Избрани Новини
Европейски столици на културата: Кич и класа във Вилнюс
Какво направиха латвийците през 2009-a? Улично изкуство, скаути, яхти, соцпърформанс и гастроли на най-добрите в Европа белязаха домакинството на Вилнюс като европейска столица на културата през 2009 г. Другата столица беше Линц в Австрия.
Идеята да има втора столица се лансира от 2000-та година, когато освен град от старите европейски членки, се избира и един от новоприетите или градове от държави, които гравитират към Еврозоната. Феноменално е, че град като Истанбул, от държава с така оспорвано право за членство в ЕС, печели за 2010 г. Но това явно е изключение, защото другите две столици са Есен в Германия и Печ в Унгария.
Скептиците може да смятат, че на Варна не й стигат концертни зали например или че има само една свястна градска галерия. Но идеята европейска столица на културата не е свързана само със сгради. Тя е духовните занимания да се разпръснат до колкото се може повече хора. Да се разшири публиката, която иска да влиза в музеи, библиотеки, концертни зали.
Бърз преглед на програмата на Вилнюс показва, че и мероприятия в духа на кича, в крайна сметка печелят аудитория за изкуството. Столицата на Литва поразява с чистотата и добрия вид, който има. През 2009 това беше вторият град европейска столица на културата. Тържествата бяха съчетани с празнуването на 1000 години от създаването на Вилнюс.
Смешно е обаче, че в културната програма са събития като салса фестивал или празнуване на Деня на скаута, чиито светия бил Свети Георги. Регатата 1000 яхти-1000 години също минава като част от европейската програма. Съмнително звучи и писането на хайку в чест на Вилнюс – конкурс, обявен за всички латвийци. Покрай това минават няколко улични поп- и рокконцерта и огнен фестивал.
Латвийците обаче не се свенят да се похвалят с всичко, с което могат. Например отделен проект търси творческото пресъздаване на феномена Вилнюска палма. В северния град има такова уникално растение, които вирее въпреки хладния климат. Проектът популяризира именно уникалността на тази палма.
На фона на баналната музикална програма и дежурните кино и театрални фестивали обаче стоят и няколко едри събития. Латвийците са имали шанс да слушат поредица концерти с победителите от диригентския конкурс „Херберт фон Караян”. Гастроли на Лондонската филхармония и Миланската Скала придават наистина европейска класа на града.
Във Вилнюс има барокова катедрала и тя става център за цял бароков фестивал. През годината са представени изложби за бароковата архитектура, концерти музика и и театър. Това ми напомня за времената, когато храмът „Свети Атанасий” беше сцена за камерни концерти на „Варненско лято”. Крайно време е да се отворят пак интересните пространства като църкви и Римски терми за изкуство.
Най- странният проект във Вилнюс е „Сбогуване със СССР”. 30 млади артисти слизат в соцбункер с противогази, закусват съветска закуска и прочие действия спомен от соца. След като стоят 24 часа, те отново излизат на територията на Европейския съюз – Латвия. Жалко е 20 години след падането на Берлинската стена да се претоплят някакви комплекси. И да се представят като култура. Ето обаче, че такъв проект е влязал в програмата и е получил финансиране.