Скандалът на 11-то международно биенале край Босфора е в стилистиката на показаното в залите. Ленин, носещ греда, цикъл „Перестройка”, Маркс и Енгелс, обърнати към светлото бъдеще и други символи на соцарта доминират в галериите. „Аз нямам друго обяснение за това странно завръщане на соцарта по никое време, освен, че организаторите и колекционерите искат да попълнят колекциите си с такива творби”, казва изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева. Много снимки, фоторепортажи, колажи, които защитават правата на жените, по-малко лични творби... Това е резултатът от кураторската работа на хърватската група „Какво, как и за кого”. Темата тази година е „Какво пази човечеството живо”. Стихът е взет от пиесата на Бертолд Брехт „Опера за три гроша” от началото на ХХ век. „Няма естетика. Това ме притеснява. Политика, икономика, всичко друго, но няма естетика”, казва Сашо Анастасов. Артистът следи биеналето през последните 14 години. Статистически арт-форума край Босфора изглежда така: 70 артисти и колективи от 40 страни в официалната селекция показват 141 творби на площ от 6 хиляди квадратни метра. Една трета от художниците са от Източна Европа, 14% - от Западна. Нито един българин. По-малко гости има от Азия, Южна и Северна Америка и Далечния Изток. Биеналето, което продължава до 8 ноември, струва около 2 милиона евро. Попаденията: Акцията на Айдан Мейзоглу и Булент Шангар „Безработният работник – най-после си намерих работа!”. Тя проследява униженията и абсурдните претенции на работодателите към кандидатите за работа. Вехти дрехи и парфюми се продават за нови и са всичко, което наетият късметлия може да си купи със заработеното. Точно тази работа получи наградата на биеналето заради артистичното решаване на злободневна тема.

Трудна за разбиране, но много силна работа на Младен Стилинович, е подминавана от мнозина. Един лист с една тройка, а отсреща хиляди листи, на които са отпечатани 600 милиона тройки. Посланието е „Никой не иска да види тримата най-богати хора в света, които притежават колкото 600 милиона най-бедни”. Друг голям проблем занимава Шахаб Футуи. Той изгражда под надуваема розова гъба фантастично скривалище от атомна бомба. Пак в този детски фантазмен стил, но с много сериозни послания са видеотворбите на Невин Аладаш. Живеещата в Германия артистка пуска по водите на Босфора дайре и гълъби да кълват върху саз пред Новата джамия. Това е новата музика, това е „Езикът на града”. На едно огледало за обратно виждане пък е написано: „Липсва любов в съвременния свят”. Без съмнение зрителите най-много се забавляват с картонените мъже и жени от кабарето „Ероризъм” на група „Етцетера”. Инсталацията се основава на учението на Фройд за езиковите грешки, които никога не са плод на случайност. Като цяло обаче биеналето е слабо. По-интересните неща като че ли са извън Антрепо номер пет. Малки частни галерии се надпреварват да показват проекти.

Една от най-големите частни галерии – на фамилията милионери Сабанджи, отдава почит към Йозеф Бойд. Един от бащите на съвременното изкуство и неговите ученици са представени в мащабна експозиция с подкрепата на Дойче банк.