24 часа, 9.12.2009 г.

Искам да предоставя на читателския съд пълното си досие като агент Максим на ДС.

Веднъж д-р Желю Желев ми каза, че няма друго оръжие срещу лъжите и интригите освен архивите и документите за събитията.

Ако четете текста непредубедено, ще видите, че в "доносите" ми няма нито една клеветническа дума към когото и да е било. Няма и нито едно изречение, от което някой от споменатите да е пострадал в личния си живот или в професионалното си развитие.

Пиша всичко това и се сещам за думите на кардинал Ришельо: "Дайте ми какъвто и да е текст и аз ще намеря в него поне една дума, заради която авторът може да бъде обесен."

Tази история започва от 1980 г. Докато съм се радвал на журналистическата си диплома от Софийския университет, в Управление Шесто на ДС пристига следната справка за мен.

Образец 4

Управление 06, направление Т (Терор - б. м.) - Св. Петрунов
Дата на вербовка
25. 3. 1985 г.
Л. Д. № 72365

На № 9968/26.8.1980 г.

СПРАВКА

от проучването на Пенчо Златанов Ковачев

Произхожда от семейство на работници (не е вярно - произхождам от селско семейство - б.а.) Средното си образование е завършил през 1973 г. в ТИХ-Видин (Техникум по индустриална химия - б.а.). Същата година е кандидатствал и е бил приет журналистика в СУ, от 1973 до 1975 г. е служил в БНА.

След като се уволнил, записал първи курс журналистика, а през 1980 г. завършва образованието си. Понастоящем е на хонорар като журналист в отдел "Писма на читателите" във в. "Поглед".

Още като ученик е сътрудничил във в. "Червено знаме" (видинския вестник - б.а.), а като войник - във в. "Димитровски воин". Във Факултета по журналистика като студент е започнал сътрудничеството си във в. "Поглед". В редакцията се ползва с име на добър журналист, който се справя успешно със задълженията си. Проявява талант и се цени като журналист с бъдеще.

Член е на ДКМС. Като ученик е избиран за член на дружествено бюро, завеждал идейно-възпитателна работа и за комсомолски секретар.

По характер е весел и контактен, етичен в отношенията с колегите си. Притежава чувство за хумор, оптимистично е настроен.

Не обича да се оплаква, уповава се единствено на собствените си сили. Във в. "Поглед" е в по-близки отношения с Иван Григоров, завеждащ фотоотдела, и с Иван Ганев, зав. отдел "Вътрешна информация". С първия често ходят на футболни мачове, а с втория познанството им датира от времето, когато като студент Ковачев е сътрудничил на вестника.

На адреса живее сам в една стая от апартамент на "Софжилфонд". Не поддържа връзки с никого в кооперацията. Няколко пъти са му гостували колеги от вестника. Родителите му живеят в провинцията и не са познати на източниците.

София

21.10.1980 г.

Значи още през 1980 г. съм бил набелязан от ДС за жертва. Защо мен? Ами защото съм най-удобен за това. В курса ми имаше деца на полковници от МВР, на университетски преподаватели, на номенклатурни другари, внуци на активни борци против фашизма и капитализма... Нима те ще позволят децата им да станат сътрудници на политическата милиция? Докато аз бях единственият, роден и израсъл на село. Кой да ме защити?

С късна дата мога само да благодаря на колегите от "Поглед", дали сведенията, от които излиза, че едва ли не съм ангел. Един ден в началото на 1985 г. ченгето Владо Динев ми каза, че е дал телефона ми на свой колега, който скоро ще ме потърси. Не знаех, че Динев е офицер от ДС. Той идваше в редакцията по няколко пъти в месеца, влизаше в кабинета на главния редактор Любен Генов и какво са си говорили двамата, само те си знаят.

Тогава въобще нямах представа каква страшна машина е Държавна сигурност. Нито бях чул за Шесто управление, нито за Шести отдел. ДС строго пазеше тайните си и никой вестник дори не помисляше да публикува схеми със структурите иотделите й, както правят днешните медии.

Колегата на Динев се казваше Светозар Петрунов-Заро. Той ме покани на среща в сладкарницата на ул. "Граф Игнатиев", която едно време се казваше "Ну, погоди!", и е точно срещу сградата на МВР. Заро започна с думите, че знае за скорошната ми женитба, както и че нямам софийско жителство. Но можел да ми помогне - генерал от неговата служба, член на управата на общината, бил много близък с кмета Петър Междуречки.

Който е имал проблеми със софийското жителство, знае за какъв нерешим казус става дума. Младите трябва да са благодарни, че няма да се сблъскват с безумието да не можеш да живееш, където искаш. Много мои приятели от провинцията и без жителство се криеха по тавани и мазета, но нощем милиционерите от патрулиращите коли ги залавяха и по етапен ред ги изпращаха в родните им места. Аз се спасявах със служебната карта от "Поглед". Вместо паспорт показвах нея.

