Президентът Георги Първанов беше днес във Варна, за да участва в тържествата по повод 100 години от рождението на Никола Вапцаров. Придружаваше го министърът на отбраната Николай Младенов.

Пред курсантите от Висшето военноморско училище, което носи името на поета, държавният глава говори за връзката на Вапцаров с морето, за обучението му във варненското Морско училище от 1926 до 1932 г., за това как то е получило името му през 1949 година.

По време на посещението си във Варна президентът засегна няколко теми от първите стрници на вестниците в последните дни и месеци:

За взрива в Крумовград

Контрол трябва да има, но не само от страна на армията, но и в самите социални домове, в семейството, каза президентът по повод смъртта на трите деца от дома за сираци в Крумовград, които загинаха след като в стаята им избухна детонатор от танкова мина. Според президента,  ако такъв контрол имаше, нямаше да се стигне до подобен инцидент.

Според него в контрола над боеприпасите има висока степен на диспиплина. Особено след случая със серията от самозапалили се боеприпаси в Челопечене, когато са взети много строги мерки.

Заради инцидента в Крумовград текат засилени проверки на обектите, в които се съхраняват боеприпаси, заяви министърът на отбраната Николай Младенов.

“Първото нещо, което поисках след като станах министър, беше да започне преглед на съхранението на боеприпасите, защото след Челопечене не можем да си позволим игра с огъня. Не веднъж са правени спонтанни инспекции на различни складове, за да се установи какво е положението в тях”, каза Младенов. Той съобщи, че заместникът му Валентин Радев в момента е в Крумовград заедно с експерти от Министерството на отбраната. Те помагат на раследването да се изясни случаят с нелепо загиналите деца. Серозен е фактът, че поделението, от което се предполага, че са дошли мунициите, е закрито през 1999 - 2000-та година. Доста време е имало нарушения и подобно безхаберно отношение към старите боеприпаси няма да продължи, категоричен беше министърът.

За армията

Съкращенията в Българската армия трябва да бъдат сведени до минимум, защото „най-лесният начин е да се съкращава и да се работи на парче", каза в качеството си н върховен главнокомандващ Георги Първанов. Програмата за модернизация на армията пък имала нужда от оптимизация.

„Очевидно е, че на този етап не можем да изпълним всички онези амбициозни цели, които сме си поставили", каза Първанов. Според него е нужен много строг контрол за това как се харчат средствата в армията, защото това вероятно не е било така в предишните години на прехода. „Необходимо е да се прецени и състоянието на нормативната база. Там има достатъчно ресурс и това това беше нашият съвет към министъра на отбраната", каза още президентът.

Едно от основните неща, по които ще се работи в Министерството на отбраната, е прегледът на силите, за да се види какво ще се поддържа в Българската армия и на какво ниво. Ще има много строг и безкомпромисен контрол за нередности, каза пък министърът.

В същото време стана ясно, че парите, отпускани за издръжка на студентите във военните училища, не са достатъчно. Съобщи го кап. І ранг Боян Медникаров - заместник директор по учебната дейност във ВВМУ “Н. Вапцаров”. Сега Министерството на отбарана дава по 7000 лева на година за всички разходи по един студент.

"Има установени стандарти за хранене, според които порционът е удвоен през последните години. Така почти четири хиляди лева от издръжката на един курсант отиват само за храна", изчисли Медникаров. Останалите 3 000 лева трябва да покрият разходите за облекло, общежитие и специализираните занятия, заложени в програмата, което на практика е невъзможно. Необходими са поне 15 000 лева за издръжката на един курсант, смята капитанът. По негова информаци във Военноморската академия на САЩ в Анаполис държавата харчи по 50 000 годишно за издръжката на един курсант. Според Медникаров не толкова липсата на пари, а неактуализирано решение на Министерски съвет след повишаването на порциона е докарало военните училища до просяшка тояга.

За кризата

Бих желал сроковете за излизане на страната от финансовата криза да са по-кратки. Усещането ми обаче е, че 2010 г. ще премине под знака на кризата, каза президентът Герги Първанов.

Искрено се надявам да има обща политика на институциите, за да не се допусне най-пострадали да са общините. Именно те ще бъдат един от големите буфери на кризата в тази тежка ситуция, сподели той с кмета Кирил Йорданов.