Месеци наред българското общество цикли в сложен разговор за това как трябва да се обучават кандидат-шофьорите, как да бъдат изпитвани и дали в инструкторските коли да не станат задължителни камерите, за да няма купуване на книжки с пари под масата.

Докато вървят споровете и инструкторски кланове се борят с такива в ДАИ, българи гинат всекидневно като мухи на пътя. Без оглед на възраст, пол, умения и стаж зад волана. Книжки се търгуват под път и над път за жълти стотинки, а имащите власт се държат като патки в калчища и само се чудят кой член, алинея и параграф от Закона за движението по пътищата да пипнат козметично, за да отчетат дейност. И грижа към избирателя, разбира се.
А решенията са прости, ясни и точни. Нямат нужда от увъртане и демонстрация на висши ораторски умения.
И това го казва човек, който има свидетелство за правоуправление само от 5 години. Т.е., хем съм продукт на действащата система за обучение, хем имам самочувствието на човек, възпитан да зачита правилата. И го прави.
Та от тази камбанария бих си позволила вместо да давам акъл на управленците, да бъда от полза на онези участници в движението, за които правилата имат значение, със следните няколко простички джокера:
Джигитите на пътя са в състояние да обърнат живота ни на опаки, като ни превърнат в убийци. Тези хора не е трудно да бъдат разпознати в движението: Техните „безсмъртни” тела са или зад волана на супермощни и скъпи возила или въртят геврека в силно запрашен Голф тройка или друг възстаричък  зле поддържан автомобил в период на полуразпад. Та, ако съзрете в огледалата за обратно виждане един от двата профила безумци, в никакъв случай не зачитайте пешеходците, които чакат да преминат на отредените за това пешеходни пътеки. Особено, ако сте в дясната лента. Защо ли? Защото, докато спазвате предимството на пешака, излагате живота му на смъртна опасност. По една простичка причина – джигитът зад вас – лъскав или мърляв, докато споменава роднините ви до девето коляно, че сте му убили скоростта, рязко сменя лентата и натинска газта така, че вашият „уважаем” пешеходец отива директно курбан под гумите му.
Затова все по-често се питам дали мястото на камерите за видеонаблюдение е на светофарите, а не на пешеходните пътеки, край които липсват такива.
Този отговор, естествено, ще дадат хората с власт и възможности да вземат решения.
Пак в тяхното поле остава и въпросът защо никоя институция – нито ДАИ, нито пътна полиция, праща свои хора на задължителните в последните години няколкочасови беседи по оказване на първа помощ в условия на пътно произшествие. Задавам този въпрос, тъй като лекторите от БЧК, които водят тези часове, си мълчат, за да не си изтърват хонорарите. Но и тяхното мълчание е малко кърваво, тъй като от 20 души група,  половината често са тотално неграмотни и лекторите или ходилите на училище курсисти им помагат да си попълнят тестовете. За да преминат и през тази последна бариера преди получаването на свидетелство за правоуправление и да излязат на пътя. Без някой да пита как тези хора, които не могат да четат и пишат, са взели листовките, например. За отговора на този въпрос не са нужни нито специални разузнавателни средства, нито камери в изпитните зали.
Така, както не е нужен размисъл до припадък, за да се върне лентата 15-ина години назад, когато изпитът не е бил 10-ина минути по главна улица на принципа – спри, тръгни. Сигурно няма да е нужно 3 месеца кандидат-шофьорите да търкат скамейки и учебни коли, за да избутат курса. Защото и в 30-ина часа могат да се поберат и занятия на полигон, и естакада и прочие упражнения, които на мен не ми се случиха. Аз се обучавах в полупасторална идилия – полигонът ми е паркинг на голям супермаркет. После – в бойното поле, наречено трафик. Без минута внимание с паркиране, маневри назад и пр. Не, че нещо, ама, ако ми я няма дисциплината и възпитанието на средно интелигентен българин, директно скачам в категорията на джигитите, с които започнах. Без значение дали в бетли или 15-годишен голф.