт, който Бриджит Бардо успява да забрани във Франция, а след това и в Европа. През 1986 г. тя създава фондация „Брижит Бардо“, на която посвещава цялото си време и богатство, като се включва във всяка кампания за защита на животните, понякога по радикален начин. Последните ѝ години наистина са белязани от противоречиви позиции, независимо от темата. Защото Бриджит Бардо заема своето място в живота на френското общество като самостоятелна политическа фигура: заплашвана от ОАС по време на Алжирската война, първата звезда „Мариан“ през 1970 г., почитателка на Шарл дьо Гол, поддръжник на кампанията на Жискар, а след това и на Марин льо Пен… Достатъчно, за да разгневи част от обществеността, но това е и част от свободата на Бардо.