Защо Варна да е европейска столица на културата през 2019? Този въпрос минава някак покрай публиката, покрай варненци без яснота. Въпреки кампанията, която започва отрано, с други думи – навреме.

Бях от скептиците и повтарях същите аргументи като другите журналисти: Варна няма собствена сграда за Опера, няма подходяща концертна зала, та се свири в мансардата на Галерията, има куп проблеми с базата и парите за изкуство. Като порових обаче за останалите градове, които ще бъдат или вече са били столици на културата, смених мнението си на 180 градуса.

Какво й е на Варна та да не стане европейска столица на културата? От цялата кампания градът, културните институции и затъпяващото от прилив на новозаселници население ще имат само ползи.

Европейска столица на културата не значи само хубави зали, концерти и изложби. Това е едногодишна кампания, в която улиците на града, младите хора и всеки жител или пътник да усетят красотата и радостта от изкуството. Европейският съюз налива пари, за да не бъде „култура” мръсна дума, както е у нас.

Ако се погледне и какво са правили столиците досега – като Ливърпул, Линц, Вилнюс, сега Истанбул, ще се видят ползите. Първо – с помощта на Евросъюза се потяга целият град. Трябва само умно да се изберат насоките. Истанбул например тепърва си е направил ефектно осветление на важните сгради, мостове и храмове. Дават се много пари за реставрация и освежаване на старинните сгради. За работещите в културните институти акцията е повод да се снабдят най-после с европейско осветление и озвучаване, с техника, която да подпомага работата в библиотеки и музеи.

Второ – европейска столица на културата е добър повод тук да гастролират наистина големи трупи като тази на Миланската Скала, Лондонската филхармония, Комеди Франсез.

Трето – ще има още по-голямо и не само лятно оживление по отношение на артистични проекти за младите и децата, улични концерти, пърформанси. А това винаги е приятно.

Така че градовете, които стават столици, развиват програми, свързани с четенето, музеите, музика на открито, изобщо приятното общуване с изкуството и с исторническото наследство.

Който е по-практичен - като Истанбул, използва, за да компенсира някои проблеми. Например в града, който ще е културна столица догодина, се развива програма, която да приобщи повече жени към културата. Ще се пуснат също стотици книги из кафенета, трамваи, корабчета, за да четат хората свободно. Един от интересните проекти е свързан с Орхан Памук. В своята книга „Къщата на наивността” той говори за една реално съществуваща стара сграда-паметник на архитектурата. Въпросната сграда се реставрира цялостно и ще бъде превърната в работещ музей на наивизма със зали за концерти и литературни четения. Изобщо турците са суперпрактични и в последните 5 години за подготовка източиха сума ти пари от Евросъюза – без да са членове – за реставрация и най-вече инвестиция. По отделен проект се реставрират забележителни стари къщи. Завърши освежаването на храма „Света София”. Портата на Теодосий и още около 20 големи исторически обекта, сред които музей на великия архитект Синан и старини на различните етноси в Истанбул, се освежават във вид, който ще работи за турската икономика години след това. Всичко се превръща в туристически обекти. Така хем се запазва наследството от миналото, хем касичката на държавата се пълни с пари.

Всичко това е направено за 5 години. Инициативата се подкрепя от премиера и правителството.

Мърморенето, че Варна не става, ще спре, ако се огледаме кои са другите. Защо унгарският град Печ със 160 хиляди жители и с един стар университет от Средновековието да може да бъде европейска столица на културата през 2010, а Варна да не може?

Инициативният комитет и общинската администрация действат агресивно, работят. Въпросът е целите да бъдат поставени правилно. Градът разполага с много добра канава. Трябва да си иска ползите.