Долу-горе така би трябвало да звучат съобщенията за увеличените безработни, затворените магазини и поизтънелия семеен бюджет. Обичайно, нормално и познато.

Няма значение дали сме свикнали или не да преживяваме кризи, в крайна сметка в нашата психика се забелязва добре оформен имунитет срещу кризи от всякакъв вид. Какво ли не ни шамаросва, залива със студена вода и не ни остава кажи-речи голи насред улицата през последните двадесет години. Ние пак сме на линия – бодри, намигащи; тревогите ни са големи колкото жълти стотинки.

Ето едно доказателство:

„Купонът криза не го лови.”

Лаконичният коментар е на собственик на партицентър във Варна. След което той добавя: „Купонът и кризата се разминаха. Реално погледнато хората не са спрели партитата, само търсят начини да намалят разходите по тях. Често се случва да се оправдават с кризата, за да искат по-големи отстъпки, но не са спрели да празнуват. Има фирми, които тази година пропуснаха традиционните си летните купони, но сега са се активирали и се стягат за есенни партита. Ето сега подготвяме 10-годишнината на една фирма, която освен сериозния кетъринг, кани за празника си известни певци и артисти, като за водещ е цанен Виктор Калев. Много бизнесмени отсега договарят коледните партита за екипите си и не забелязвам да ги е притеснила кризата. Общо взето хората не се лишават от празниците си. Не зная дали българинът по принцип е свикнал да отбелязва подобаващо всеки свой празник, но като се започне от детските рождени дни, като се мине през годишнини, юбилеи и фирмени празненства, във Варна се празнува.”

На мен тук ми намирисва на народопсихологя. То е ясно, че българите обичаме да се забавляваме. Даже, когато е криза, още повече надигаме глас, обръщаме чашки и пеем народни песни. Дори сме готови да облечем кукерския кустюм, да дръннем дебелите чанове и да изгоним поредната криза. Сигурно затова толкова шумни купони вдигаме. Може да не са с маски и ритуални танци, но в крайна сметка това си е наша лична мотивация за плашене на кризата.

Естествено на нас, българите, колкото и многопластов да ни е архетипа, има хора, които болезнено изживяват трудните времена. Конкретно имам предвид собственик на няколко квартални магазини, чийто оборот е спаднал с 25-30%. Той казва: „Лъжа е, че по време на криза не се пести само от храна. Твърдението, че по време на криза хората не спестяват само от разходи за храна и лекарства, което се тиражира навсякъде, е лъжа. За лекарствата не мога да съм 100% сигурен, но за храната съм категоричен”, отсича бизнесменът. За да се аргументира разказва как едни и същи клиенти преди време не си прибирали стотинките от рестото, сега обаче чинно изчаквали касиерката и си събирали всички монети. Сега всички отварят магазини, защото смятат, че само в нашия бранш няма криза, а това не е вярно. На ден по петима дистрибутори на една и съща стока идват в магазина да ми я предлагат.”

Мисля, че сега е време да сравня кризата със свинския грип у нас. Нали си спомняте, че от новия щам се разболяват предимно младите. Старата имунна система вече си е изградила защита и се справя някак с атаките. Разбира се на никой не му е приятно да стои без работа и пари. В скоро време обаче едва ли българин ще вземе да трепе хора по улиците с автомат, само защото си е загубил работата. Това би се случило, ако станем прекалено много зависими от вносната система и алчността ни към материалните блага. Дълбоко в нас има едно устойчиво равновесие, запазило ни толкова дълго като народ. Дори кризата да се вдигне още няколко бала, мисля, че ще е за хубаво. Ще стане ясно кой здраво си е построил лодката и кой набързо е избълвал и коритца и лодчици от хартия, върху която с нетрайно мастило са изписани инфантилни мечти за богатства.

В крайна сметка не сме ли ние един от най-богатите народи в Европа. Духовно. Истинска криза, граничеща с бедствие би било масовото ни обедняване в тази посока. За останалото може да се обърнем пак към народните приказки: ”Живот и здраве да има!”

Какъв по-добър финал преди началото на Коледните и Новогодишните празници.