„Кризата преструктурира туристическото търсене към България. През изминалия сезон се увеличиха туристите от източноевропейските пазари - Румъния, Русия и Полша за сметка на западноевропейските страни - Великобритания, Германия, Швеция, Финландия”, анализира изтеклия летен сезон членът на Управителния съвет на Варненската туристическа камара Стоян Маринов.

След края на сезона браншът отчита съкращаване на продължителността на престоя на чуждите туристи у нас и спад на прихода от едно посещение.

„В началото на годината експертите вещаеха фатални последици от икономическа криза за българския туризъм. Предричаха значителен спад в пътуванията на по-бедните туристи, което формира около 80% от потенциалните клиенти за родния туризъм. Очакваше се сериозно намаление на туристите от британския, румънския и руския пазари заради обезценяването на местните валути. Предричаше се фалит на около 15% от малките и средни предприятия в туризма у нас и спад на цените на туристическите услуги. Най-черните прогнози чертаеха 30-40% спад на туристите. Чуждите експерти пък допускаха, че въпреки кризата, евтините туристически дестинации като България могат да бъдат облагодетелствани”, връща се към началото на годината Маринов, когато браншът вече усещаше първите негативни влияния от кризата.

Във времето, в което държавата все още се чудеше какви антикризисни мерки да предприеме в сферата на туризма, съседите ни вече подготвяха атрактивни стъпки, за да привлекат повече туристи. Кипър пое разходите за визи на руските туристи, като ги направи практически безплатни за тях. Гърция гарантира издаването на визи за руските туристи до 48 часа. Южните ни съседи обсъждат и отменяне на летищните такси за чартърни полети, което ще струва на правителството 8 млн. евро, но пък туроператорите ще свалят цените на пакетите.

„Преди началото на активния сезон браншът многократно алармира, че конкурентоспособността на страната ни като туристическа дестинация, е сериозно застрашена. Въпреки конкретните ни предложения за спешни антикризисни действия, държавната политика остана непроменена. За съжаление, дори в условията на криза държавата продължи да гледа на туризма като на изцяло частен бизнес, който трябва сам да се оправя. Нито едно от исканията ни не беше изпълнено от държавата”, подчертава експертът.

Според него държавата е сбъркала, че не е облекчила визовия режим за руските туристи, не е намалила акцизите за горивата на родните авиокомпании и пътническите летищни такси на чартърните туристи.

„Концесионните такси за плажовете също трябваше да бъдат намалени, което неминуемо щеше да окаже влияние върху цените на чадърите и шезлонгите. Освен това трябваше да има икономически стимули за увеличаване на дългосрочните пребивавания на чужденците извън летния сезон. Имам предвид посещенията от март до края на май и от началото на септември до края на октомври. Хотелиерите и туроператорите, които организират екскурзии по културно-историческите маршрути извън летния сезон, също трябва да се стимулират, защото разработват неатрактивните за туристите месеци”, категоричен е Маринов.

Той определя като грешка и липсата на стимули, които да насърчават българите да почиват в страната си.

„Въпреки че се говореше за въвеждане на данъчни облекчения за сънародниците ни, които са избрали да почиват в страната си, конкретни стъпки в тази посока през изтеклия сезон не бяха предприети. Държавата, например, може да създаде публичен фонд за стимулиране на отдиха на българските деца и младежи в родните курорти. Почивките на българите при платен пакет в роден курорт пък  могат да се облагат със 7 % ДДС, както е за чужденците”, предлага експертът.

Държавата е сбъркала и с това, че не е увеличила средствата за реклама на страната като туристическа дестинация във време на криза, не е определила преференциални условия за ползване на кредити от Българската банка за развитие и не е свалила на 7% ДДС, с което се облага бруто печалбата на туроператорите.

„Държавата не прие сериозно равносметката на бранша, че при допълнителни разходи от 125 млн. през 2009 г. и още толкова през 2010 г. за реализиране на тези антикризисни мерки, България можеше да получи допълнителни приходи от 450 млн. евро от чуждестранни туристи и 730 млн. евро от почивки на български граждани за тези две години”, категоричен е Маринов.

Той сочи Варна като една от малкото български общини, които се опитват да си сътрудничат с бранша и да му помагат да преодолее кризата. Само преди дни, въпреки затрудненията, които общината също изпитва, кметът на Варна Кирил Йорданов отпусна 200 000 лв. за реклама на морската столица като туристическа дестинация през есенно-зимния сезон.

„За разлика от държавата браншът прояви гъвкавост. Родните хотелиери демонстрираха гъвкава ценова политика при предварителното договаряне на услугите за сезон 2009 - 2010 г. Повишиха атрактивността на предлаганите пакети с нови безплатни услуги – например въвеждане на офертите „ултра всичко включено в цената”, смята Маринов.

Анализът показва, че в началото на годината Националният статистически институт отчита рязък спад на туристическите посещения в България. Летният туристически сезон също започна  проблематично. Бяха отчетени драстични спадове на туристическото търсене за България на основни емитивни пазари. За периода януари – май спадове реализираха Финландия – 59%.; Швеция – 49,4%; Великобритания 21,6%; Дания – 20,6%; Германия -20,3% и Франция – 16,2%;

Общо за страните от ЕС спадът на посещенията беше 5.2% .

През юни и юли чуждестранното туристическо търсене към  страната ни обаче се  увели. По данни на Националния статистически институт броят на туристите посетили страната ни в периода януари- юли e с 3,9% по-малко от миналата година. Спадът в посещенията на  граждани на ЕС за същия период е вече само 1.7%.

Приходите от международен туризъм пък  възлизат на  1 417 млн. евро, което е с  2.6 % по-малко  в сравнение с 2008 г.. „В условия на намалено и преструктуриращо се туристическо търсене към България, браншът ще бъде поставен в нови, много по-трудни, условия на бизнес. Ценовата конкуренция ще се изостря все повече, а печалбата ще намалява. Кризата ще доведе не само до спиране на нелогичните, според маркетинговите критерии, туристически бизнес проекти, но и до „прочистване” на  пазара”, твърди експертът.