Криза. Безработица.
Виждам обява 450 лв за 12 часови смени, 2 дни работиш, 2 дни почиваш. Чудесно, много добре. Смяната започва в 7, служебен транспорт до цеха в Тополи. Започвам, температурата е 2-3 градуса. Колегите обясняват, че и те са дошли по същата обява, но никой не взема 450 лв, а с 50 по малко.

Да не би евентуалните осигуровки да са за наша сметка?  Към 19 ч. ни съобщават, че има много работа и трябва да останем до към 1-2 през нощта. Кола нямам да си я пална, служебният автобус ще дойде като му кажат. 12-те часа станаха 24, в 6 сутринта вече можем да си тръгнем, за да застъпим след час за втория ден от графика. Гавра.
Договор, естествено не бях сключил. Тръгнах си и повече не се върнах. От студа в цеха съм с ангина.

И какво излиза - фирма, която изнася продукция в чужбина, не плаща за труда на работниците си. Доста хора минават от там за 2-3-5 дни без да си вземат парите.  Извънреден труд не се заплаща. По-зле от Китай сме.

Безсмислено е да споменавам името на фирмата, защото такива като нея  - колкото искаш. Не ми е първият такъв случай, но все се надявам да е последния. А и за името ще се поинтересува Инспекция по труда, където ще пусна жалба. Достатъчно е да проверят има ли хора без договори. Началната глоба за един работник без договор е 15 000 лв. Или хората не се оплакват където трябва или има други механизми, които позволяват на фирмите да правят каквото си искат с работниците.

И сега седя в къщи, боледувам и си мисля.
Ами ако ми беше първо работно място. Какъв работник става от мен след такава случка.

Щях да си нарамя багажа и отчаянието си и да замина. Без чужд  език и добро образование ще предпочета да работя какво да е в чужбина. И там не е лесно, но има правила, които се спазват.
Но съм инат. Живея тук. Искам тук да е нормално.
Трудна работа.

ИВАН СТЕФАНОВ
Варна