Пиша тези редове под твърдата уговорка, че изобщо не ми дреме кой е кмет на София, тъй като съм родена във Варна, живея тук и планирам да продължа да го правя. Нищо, че имам своите резерви към етикета „най-добър град за живеене”.

Това обаче не ми пречи, като човек любознателен, да се информирам как гласува столицата – след 4 години в епоха „Б.Б.”, след изборен фурор на ГЕРБ и последвал леден душ за живот на постна пица.

Слушах, гледах и разбрах: Кандидатът на ГЕРБ Йорданка Фандъкова е първата жена, кмет на София. С почти 3 пъти повече гласове от „алтернативата” за развитието на столицата – червения Георги Кадиев.

И за мен изборният ден в столицата приключи с простичкия извод: Все по-малко хора гласуват. Но го правят за ГЕРБ. А БСП си е в ъгъла, където я прати юнският парламентарен вот, да си ближе раните от слизането от власт и да си решава клановите конфликти, минирали партията от вътре.

Да, ама не. Оказа се, че имам твърде повърхностен поглед върху нещата. Като гледах тази сутрин разбора на червения кандидат Георги Кадиев по националната телевизия, по едно време се замислих дали изобщо съм наред или с г-н Кадиев живеем не просто в различни гладове, а в паралелни светове.

Червеното юпи, което от няколко години се напъва да звучи извън клиширания облик на БСП-актива, направо се сля духовно с лидера си Сергей Станишев. Прагматичният финансов ум на Кадиев тази сутрин или беше в следизборен отпуск или още дремеше след изборния шамар. Броени часове, след като го отнесе, Кадиев, също както недолюбвания си партиен началник Станишев, закаканиза в националния ефир на обществената телевизия колко добър резултат всъщност е направил, какъв подвиг в мирно време е сътворил, като е дръпнал повече от 5% гласове, които през юни са били в полза на ГЕРБ. В скромността си Кадиев стигна дори до там да сравни резултата си с онзи, който направи банкера Стоян Александров, преди повече от 4 години, когато едва не отнесе Стефан Софиянски в битката за третия му мандат. Рамо в тези уникални разсъждения даде и Станишев, който бе споходен от гениалното прозрение, че резултатът щял да бъде още по-добър, ако гласуването било напролет – след първата тежка зима на ГЕРБ.
Господа социалисти, ние може да сме омаломощени от 4-годишното ви управление в комбина с Доган и царя, и да сме изтръпнали от перспективата да изкараме още 4 на постна пица, ама вие съвсем на подбив ни взехте.

Ако имате проблем с фактите, пробвайте да асимилирате действителността с простичките думи на нас, оцеляващите въпреки вашите управленски действия българи:
На диалекта на избирателите картинката в София звучи долу-горе така: Столицата не иска червен кмет и за втори път в последните 4 години го показва категорично с вота си – на първи тур, не на бленувания от „Позитано” 20 балотаж.

Жителите на първия по големина и важност град в държавата или са доволни от онова, което Б.Б. върши в последните 4 години и в неделя заложиха на продължението му, или са мазохисти и обичат да им е гадно. Или от неприятното усещане да подскачат в улични дупки, единственото по-непоносимо им е да ги управлява БСП. И затова чакат истинска алтернатива – в компанията на по-малкото зло.

Ако си дадете отговор на поне един от тези въпроси навреме, може и да стигнете до истината за това какво очакваме като избиратели от вас, вкопчените в етикета „политическа класа”.
И следващия път със сигурност ще успеете да дръпнете към урните от удобните им диванчета пред телевизора или от тотопунктовете активистите в милионната партия на негласуващите. В чието създаване вината можете да си делите солидарно – червени, сини, оранжеви, розови и пембени. В последните две десетилетия. Като признаете пред огледалото броя на изречените лъжи, на откраднатите пари и на несвършената работа.

Тогава със сигурност няма да се опиянявате от 70-ина хиляди гласа подкрепа и ще спрете злорадо да броите отлива в подкрепата на врага. Действие, което не ражда нищо продуктивно – нито за държавата, нито за политическата система. Защото само движи въздуха. И то край самовлюбените ви уши в партийните централи. Където от година на година замирисва на нафталин и лидерските борби се превръщат в карикатурна надпревара за директорски стол на водопад.