Лицемерните паразити, прехранващи се с усвояването на парите за циганска интеграция, имат подарена възможност да осмислят съществуването си. То може да стане полезно, ако започнат работа като данъчни пиари на Азис. Циганската пропаганда редовно изпитва дефицит от положителни послания, но точно сега има един милион такива. Плоският данък, от които, е равен на 2 857 детски надбавки по 35 лева. Или на годишната издръжка на 238 малолетни аутсайдери от гетото. Заради което нямаме нито една икономическа причина да не харесваме Азис. Няма такъв бюджет, нехаресващ данъка на брутен вътрешен продукт за милион лева. Може да имаме сексуални, музикални и естетически различия с концепцията за неговия произход. Но в името на парите сме готови да ги забравим. Нека Азис пее, чука и се облича както досега, ако е на същата цена. Защото това, което декларира, е революция в циганското данъчно дело. И трябва да бъде преподавано в гетата като урок по интеграция. Ако на циганите там им е трудно да заприличат на българите – да заприличат на своя човек. И всяка година да внасят в бюджета, ако не милион, поне по няколко хиляди. Ще останат приятно изненадани колко недискриминирани ще се почувстват изведнъж. Колко повече канализация ще има там, където живеят. И колко по-малко запушени носове ще има в тяхно присъствие. Защото парите за разлика от неизкъпаната кожа въобще не миришат.      

Един Азис циганска пролет не прави, но финансира годишната раждаемост в малка махала. Което много прилича на българската мечта за циганите. Най-накрая и те да тръгнат на работа, за да носят пари в голямото българско семейство. Най-накрая и те да се научат да попълват декларация за доходите. Азис е по-скоро изключение и по-скоро ще остане такова, вместо да се превърне в циганска мода. Нейното налагане би трябвало да зависи от борците за интеграция. Ползата от които засега се съдържа точнo в три изречения. Да приберат едни пари за едни проекти. Да правят забележка на всеки, който казва „цигани” вместо „роми”. И всяка година да представят тревожна статистика за етническа нетолерантност. В която циганите са предствени като жертва на цвета и миризмата си и се отрича да са социален провал.

За лицемерните паразити е по-удобно да има расизъм, тъй като е по-добре платен и по-хигиеничен. Иначе трябва да закарат белите си дрехи в гетото и да му обяснят защо е изобретен презарвативът. Офисът за борба с абстрактната дискриминация е по-чиста служба от социализацията на рошави циганчета сред бягащи прасета. На тях още отсега трябва да им се обясни кой е Азис. Че не е само сериозен педераст, но и сериозен данъкоплатец. Че може да си вади парите заради добрия маркетинг на задника си. Но с изработеното от същия задник им плаща по 35 лева всеки месец. Данъчната култура на Азис е всичко, което не е останалата му култура. В нея няма нищо скандално, а всичко е по европейски нормално. И затова този циганин трябва да бъде налаган като етническа мода. Ако успее да произведе толкова данъкоплатци, колкото хора изпедерастяха покрай него – циганите ще правят опашки пред НАП, вместо пред „Социално подпомагане”.

Вместо да кажат добра дума за циганина Азис, лицемерните българи и техните политици предпочитат да правят бизнес с евророма Цветелин Кънчев. Който какъвто и да е географски произход на циганията да измисли – пак си остава обикновен балкански бандит. От него полическият морал би трябвало да изпитва естествена погнуса. Но заради няколко гласа повече - тя последователно беше преодолявана от Георги Първанов, от ДПС и за последно от БСП. Въпреки затворническата си биография Кънчев беше легитимиран от властта като циганина за пример. И на последните избори дори можеше да се нареди в една листа зад бившия министър на МВР Румен Петков. А истинският циганин за пример през цялото време е бил пред очите ни. И въпреки че веднъж е бил облечен като жена, друг път като мъж – паразитите на интеграцията трябваше да го разпознаят и използват.