Избрани Новини
Министерска метафора с лек демографски тътен
Вицовете, които най-много мразя, са тези от типа: Какво е общото между Паулу Куелю и чалгата? И докато се чудите над верния отговор, ще ви кажа, че мразя още нещо точно толкова банално и плитко: словосъчетанието "морска столица".
Няма нищо по-комплексарско, провинциално и срамно от това снизходително определение. Нещо като милостиня, нещо като подаяние или изобщо като нищо, което един уважващ себе си варненец да може току-така да преглътне. Но ето че наскоро един леко смешен, леко неориентиран, но все повече харесван от средния бизнес финансов министър без да иска се напъна да напълни със съдържание балонената душица на нашата "морска столица". Защо пък министерствата да хабят ценна държавна площ в столицата?, попита той. Колко полезно за регионите извън полите на Витоша и колко икономично за бюджета би било многобройните ресорни администрации да се пръснат из цялата страна?
Та-ка-а-а, да вземем картата на България и да започваме: за дребни учреждения от типа на Морска и пристанищна администрация, пристанищна инфраструктура и Държавната агенция по туризъм въобще няма смисъл да се пазарим. На тях мястото им не е и никога не е било в София. Предлагам великодушно да си ги делнем с бургазлии. Великодушно, но в рамките на справедливостта все пак. Агенцията по туризъм трябва да е при нас - първо, бургазлии се издъниха грозно с китайската стена от бетон, сляла в едно всичко от Свети Влас до Равда. Не, че Златните са цъфнали и вързали, ама чак такъв позор не са.
Иначе трите морски агенцийки можем и на чоп да ги разиграем. Макар че при нас се коват морските кадри, при нас са грандиозните пристанищни проекти, но в името на съседското разбирателство - нека вземат и те нещичко.
Но виж за министерствата - никакъв гювеч. На Варна тъй отвсякъде й прилича кажи речи целият Министерски съвет - може би единствено за образованието и културата има по-достойни от нас. Но нека не бъдем нескромни и да разсъждаваме разумно.
Министерството на транспорта, особено след сагата с приватизацията на БМФ, по-добре да дадем на Русе - това е градът, който пръв заедно с Варна е бил свързан с жп линия, освен това е пристанище, тук е и Дунав мост.
Министерството на земеделието най би приличало на Златна Добруджа, но за по-голямо географско удобство по-добре да го сложим някъде в Тракия - в Стара Загора, например. Макар че там, заради заигравката с Голямата химия, май ще трябва да балансираме и с едно Екоминистерство. Пък и е на една ръка разстояние от скандалните гори на Рила, Пирин и Родопите. Министерството на икономиката трябва да се премести в града-чудо Севлиево. В съседство пък - във Велико Търново, трябва да е МРРБ-то. Това е министерството, в което идват с прошения най-много хора. Нека софиянци не са превилигировани и пътят да е поравно за всички нуждаещи се. Пък и старата столица и току насред пустошта, нарочена да се превърне в трасе на най-забравената БГ магистрала - "Хемус".
Къде ще е министерството на образованието ще решаваме напролет - като видим къде са най-зле зрелостниците след поредните матури. Май засега основният претендент е Перник.
Колкото за културата - нека проучим добрите практики и обменим с колегите в Чехия опита им при учредяване на Министерство на морето.
Министърът без портфейл ще командироваме в Охрид или, ако бюджетът я закъса със задграничните командировки, - в Капитан Андреево.
Варна може и да се черви сега за хала на единия от двата си футболни отбора, но все пак е най-достойна за дом на Министерството на спорта. Той и кметът вече поде идеята като обяви, че "морската столица" ще става спортна дестинация. Трябва само да побързаме с построяването на гребния канал, че да не скучаят тук г-н министъра и съпругата му.
Колкото до силовите министерства - на вътрешните работи и отбраната, те най-добре е засега да минат в нелегалност и никой да не ги знае къде са. Така няма да има нито изтичане на информация, нито пък ще се червим заради розовите им, пардон - "пепел от рози", автомобили. Министерството на външните работи ще го турим в Бургас. Да им е за спомен от втория български еврокомисар.
Пропускам министерството на финансите? Нищо подобно, отговорът за него е пред очите ви, самият автор на идеята в кръв и плът: по светлия пример на министър Дянков, който от началото на мандата като Апостол обикаля бирници и митници, подопечното му ведомство следва да се преобрази на хвърковатата чета. Така на колела то хем ще контролира финансовите потоци напред-назад и нагоре-надолу из страната, хем аварийно ще запушва с гърди пробойните в балансирания бюджет.
Има обаче един проблем. Някога китни селца и балкански градчета, в които никой никога не заключваше дома си, станаха жертва на индустриализацията. С построяването на големи заводи в тези оазиси на българската патриархалност се изсипали бригадири, бекяри и обикновени битници. Хора от кол и въже, с които дошли кражбите, съмнителният морал и последиците на живот без род и корен. Ето така с разселването на министереските чиновници провинциалните български градове ще трябва да се събудят от дрямката, нарушавана досега единствено от надпреварата за званието "Най-добър град за живеене". Защото заедно с престижното ведомство ще дойдат и нелечими зарази - корупция, бюрократщина и канско безочие. Така че "професионалистите" май по-добре да си седят в столицата. И за по-сигурно да си направим едно ГКПП на "Църна маца" и да не ги пускаме да излизат от нея.
А колкото до вица, верният отговор е: "и по двете си падат БГ манекенките". Макар че това е само метафора. Както и иначе забавната идея на министър Дянков.