Ако заподозрян от пресата в съмнителни сделки министър се зарази със свински грип в началото на седмицата, а следващия понеделник напусне правителството по взаимно съгласие – няма да е естествено за нито една медия да приеме хронологията като нелепо съвпадение.

Обичайната практика обаче не попречи на най-рейтинговата телевизия да представи сценария на случайността като собствена версия. Това, което сериозно липсва на алибито за бъдещите творчески планове на Бареков, е достоверността. Чийто дефицит е причинен точно от претендиращите за най-надеждни нейни гаранти. От телевизията като производител и от журналиста като търговец на дребно.

Медиите обичат да повтарят, че са търсачи на истината. И да се позиционират като четвърта власт. В същото време обаче се държат като класическа балканска власт. Подозрителните политици изчезват така, както Бареков пада от ефир. Първо им се влошава здравето, после им излиза друга работа, а накрая никой не вярва на официалното говорене. То се изражда в слухове, недомлъвки и ненормално влияние на жълтата преса. Нейният биологичен родител все повече изглежда, че е претенцията за сериозна журналистика. Тя се самоубива, пробутвайки на аудиторията обяснения, в които сама не вярва. И продължавайки да твърди, че търси цялата истината. С леки изключения в случаите, когато случаят се отнася за нея. Затова и истината на сериозната журналистика прилича много на Бареков – или е в болнични, или е в отпуска, или е вече безработна.

За да играеш ролята на обществен коректив, не трябва да имаш комплекси от личния си морал. Иначе се получава същото, като да чакаш обективно правосъдие от магистрат в телефона на Красьо-Черния. Той може да е намерил телефона ти от интернет, може да ти e прозвънил за секунди и да ти е пратил само банален sms за Нова година. Но прави лошо впечатление една и съща случайност да се случи на толкова много неслучайни хора. Количествените натрупванията на съвпадения водят до качествени измения на властта – независимо дали тя е съдебната, или четвъртата. Затова въпросът не е дали Бареков ще липсва на адуиторията. Проблемът е, че на нея й липсва усещането за истина. И остъствието все повече заприличва на сериал, закупен от всички големи телевизии. В предишния епизод участваше Коритаров, уволнен със сякаш измислена от чиновник формулировка „неспазване на плурализъм”. Така както шефът на фонда за лечение на деца си замина заради „неефективна работа”, изчислявана в ковчези. Неспазеният плурализъм на Коритаров се изчисляваше в милиони, но от Нова телевизия не пожелаха да си причинят самопречистване от съмненията. Започвайки разследване първо на собствените си хора, а после продължавайки и с далаверите на останалите власти. Вместо това предпочетоха да скрият ведомствената истина под кухи фрази, а разобличаването на лъжите да изнесат извън редакцията. Когато обаче първите три власти замазват гафовете си с подобни нищо незначещи приказки – медиите заемат позата на дежурни по възмущение и морал.   

Има правило, че ако една истина прилича на лъжа – тя не трябва да бъде казвана. Например никой няма да повярва на политик, в чиято данъчна декларация са записани наследствен апартамент и 20-годишна кола. Въпреки че това в действителност може да е цялото му имущество. Никой няма да повярва и на правосъдие, който е говорило  с Красьо-Черния. Въпреки че разговорите наистина може да са били за секунди. По същия начин и свинският грип, и бъдещите творчески планове на Бареков не са за вярване. Те не могат да служат за истина, но са оценка, която големите телевизии поставят на интелекта на аудиторията си. Подценяването вече ражда медийни абсурди като влиянието на жълтата преса. Която няма претенцията за достоверност, но въпреки това се приема като по-достоверна от журналистиката с претенции за сериозност. Или като гостуването на президента в „Шоуто на Слави”. Защото нито от президента се очаква да попадне в такъв формат. Нито от забавни предвания се очаква да показват най-скучните хора в републиката.