Дали видимото на пръв поглед състояние на подлезите във Варна е новина за първа страница? Или е по-добре да се замислим, че варненските – а и не само – подлези са съоръжение за безопасно преминаване от един тротоар към друг. И веднага след това можем да си преведем този буквализъм на езика на символите: подлезът е символ на прехода – от едно обществено устройство към друго: от неосветената улица Георги Димитров (примерно) към бляскавия площад „Освобождение” (да речем).

{vsig}photo-report/1442podlez{/vsig}

Нямам намерение да навлизам с права лопата в браздата, където е засято общественото внимание: осветени ли са, чисти ли са, осигурени ли са за инвалиди подлезите на Варна. По-скоро ще ви подсетя за начина им на използване. През подлеза се минава със запушен нос, почти тичешком и загърнат, защото в него вони на урина, можеш да бъдеш издебнат от лоши типове и става силно течение. Искаме или не обаче ние караме двадесет и първа година в подлеза: винаги сме в преход. Някой, с извинение към хигиеничното око на читателя, би казал: Пикая ви на прехода! Така си е. Направил го е не един. Подлезите между другото с това привличат гражданите – с тихото усамотение, където могат да се разтоварят; с прикритата обстановка, която действа облекчително.

Не сте ли се замисляли колко силни са възклицанията за тодорживковото време и с какъв патос (белязан с добре подчертан апломб) се говори за новото битие, за бъдещето. Но това са малки групички от хора – едните измъкнали се от подлеза, другите отказващи да влязат в него. Останалите си стоят долу, притиснати един към друг, където лампите осветяват надписи по стените като: „Препитание”, ”Работа”, „Ракия”. Едните им подвикват от едната страна, другите – от противоположната. И никой не знае накъде да поеме. А над главите ни минава магистралата на европейското разширение. И колкото повече се разширява и уголемява това наше европейско бъдеще, толкова подлезът ни ще става по-голям и ще ни е съвсем трудно да се измъкнем от него. Не че на Европа сякаш толкова й пука за един народ, останал в подлеза на своя преход. В крайна сметка ние сме тези, които трябва да се покажем от другата страна, за да докажем, че имаме сили да се възродим.

Сигурно вече ще се съгласите с определението, че целият ни преход е опикан и о... Хората са толкова обезверение, че дълбоко в тях е запечатано трайно отвращение към подлезите. Дори, забележете, баби и дядовци, които едва се подпират на бастуните си, какви сложни акробатични номера изпълняват по мантинели, огради и през бодливите рози за украса между платната на оживен булевард. Те не искат да влизат в подлеза – особено те, които толкова дълго са живели в онова носталгично време, че с бастун или патерица анатемосват подлезите, водещи към площад „Демокрация”.

Трябва да си признаем, със съжаление, че онези, които се облекчават в подлезите, са на път да ни откажат от прехода ни към ново време.

Наситихме се на корупция, на обещания и електорални пророци с мандатен срок на годност. Надписи по плакати, по предизборни лозунги и фирмени трикове – всичко това така обилно е опикало ежедневието ни, че изобщо не ни е до никакъв преход. Ето защо българите не обичаме подлезите. И не само: страхуваме се от тях. Дори мога да добавя: Срамува ме се да пресечем правилно от едно място към друго.

Подлезът е урбанистичен символ, почти брат-близнак на тунела. В древността тунелите са символизирали прехода от живота към вечността; на преминаването от една фаза на живота към друга. Това е едно магическо свещенодействие, през което душата поема на път за своето възраждане.

И сега, като се замисля за състоянието на нашите подлези, ми идва да се разплача. Не, не от дълбоко екзистенциално умиление. А от изпаренията, които се носят в подлезите – символ на отношението ни към всяка промяна. Да им се чуди и мае човек на авторите на графити как издържат и постигат вдъхновение пред своите произведения по стените на подлезите. Но какво да се прави. Нима съдбата на всеки български творец не минава през слабо осветен и добре „ароматизиран” преход.

Сега учудвате ли се, че подлезът на Долна Трака, по път за Златни пясъци, е пред разпадане и е опасен за ползване? Спокойно, скоро всички подлези във Варна и в България ще стигнат до това състояние. Едва тогава може би ще разберем, че пътищата ни за промяна са отрязани отвсякъде. И ние ще си стоим обречени на едно място.
Дано съм лош пророк.