Морската градина във Варна крие места, покрай които минаваме всеки ден, без да подозираме за драматизма и величието на тяхното създаване. Едно от тях е Алеята на Българското Възраждане. Малцина знаят, че нейното начало е поставено с желязна дисциплина, лични средства и силен патриотичен плам. Тайните около раждането на този паметен комплекс се пазят в личния фонд на инж. Георги Бърнев в Държавния архив във Варна. Три конкретни документа там връщат лентата на времето назад, за да ни покажат как се кове национална памет.

Всичко започва официално на 25 юли 1908 г., когато инж. Георги Бърнев завършва подробния проект за Алеята на Българското Възраждане. Неговият оригинален чертеж е истинско произведение на планировъчното изкуство. На него детайлно са нанесени централната и страничните алеи, пищните цветни лехи и точните места за паметниците на двадесет от най-видните български възрожденци. Планът е визионерски, защото включва и два символични монумента – на Науката и на Свободата. Стойността на тази скица е толкова голяма за историята ни, че през 2013 г. тя е обявена за Особено ценен документ и е вписана в официалния Регистър на Държавна агенция „Архиви“.

Идеята бързо преминава в действие. На 18 май 1910 г. сред зеленината на крайморския парк е положен основният камък на първия монумент – този на Христо Ботев. Точно тук изплува един малко известен, но изключително горд факт, записан в уставната брошура на комитет „Българско Възраждане“ от 1911 г. Член 6 от този устав е бил категоричен: първият паметник се гради изцяло от самите инициатори и абсолютно никакви помощи от външни лица не се приемат. Това е бил въпрос на чест за варненските интелектуалци – да докажат, че могат сами, с лични лишения, да почетат гения на революцията.

 

Точно една година по-късно, на 27 юли 1911 г., паметникът е тържествено открит. Моментът е запечатан на автентична черно-бяла снимка от неизвестен фотограф, която също се пази в архива. На нея се виждат осем мъже, застанали гордо пред новото творение. Сред тях историците днес идентифицират лицата на Максим Иванов, Коста Бойчев, Иван Гюлемезов, инж. Несторов, инж. Георги Бърнев и д-р Аршинков – хората, превърнали мечтата в реалност.

Самият паметник е шедьовър на бележития скулптор Жеко Спиридонов. Композицията достига внушителната височина от 3,40 метра. Спиридонов залага на изчистен и мощен силует: пиедесталът е изработен от монолитен, сложно профилиран светлосив гранит с квадратно сечение. Върху него е поставен бронзовият бюст на Ботев, изваян до кръста. Скулпторът е вложил дълбок символизъм в детайлите – в дясната си ръка поетът държи свитък хартия, напомнящ за огненото му слово, а лявата е свита към тялото. В основата на композицията деликатно е поставено бронзово лаврово клонче – вечният символ на славата и безсмъртието.

 

Този монумент остава в историята на Варна като ярък пример за чиста признателност, недокосната от политически или финансови сметки, с която варненци увековечават паметта на националния ни герой.