Избрани Новини
Венцислав Танчев: Край на мита, че сме изгодна дестинация
Венцислав Танчев е хотелиер и туроператор. Компанията му "Сънтурс" е представител на четвъртия по големина германски туроператор "Алтурс" и други 19 водещи фирми от 16 държави. Компанията му "Хотел инвестмънт" пък откри първия зелен хотел във Варна - "Модус", който стана "Сграда на годината" за 2007 г. в категорията "Градски хотели". Венцислав Танчев е варненец на 43 години. Завършил е немската гимназия и Международен туризъм във ВИНСА. Има 3 дъщери.
- През пролетта ти направи една страшна прогноза - че предстоящият сезон ще е почти като в годината на Чернобил...
- Още през януари я направих, на среща с председателката на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова. Тогава нейната прогноза, която провокира моето изказване, бе, че за сезон 2009 няма да има по-малко туристи отколото през 2008-ма.
- И кой спечели „баса”?
- Тогава аз казах, че
и, ако правителството не направи нищо, ако не предприеме антикризисни мерки по подобие на тези, които предприеха конкурентните туристически дестинации, нещата няма да се подобрят. В момента моята прогноза се сбъдна - окончателните цифри на немския пазар са между 19,6 и 24 % минус или средно - 22% спад.
- Компенсира ли го нещо?
- Трудно може да го компенсира, защото немският пазар е най-големият у нас. Не е по-различно положението и при другите пазари, дори има по-голям спад. Примерно на скандинавски, ирландски пазар спадът стига 40%, на английския пазар спадът е около 25%, на централноевропейските пазари е около 20%. Поляците правят приятно изключение с малък плюс спрямо 2008-а. Но са единствени. Руснаците са на същото ниво от миналата година. Виж българи имаше повече от обикновено.
- Имаше ли празни хотели това лято?
- Имаше хотели с по-ниска заетост от миналата година. Тия, които са в периферията на куротните комплекси, на трета, четвърта линия, за съжаление останаха почти празни. В един слаб сезон те имат лоши шансове да се напълнят. Успехът им е въпрос на съотношение качество-цена на предлагания продукт.
- Всъщност какво трябваше да направи държавата? За руснаците въведоха безплатни визи, но за немския пазар беше ли направено нещо?
- Днес научих, че този нов визов център в Москва ни е струвал 1.8 млн лв. На практика направиха изкуствено звено-посредник, което да поеме издаването на визите. Индийска фирма прави визи на руснаците за България. Защо беше необходимо това? Достатъчно е раздут щата на консулската служба.
- По принцип какво може да направи държавната власт, за да помогне на туризма, който в повечето от страните е частен бизнес?
- Например Гърция и Хърватска, дадоха повече пари за реклама. При нас отделяните 5 млн. лева са твърде малко. Освен това тия пари, които се отпускат при нас за реклама, дали се изразходват по най-добрия начин? Дали тези отговорни лица, които поръчват рекламата, се допитват до хората, които се занимават с туризъм? Да рекламираш в CNN не е най-умното в случая. Потенциалната клиентела на България не гледа CNN. Този канал реално се гледа от бизнесмени, които ходят в Азия или Африка по бизнес дела и там нямат други информационни канали на английски.
- Но пък е престижно някак да отчетеш: България изхарчи парите за реклама в CNN...
- Има четири телевизионни канала в Германия, които се гледат от десетки пъти повече хора. Или да се рекламира по радиоканалите, които са доста по-евтини, да се използва интернет. Има доста по-смислени и евтини начини. Но за всичко това трябва да се разговаря с представители на бранша. Голяма част от организациите обаче са
Друг фрапантен случай: с огромен трансперант, със сигурност доста скъп, на централната гара в Берлин по време на туристическото изложение България се рекламираше като ски дестинация. Това се случва през месец март. Да рекламираш на германци ски почивка в България е като на краставичар краставици да продаваш. Те си имат доста добри зимни курорти на една ръка разстояние. Какъв е смисълът да дойдат тук на зимен курорт? Да не говорим, че през март никой не прави планове за ски почивка, за да му рекламираш зимните ни курорти. Това са хвърлени на вятъра пари.
- В какво още държавата е длъжник на туристическата индустрия?
- Освен в реклама пари може да се вложат и в инфраструктура. Когото и на запад да питате, ще ви каже, че тук е най-лошата в Европа инфраструктура – пътна, инженерна, хотелска. Няма указателни табели. Ако пътуваш по пътя Варна – Златни пясъци, след Слънчев ден хората спират и не знаят накъде да продължат. Таксиметрови шофьори
забиват се в свлачището на Трифон зарезан, а това са професионалисти. Темата е дълга, но това, което трудно се купува с пари, е имиджът. Той продава една стока и услуга. Но това не може да се оправи за една година.
- А какъв е нашият имидж сега?
