Тhe Times: Непрогледните дълбини на океана разкриват нови съкровища

Архив Варна

26-11-2009, 10:10

Автор:

varnautre

Всичко от Автора

Дълбоко под  морските води, където никога не достига дори и лъч слънчева светлина, се крие най-голямото и странно разнообразие на биологични видове на земята.


{vsig}oceanology{/vsig}

Дълго се е смятало, че тази среда е прекалено екстремна за каквато и да е форма на живот, но резултатите от  дългогодишните изследвания, проведени от Международния център за преброяване на морските видове, дават повод за изумителни нови открития за флората и фауната, които населяват мрака на морските дълбини.

Повече от  17 000 нови видове са били открити по време на 210-те експедиции, в които са участвали над 300 учени от 34 националности в продължение на 10 години.  Изследванията, провеждани от  подводници за дълбочинно гмуркане или от пилотирани роботи, управлявани от изследователски кораби, достигат дълбочини, невиждани досега от човека. 

Една от експедициите през 2009-та, изследвала Средноатлантическия риф, със съвместното участие на учени от Русия, Бразилия, Южна Африка и Уругвай, открива нов вид, свързан с добре познатия ни октопод, който обаче е с дължина 2 м и се придвижва с помощта на перки, които удивително приличат на огромни слонски уши (поради което носи и псевдонима „Джъмбо Дъмбо”). В дълбините на океана неидентифицираните видове са по-скоро нещо обичайно, отколкото изключение.  Една от проведените експедиции събира 680 спесимена, от които само 7 са познати и класифицирани. Д-р Робърт Карни от Държавния университет на Луизиана, който е един от ръководителите на преброяването, потвърждава, че откриването на нови биологични видове не е новост за океанолозите, но е основен проблем за техните класификатори.


Учените твърдят, че изучаването на живота на морските  дълбини е от решаващо значение за развитието на един от най-новите теоретични проекти за борба със световните климатични промени, а именно: облагородяването на части от океанското дъно с цел насърчаване на  развитието и растежа на микроскопични растения, консумиращи въглерод.  Събраната от многобройните експедиции информация ще е изключително полезна и за полаганите в последните години усилия за запазване на биологичното разнообразие и богатството на видовете.


Редом с основните и познати заплахи като риболова и дейността на нефтената и газовата индустрии, чието сондиране става на все по-големи дълбочини, д-р Карни разкрива и най-тревожната перспектива: океанските дълбочини да бъдат използвани за сметище на радиоактивни отпадъци, въпреки съществуващата в момента забрана за това.


„Въпросът какво точно смята да прави човечеството със заплашително нарастващите нива от радиоакивни отпадъци, остава без отговор. Невежеството е най-големият ни враг и преди някой да започне да обмисля океанските дълбини като възможно решение, е добре да знаем какво живее там.”