Националните вестници

Архив Варна

09-11-2009, 10:08

Автор:

ЛИЛЯНА ТРЪНКОВА

Всичко от Автора

23-ма отвлечени, за поне 7 искали х 600 000 евро е водещото заглавие на вестник „24 часа”. Повече от два пъти са се увеличили отвличанията през 2009 г., от януари до момента антимафиоти са разследвали 23 похищения, поне 7 от които - извършени за откуп. През 2008 г. случаите са били 10.

Данните съобщи в интервю за "24 часа" директорът на Криминална полиция комисар Ангел Антонов. По данни на МВР средно 600 хил. евро печели банда за отвличания от удар.


Антимафиоти успели да спасят от плен момиче от София и мъж от Благоевград през последните месеци. 15 са разкритите до момента похищения. Почти всеки ден бизнесмени от цялата страна се оплакват, че ги изнудват за огромни суми със заплахата, че ще бъде отвлечен член на семейството им, разкри Антонов.
600 хил. евро печелят от удар похитители у нас, твърди в интервю за вестника комисар Ангел Антонов.

Георги Първанов, ще осъдят Станишев, а мутрите – не.
Вестник „Труд” цитира президента на Република България от първата си страница.

“Как гледате на казуса: определени среди са на път да осъдят бившия министър-председател за това, че някой някъде преместил едни папки. И се действа бързо. Вие да сте видели така бързо да се действа с мутрите?! Продължавам да оставам с усещането, че босовете са недосегаеми.”
Това заяви вчера в УНСС президентът Георги Първанов на кръгла маса за прехода “20 години по-късно през погледа на младите”.

Държавният глава отправи завоалирана критика към съдебната система, парламента, но най-вече към правителството и премиера Бойко Борисов, макар че не го назова. “През всичките 20 г. на прехода винаги е имало опити съдебната власт да се използва за политически натиск”, каза той.
Първанов се спря и на влечението към “силната ръка”. Според него тази идея идва тогава, когато има интелектуална слабост.“Със сила няма да излезем от кризата. Силната ръка само мачка”, каза той. Според него бъдещето е в това да се даде път на интелигентната сила.
“Това е пряка намеса в работата на прокуратурата и съдебната система, но да я оставим да си върши работата. Аз не съм назначил там нито един човек”, не закъсня отговорът на Борисов. Два часа след кръглата маса премиерът направи изявление пред медиите. “За разлика от президента аз не съм назначавал хора в съдебната система. За три месеца правителството намери грешки, престъпления. Намери най-големите акули, а не дребните риби”, продължи той. За сто дни кабинетът постигнал повече, отколкото тройната коалиция, която създал президентът, за 4 г. “Моля ги малко да намалят тона, не е правилен, не е коректен”, каза още Борисов. И призова критиците си да кажат, ако искат, да се спре работата по далаверите във властта. “Те са от една и съща партия, БСП не си хвърля кадрите така”, обясни Борисов защо Първанов защитава Станишев.
“Не виждам твърда ръка, кой е с твърдата ръка?! Моите министри са все с очилца. Шамарите ги правят на Първанов, на Станишев, на Доган хората. Те се самоубиват по сараите”, продължи Борисов с коментарите по думите на президента.
“Проблемът на българската политика е, че е ангажирана със собствените си проблеми. 20 години политиците се занимават със службите. На дъното на кризата ние се занимаваме дни наред с полемиката на двама бивши техни служители (б.а. - Алексей Петров и Иван Дражков)”, заяви по-рано Първанов пред студентите.
Никой от дошлите на дискусията младежи обаче не подхвана темата за ДАНС. Както и за проблемите на бившия премиер Сергей Станишев със загубените секретни папки.Студентите цитираха Христо Стоичков, който бил казал: “Който няма пари, да си трае!”, и правеха извода, че за съжаление трябва да имаш връзки, трябва да корумпираш някого, за да успееш. Надежда Вълчанова от УНСС заяви: “Има пропаст между моето поколение и това на моите родители.”

“Младите не искат да разпознават лицата от политиката”, каза Нора Иванова в потвърждение на цитирано изследване, според което тази обществена сфера вълнува само 1% от младежите.

Първанов предложи на студентите да дискутират по темите за образованието, родолюбието и ангажираността с обществените проблеми. “Не може 20 години в България да няма нито един референдум. Как не намерихме нито един повод да се обърнем към народа?!”, каза президентът. Тодор Лесов предизвика ръкопляскания с реторичния въпрос към президента: “Защо няма нито един лидер, нито един, когото да посочим като ваш приемник?!” Но Първанов му припомни, че преди първия му мандат през 2001 г. “някои социолози, ваши преподаватели, щедро ми даваха четвърто място.”

“Все повече работя върху една Академия за млади лидери, лидерството е и наука, и практика”, каза Първанов. Според него истински водачи са били покойните социалдемократи Петър Дертлиев и Атанас Москов. Според държавния глава има две тенденции в българската политика през последните 20 години - конструктивна и на разрушението. “Има хора, които, ако ги оставиш да действат на полето на управлението, са безпомощни. Затова търсят скандала. Скандалът размива отговорностите. Политиката тъне в безкрайни неразбираеми скандали”, каза Първанов. Според него България би могла да си постави за цел до 2015-2018 г. да достигне средното ниво в Европейския съюз, “да се откъснем от опашката”. Първанов изрази съжаление, че никой не спори по въпросите на икономиката, а се “нищи поредният доклад на ДАНС”.

