Избрани Новини
Българката Дилма Русеф може да е следващият президент на Бразилия
Дилма Русеф, която е от български произход, е кандидатът на Работническата партия за президент на Бразилия за изборите през октомври догодина. Новината за "нашенката", която сега е шеф на кабинета на сегашния държавен глава Лула да Силва, обиколи тази нощ световните агенции.
Кандидатурата на Русеф ще бъде обявена официално на когреса на партията през февруари.
По конституция той не може да се кандидатира за трети мандат. Ако бъде избрана, Русеф ще продължи пазарната политика на сегашния президент, пише сайтът frognews.bg. „Русеф не е Лула с пола, но все пак нашите намерения са да има приемственост в политиката, която провеждаме“, заявява пред журналисти партийният лидер Дутра. Той все пак признава, че администрацията на Лула да Силва не е напреднала достатъчно в модернизирането на страната. Работническата партия ще започне кампанията си с обещание за структурни реформи и промени в пенсионната система.
Преди да се появи на политическата сцена Русеф е била партизански командир и борец срещу бразилската хунта. Тя е родена на 14 декември 1947 г. в град Белу Оризонте. Баща й Петър Русеф е българин. Бил е свързан с Българската комунистическа партия. През 1929 г. обаче напуска страната ни по политически причини и заживява във Франция. През 1945 г. се преселва в Аржентина, а по-късно в Бразилия, където се жени за Дилма Коимбра Силва, чието първо име носи и дъщеря му. „Той беше много силен и образован човек. Научила съм много от него, най-вече да чета постоянно“, споделя г-жа Русеф.
„Тя ни гостува през 1960 г., когато бе на конгреса на международния ПЕН-клуб в Рио де Жанейро. След това Багряна живя цял месец в дома ни в Белу Оризонте“, спомня си Дилма Русеф. По-късно Багряна ще посвети стихотворението „Шепа сняг" на Петър Русеф, твърди изследователят на творчеството й Йордан Василев.
След завършване на средното си образование Дилма Русеф се мести в Рио де Жанейро, а оттам - в Сао Пауло, където поема ръководството на лявата партизанска групировка "Палмарес". През 1969 г. ръководената от нея група извършва обир в резиденцията на губернатора на Сао Пауло - Адемар де Барос, който е протеже на хунтата и е един от най-корумпираните хора в Бразилия.
Властите успяват да заловят г-жа Русеф и тя прекарва три години в затвора, където е подложена на психически и физически тормоз.
Когато излиза на свобода, тя завършва икономика и защитава докторат. Била е секретар по финансите в град Порту Алегре и министър на мините и енергетиката на щата Рио Гранде ду Сул. На 1 януари 2003 г. оглавява федералното министерство на мините и енергетиката на Бразилия, която е световен лидер в добива на желязна руда и един от бъдещите най-големи производители на петрол. На 21 юни 2005 г. бразилският президент Лула да Силва назначава Дилма Русеф за началник на своя кабинет.
Бразилката с габровски корени вече усилено се готви за предизборната надпревара, писаха наскоро европейските вестници. Желязната дама вече е променила сериозно визията по съвет на своите PR-и.
На снимките: Дилма Русеф преди и сега
„Вместо очила с големи стъкла – контактни лещи, вместо вечните кафеви костюми – лежерно облекло, десет килограма по-малко и променен нос и скули в резултат на намесата на пластичните хирурзи“, описва немският Берлинер цайтунг.
За страната на Копакабана, манекенките и момичетата от плажа външният вид определено е от значение и според вестника самият Лула подканил 61-годишната Дилма да промени външния си вид с думите:
Когато видели резултата, хората не повярвали на очите си. Досега 61-годишната Дилма Русев се интересуваше от резултатите в работата си и да бъде политически значима. Нарцисизмът й беше чужд. Сега PR съветник подготвя изявите й пред пресата и избирателите. Козметичка я гримира преди всяка проява.
В Латинска Америка вече е имало потомък на български имигранти, който е претендирал за най-висшия пост. Това е легендарният революционер Теодоро Петкоф, който през 60-те години на миналия век е почти толкова известен колкото и Ернесто Че Гевара. За последен път Петкоф, който Франс прес определи като "социалистическа икона", бе кандидат за президент на Венецуела през 2006 г. срещу самия Уго Чавес, но впоследствие се отказа в ползата на единния опозиционен кандидат, който загуби.
Топ Новини