Пола Радклиф твърди, че се намира във форма, която й позволява да постави рекорд на маратона в Ню Йорк.

Британката ще защитава титлата си в неделя. 35-годишната атлетка може да направи хет-трик от победи в американския град след като претърпя операция на стъпалото през март, а наскоро имаше и проблеми със сливиците.
„Зависи от атмосферните условия и от самото състезание, но формата ми е добра, заяви Радклиф преди първия си маратон след година пауза. Най-голямата цел е да спечеля, а ако съм в добра позиция далеч напред, чак тогава ще мисля за времето.”
Най-доброто постижение на Радклиф в Ню Йорк е 2 часа, 23 минути, 9 секунди и тя се чувства достатъчно добре да преодолее рекорда на Кениан Маргарет Окайо от 2003 г - 2:22:31.
Радклиф, която ще празнува 36-и рожден ден през декември, преживя 15 трудни месеца. Проблеми с фитнеса, включително фрактура на бедрената кост провалиха подготовката й за Олимпиадата в Пекин. Атлетката пропусна световното първенство в Берлин заради операцията на стъпалото. Радклиф, която се цели в четвърта титла от Ню Йорк, не участва преди 3 седмици и на световното първенство по полумаратон в Бирмингам заради проблеми със сливиците.
"Доволна съм, че съм тук, Годината беше трудна и съм наистина щастлива да застана на старта и очаквам да завърша 2009-а много по-добре, отколкото я започнах. След като ме оперираха ми казаха, че ще минат 6 или 8 месеца преди тялото ми да влезе във форма. След като си имал толкова тежки моменти през годината, дори постижението само да застанеш на старта те радва", добави тя.
Радклиф все още мечтае за успех на Олимпиадата в Лондон през 2012-а, а и в по-далечно бъдеще след разочароващото 23-о място на Игрите в Пекин и провала в Атина през 2004-а, когато не завърши маратона. „Съвсем не си казвам, че в минутата, в която премина финалната лента на лондонската олимпиада, ще приключи моята кариера, призна Радклиф в събота, когато започна броенето на 1000 дни до церемонията по откриването на игрите в Лондон. Би ми се искало да продължа и след това, но не съм толкова ненаситна. Късмет е, че имам такава дълга кариера, но, ако тялото ми позволи, няма да спра. Никога не ми е идвало на ум, че може да не искам да се състезавам или да тренирам. Просто ще бъде различно, ако тялото не иска или психически не мога да преодолея всички контузии.”