{vsig}photo-report/listopad{/vsig}

самотността на отминалото,
тишината на спомена,
загниващият аромат на изживяното,
цветът на мъглите
лазурното дишащо синьо на непрежулената от слънцето синева
неутешимостта на плачещия Ноември
преминаващите, затънали все по-дълбоко в себе си силуети

изведнъж всичко окапва,
размиват се акварелните нюанси в безцветни, кални следи
докато не побелее от студ...всичко

но дотогава
е есен.
вълшебна и облагородяваща