Цар Калоян издига някак самотно меча си насред градинката зад съда. Единствената конна статуя, с която Варна все пак се сдоби, е с гръб към сталинската сграда. С гръб и към самата сцена на бойните действия.

Историците са сигурни, че шатрата му е била някъде на днешния площад „Независимост” срещу портите на крепостта Одесос, където е Ню-йоркар или старата „Валентина”. И аз бях сред тези десет човека, които преди 5-6 години поискаха Калоян да е с най-личен паметник във Варна. Да бъде не само статуя, а покровител. Но това не стана. Вместо покровител, конникът влезе в ролята на призрак.

Невероятно единни се оказаха интелектуалците на града, за да изместят фигурата от мястото й – центъра на площада. Оказа се, че вехтият соцфонтан е по-важен от нова конна статуя. Оказа се също, че един от най-великите ни царе, признат и от папата за „рекс” на власи и българи, не е достоен за съвременниците ни. Да ме извинят, но техните имена са еднодневки в сравнение с неговото, което е удържало тежестта на 9 века.

Кой е цар Калоян и защо Варна? Най-малкият брат от тримата Асеневци е бил заложник две години в Константинопол, откъдето бяга. През 1201 г. той обсажда крепостта Одесос, която е византийска. Мястото е стратегическо – ромеите много бързо са можели да стигнат до столицата Търново. След тридневна обсада на 24 март Калоян превзема Варна. Противниците на идеята да има той конна статуя казват, че е избил много народ. Тогава е било така. По същото време византийските императори са пращали братята си в изгнание, ако не ги убият или са разцепвали езиците на майките си, за да не сплетничат повече. По абсолютно същото време едни християни – кръстоносците, влизат в Константинопол, разрушават наполовина най-голямата православна катедрала „Света София”, връзват вътре конете си и слагат една проститутка на престола на патриарха.

Цар Калоян прави Варна завинаги българска. Градът е бил съвсем за малко български, когато Аспарух подписва мирния договор с василевса. Тогава обаче в крепостта са шетали най-вече мишки. После за малко Одесос е български по времето на Крум. Калоян взима Варна и я заселва с българи. Битката за града се изучава като историческа във военните академии у нас.

Освен това Калоян унищожава една империя още при създаването й – Латинската. Пет години след Варна той пленява Балдуин Фландърски, император на латините. Този факт толкова тормози и до ден днешен западния свят, че той не може да го преглътне. Западняците, които ненавиждат и отричат всичко сътворено от Византия и околните й държави, тачат Балдуин като победител. Той има своята конна статуя в Белгия години преди Калоян да я има в България. Когато през 1919 г. министър-председателят Александър Стамболийски отива да подпише катастрофалния за България Ньойски мирен договор в Париж, призракът на Балдуин се появява пак. Човекът, който трябва да подпише разбиващия за нас договор за края на Първата световна война, е настанен в стая, в която има голяма картина с Балдуин. Така Антантата, западните сили, искат да припомнят на българите, че не са простили историческото смазване на тяхната пра-империя от нас.

Кои са варненци? Не е учудващо, че така наречените варненци, не приеха Калоян за свой покровител. Някои от тях се палят, че Калоян избил гражданите през 1201, сякаш са наследници на византийците, а не на българите. А може и да е така. Огромната част от пришълци, които идват да сбъднат своята американска мечта в големия град, също хабер си нямат за миналото на града и за Калоян. И не ги интересува. В тези трудни времена, когато с една сервитьорска заплата трябва да плащаш и наем, и храна, а и да си купиш дрешки, за да ловиш богати момчета, кой ти мисли за Калоян?

Макар и с гръб към бойното поле обаче паметникът го има. Остава надеждата, че ще бъде оценен от по-любознателни, по-български настроени и свободни икономически поколения. Защото Хубавият Иван, великият Асеневец Йоаница се е държал точно така – като един умен и свободен българин, който не цепи басма нито на папата, нито на ромеите, нито на латините.