Една от причините е носенето на неподходящи обувки. И не само – напукани пети могат да се получат от всичко, дори от неправилния подбор на марките коли за шофиране.

Въпросът е дали ще оставиш петите си да лъснат на фона на лукса, с който искаш да замажеш истинския си произход. Как може да стане това ли? Много лесно. Паркирай в местата за инвалиди; използвай скъпи парфюми за залепналите ти от пот мишници; сгази някоя бабичка или се изсекни, преди да влезеш в библиотеката, за да си купиш кафе от автомата, защото там е по 20 (двадесет) стотинки и е с каймак... Бъди сигурен, че петите ти ще останат дълго време напукани. А това боли – особено през зимата.

Подкрепям мнението, че човек, колкото повече се отдалечава от земята, толкова повече губи връзка с истинския си корен. В това отношение ние българите имаме леко предимство пред европейците, които са изконсумирали наследството на своя натуралитет. Че са умни, умни са, но не бих казал, че притежават мъдрост. Истинска приказка можеш да чуеш от човек, стоял през целия си живот до земята. Сещам се сега за своята баба. Петите й бяха толкова напукани, че я боляха и тя често ги търкаше с керемида. Но тя копаеше, сееше и месеше тесто за най-хубавите питки. Не караше мерцедес и не носеше маркови дрехи. Но за сметка на това разказваше най-сладките приказки. Тя беше моята баба от село – моят спомен за едно минало, към което поглеждам с носталгия.

В днешно време напуканите пети се лекуват по най-различни начини. Физически – да, но не и онези, на които се опитват да стъпват някои зажаднели за блага душички.Обикновено изповядват клиширан европейски манталитет и с лекота говорят за сделки, финансови операции и разни далаверки. Загледайте се обаче по-детайлно в поведението им. Ако стоят известно време прави, на всеки петнадесетина минути ще започнат да си чешат петите. Разбира се те не ходят с отворени сандали, а някак си са се обули в маркова естествена кожа. Това не се лекува. Не че не може. По-скоро не бива. Защото напуканите пети са символ на трудолюбие; те са знак за тежестта на бремето, което сме носили през всичките столетия на българското ни съществуване. След време те могат да изчезнат по естествен път. Но не и насила – не.

Имайте предвид, че петите не са като мозъка – колкото повече гънки, толкова повече ум. Та колкото са по-напукани, толкова повече се късат чорапите, даже и марковите. Най-важното е да не се опитвате да ги криете. Защо ли? Веднага отговарям: болезнено е; дори могат да прокървят. Така или иначе напуканите пети винаги си личат. Не, не говоря за връзката на петите със земното, натуралното и типично българското. Говоря за смешните начини то да се прикрие с неправилно изговорени заучени фрази, с употребата на вещи, които ни превръщат в окарикатурено коледно дръвче, с рециклирането на стари навици в модерно поведение.

Не че ние, българите, не заслужаваме да бъдем богати. В буквален смисъл. Дълги години, столетия, ние сме се свивали под ниските тавани на нашето битие. И сега, когато ни се е отворила възможност (оставям настрана кризата) – защо пък да не се богатеем. Улицата е отворена, ограничения никакви, произволът е за предпочитане... Толкова е увлекателно, че в един момент не се усещаме как пръстът, с който ни сочи историята, не е за да следва сричка по сричка марката кола или марковата дреха, а директно ни показва нашата оголена напукана петичка.

Настина ли трябва да я крием?