- За мен
Основният, според мен, проблем е шумът. Налага ми се, когато съм с партньори на Слънчев бряг, да оставам в хотел там и денонощно да ме залива всякакъв шум – дискотеки, ресторанти. Сутрин, например, всички спят, защото – къде доброволно, къде по принуда, са се веселили до зори. Но без да мисли за това, барманът, щом отвори заведението сутрин, преди да пусне кафемашината, надува чалгата или друга музика, и няма сън отново.
- Ами това сигурно е въпрос на възпитание...
- Отчаян съм относно новото поколение. Липсва им домашно възпитание, защото родителите са много заети. Децата нямат навици, които се придобиват през първите 7 години.
- Май и туристите, които идват тук, не са от най-изтънчените...
- Доста се промени профилът на клиентелата през последните години. Най-вече като възрастов състав. Досега България се рекламираше като семейна дестинация, но това вече е невъзможно.
Ние искаме да имаме повече клиенти, всеки от тях е много важен за нас, но трудно се постига баланс между тези различни групи. Особено в рамките на един хотел. Затова ние като туропратори догодина ще си прецизираме пакетите. Ще разделим категориите клиенти. Няма да настаняваме в един хотел семейства с деци и младежки групи. Разделяме ги. В големи хотели пък може да се направят определени зони. Пазарът се намества сам, семейства с деца бягат от зони, наситени с дискотеки. Например на Златни пясъци се оформя такава зона в уличката от хотел „Тинтява”, „Афродита” и към „Шипка”. Това е зоната за нощен живот. За хотелите, които предлагаме в тази зона, не изписвам в каталога намаленията за деца, защото зоната не е подходяща за деца. Предпочитам да нямам такива клиенти. Опитваме се да обясним на хотелиерите, че в дългосрочен план е добре да нямат недоволни клиенти. Един недоволен клиент споделя с 8-10 човека, които не чуват добри неща за България.
- Какви са очакванията ви за следващия сезон?
Очаквам с любопитство как ще започнат продажбите за следващия сезон. Брошурите са по туристическите бюра в Германия от последната седмица на октомври и започват продажбите за 2010 г. Дано, ако не е по-добре, поне да повторим резултатите от 2009 г. Дано да нямаме още по-голям спад. Дори кризата да започне да се оттегля, дори да се появи икономически ръст, това ще се усети с по-бавни темпове при нашите клиенти. Ослен това безработицата в Германия ще продължи да се увеличава в близките месеци. Икономическото им състояние ще се подобри далеч по късно във времето. Затова смятам, че
Записванията за следващото лято ще вървят с още по-бавни темпове. Туристите разбраха, че вече няма нужда да резервират почивка отрано, а, ако изчакат last minute офертите, ще им излезе по-евтино. Догодина туроператорите ще издействат по-атрактивни цени за ранни записвания. За 2010-та всички курорти в света предприемат драстични намаления на цените. Това ще ни постави в сложна ситуация, защото досега продавахме най-вече с аргумента, че сме изгодна дестинация. Но вече Испания и Гърция свалят цените между 5 и 10% и предлагат намаления до 30% за ранни записвания. Досега този бонус беше 10 - 15%. Голяма част от българските хотелиери се съгласиха с подобни намерения, особено по Северното Черноморие. Въпреки това вече е ясно, че през 2010 г. Гърция, Испания и Турция ще предприемат по-голямо намаление на цените, отколкото България. Краткият сезон у нас допълнително влошава ситуацията.
Въпреки това ваканционният туризъм е по-малко засегнат от градските хотели. Те обслужват основно бизнесклиенти и кризата засяга тях по-чувствително.
- Адекватна ли е категоризацията на българските хотели на световните стандарти за добър туристически продукт?
- Знам един хотел в Женева, в който са отсядали Бил Клинтън, и много други известни личности от неговия ранг. В него има около 25 стаи, без ресторант, само зала за закуска на партерния етаж, без никаква хотелска инфраструктура. Този хотел според българските изисквания е с една звезда. Втора няма и да получи, защото
Зная 3-4 според българската нормативна база, на които този хотел не отговаря - няма знамена отпред, няма надпис „рецепция”, телевизор във фоайето и т.н. Но този хотел е пет звезди в Швейцария, цените са от 350 швейцарски франка нагоре за една нощувка. Там няма категоризация от нашия тип. За мен лично критерий е като се отворят сайтовете за мнения на клиентите, там да пише хубави неща за хотелите. Радвам се, че нашият хотел във всички такива сайтове е на първо място. Смешно беше изявлението на един виден туристически деятел, който наскоро обяви един още нефункциониращ хотел във Варна за най-добър в България и на Балканите дори. Големият проблем на българския туризъм е, че нивото на развитие е спряло на ниво Балкантурист: Руските групи се хранят под строй, после пеят хорови песни и това е. И това, защото го правят хора, които не са ходили никъде или нямат сетива за бизнеса.