Първанов отново се изказа в подкрепа на това президентът да има право да инициира референдум, но ако дадена негова позиция не мине, да се оттегля. Така както направил Дьо Гол. Президентът каза още, че преходът е минал при фетишизация на миналото. Той съжали, че прогнозата му, че идва краят на идеологиите, не се е сбъднала и “ние продължаваме да водим битките от миналото”. “Онзи ден се роди идеята да се забрани една партия”, напомни той (премиерът Борисов предложи да се забрани БСП - б.а.). “Няма да водя повече закъснелите битки на моето поколение”, зарече се Първанов. И продължи с икономиката. Според него, щом като някой е решил, че енергетиката е негова тема, да си избере друга - например високите технологии. Но нещо, което да изведе страната от кризата, защото той не вярвал, че това ще стане през пролетта на 2010 г.Но после пак се върна върху политиката: “Един от кризисните дефекти на прехода е отсъствието на приемственост. Всеки, който идва, гледа да разчисти терена и да започне наново.”

Подменял се въпросът за това как се управлява с това кой управлява. Първият обаче бил свързан с демократичността, а вторият - с тоталитарното начало.


Банките искат КАТ да спира коли от движение за дългове
Трезорите настояват за защита от фиктивни фалити на длъжници

Пътните полицаи да спират от движение автомобили за 3 месеца заради просрочени дългове на граждани. Това е едно от предложенията на Асоциацията на банките в България (АББ) с цел защита от некоректни длъжници в условията на криза и растящи необслужвани кредити, изведено на първа страница на вестник „Сега”.
Трезорите вече са пратили идеите си, които предвиждат промени в 7 закона, на министерствата на финансите и правосъдието, на БНБ и парламента.
Още през март м. г. новият Граждански процесуален кодекс даде право на частните съдебни изпълнители при запор на автомобили да искат от МВР автомобилът на длъжника да бъде спрян от движение за срок от 3 месеца, като му се отнеме регистрационният талон. МВР обаче отказва да прилага мярката с оправданието, че няма правомощия по специалния закон, т. е. Закона за движение по пътищата. Така, въпреки просрочените борчове и наложения запор, длъжниците продължават да ползват колите си, продават ги или ги крият, като ги дават на приятели. За да избегне проблемите, русенският частен съдебен изпълнител Иван Хаджииванов прибягна до прибиране на возилата с паяк. "Очаквахме, че КАТ ще спре МПС-то от движение, ние ще го вдигнем и ще го дадем на пазач на разноски на длъжника. В рамките на три месеца чакаме парите и ако няма плащане, откриваме процедура за публична продан на автомобила. За съжаление обаче тази схема не се случи", коментира наскоро частният съдебен изпълнител Мариян Петков.
Затова от Асоциацията на банките предлагат да се внесат поправки в Закона за движение по пътищата. "С промените МВР ще има основание да дава справки и удостоверения на съдебните изпълнители за регистрираните МПС и да обезпечи успешното принудително изпълнение върху автомобила", твърдят от АББ.
Бизнесмени, които ръководят фирми с големи дългове към бюджета, банки или предприятия, да не могат да напускат страната, искат още от АББ. В момента това ограничение може да се приложи спрямо граждани, които имат неплатени лични данъци, или собственици на фирми. Според предложението длъжниците ще могат да излизат зад граница, ако имат лично имущество, което покрива дълга, или ако представят съответни обезпечения.
Банките настояват също да се сложи край на симулативните продажби на имущество на длъжниците. Те се оплакват, че има бум на фиктивните търгове - купувачите се наговарят помежду си да не наддават или спечелилият да не внесе сумата в срок, за да отиде имуществото при класирания на второ място, който е предложил много по-ниска цена. Така един апартамент се спазарява за 80 000 лв., а банката изкарва много по-малко. От това губи не само кредиторът, но и длъжникът, който би могъл да получи пари, ако при продажбата цената надскочи размера на дълга му. Затова банките искат всеки, който спечели наддаване, а после не плати цената в 7-дневен срок, да губи депозита за участие в търга.
Трезорите искат още да могат да се пускат на търг и обекти на индустриална собственост - патенти, търговски марки, промишлен дизайн и др. Това означава, че ако фирмата има големи дългове, тя ще може да загуби търговската си марка, защото съдебният изпълнител ще има право да я продаде на друго дружество, така, както продава примерно офисите и мебелите й.
Асоциацията на банките настоява и за промени в Търговския закон, с които се ограничава до минимум възможността банката да не може да си събере парите от длъжник, който обяви фиктивен фалит със задна дата. Сега има възможност датата на несъстоятелността да се определя произволно назад във времето и това позволява да се прилагат схеми за измама. Длъжникът например може сам да поиска от съда да бъде обявен във фалит, като "разкрива", че е изпаднал в несъстоятелност още преди да е взел кредита от банката. А според Търговския закон запор или ипотека на имущество са нищожни, ако са направени, след като някой е изпаднал в несъстоятелност. Така трезорите веднъж губят от това, че задлъжнялата фирма не си плаща кредита, и втори път губят от това, че не могат да си приберат обезпечението. Затова банките предлагат всяко искане за несъстоятелност да излиза веднага в специална форма на Търговския регистър, така че те да научават бързо и да имат време да реагират.