Но да се върнем към срещата с капитан Петрунов. Той извади 3 или 4 рисунки на мъже (фотороботи) и каза, че може би така изглеждат хората, взривили влака на гара Буново и извършили атентатите в Сливен и Пловдив. Показа ми и снимки на някакви зелени пластмасови дамаджани и обясни, че може би в такива съдове е пренасяно взривното вещество. Каза, ако видя тези неща, да му се обадя.

Тук някой може би ще попита: "Заслужава ли си заради едно софийско жителство човек да продаде съвестта и морала си?" Резонен въпрос. Но я си представете, че днес (или тогава) МВР чрез съответните си служби поиска от вас да помогнете с информация, за да бъдат заловени опасни терористи?

Ако откажете, не сте ли лош патриот и безотговорен човек, който не иска да помогне на държавата си? Признавам, че тогава въобще не съм разсъждавал по този начин, нито пък съм хукнал из страната да търся хора, които приличат на хората от фотороботите.

Та така започна всичко: с обещание за софийско жителство и с искане на информация за турски терористи.

След още една или две срещи, капитан Петрунов ме заведе в един апартамент близо до "Кристал". Това е било ЯК (явочна квартира) “Фотограф”, за която ще стане дума Извади кариран лист и обясни, че трябва да напиша специално писмо - нещо като документ за бъдещото ми сътрудничество. И да го подпиша с някакъв псевдоним.

"Защо е нужен такъв писмен документ - попитах наивно, - не може ли да ти разказвам информацията устно?" "Такива са правилата - отвърна Петрунов. - А и нали генералът, който ще помогне за жителството, трябва да види, че наистина даваш полезна информация." Първото име, което ми хрумна за псевдоним, кой знае защо, беше Максим.

На следващата среща Петрунов ме попита как в редакцията на "Поглед" коментират атентатите и възродителния процес. "Какво общо има редакцията на "Поглед" с атентатите на терористите", реагирах аз. Макар да знаех, че тези атентати са реакция на българските турци срещу възродителния процес.

Петрунов (той умееше да говори тихо, но убедително) започна да ми обяснява как всеки факт и всеки детайл могат да донесат ценна информация за служба "Терор" и не бива да се подценява нищо.

Тогава разбрах, че освен информация за турците терористи, трябва да донасям и за колегите си. Почувствах се като попаднал в капан. Не исках да съм доносник, но и не исках да бъда изпратен по етапен ред в родното си село, където, както се досещате, никой не издаваше вестник. И тогава реших, че единственото спасение е да говоря само добри и положителни неща за колегите ми и за всичко, за което Петрунов ме пита.

В папката, която ми предоставиха от комисията "Костадинов", има 7 написани на ръка от мен сведения. Както и 10 рапорта от Петрунов до началниците му. В първия рапорт той пише:

"...В тази връзка го инструктирах, като му разработих линия на поведение, за изпълнение на задачите по придобиване на информация в журналистическите и другите среди, отнасяща се за терористичните актове в Пловдив, Варна, Сливен, жп гара Буново и мероприятието по преименуването на насилствено потурчените българи."

Най-смешното е, че в две от тези сведения донасям за самия себе си. (Как, вижте донесения 5 и 6 - б. а.) Какво и как точно да го напиша, диктуваше Петрунов. И заради това стилът на донесенията е милиционерско-чиновнически и според тогавашните пропагандни клишета.

За тези сведения не съм взел и стотинка. Иначе в папката с досието ми трябваше да ги има и съответните фактури.

Ето ги въпросните сведения, подредени по датите на написването им.

5.2.1985 г., хотел "Славия"

За новите имена на турците

Мой приятел в разговори с журналисти от в. "Поглед" имал възможността да изясни коментарите и отношението към провежданото у нас мероприятие по националното осъзнаване и преименуване.

Оценката на всички към провежданото мероприятие е положителна. Считат, че то е било належащо и ще способства за изграждане в близко бъдеще на единна българска нация. Като общо мнение дори се изказва становището, че това би могло да стане по-рано.

27.3.1985 г., хотел "Славия"

Взривовете - организирани от чужди специални служби

Мой приятел в разговор с журналисти от в. "Поглед" имал възможността да разбере отношението им и коментарите, които те правят по взривовете от 9-и т.м. Преобладаващото мнение е, че това е дело на турци отвън като отмъщение за мероприятието, провеждано у нас по преименуването на турчеещите се българи.

Една част считат, че тези терористични актове са внесени от чужди специални служби и целят да дестабилизират обстановката в страната и създадат атмосфера на психоза и несигурност у населението.

В подкрепа на последното е случай, станал известен на приятеля ми от Лидия Огойска, журналистка във в. "Поглед", която разказала, че преди прожекция в малкия салон на кино "Ц. Церковски" на разпоредителката направило впечатление "оставено безстопанствено" куфарче, за което уведомила милиционер. Той в присъствието на хората в салона започнал да го прослушва дали няма часовников механизъм. Междувременно се оказало, че куфарчето е на служител от кинематографията, който бил излязъл за малко.

Повече подробности за взрива в Сливен е разказал Иван Григоров, чийто съсед е бил по време на взрива в хотела. Намирал се е в Сливен като командирован. По време на взрива това лице се е намирало в стаята си. На приятеля ми не е известно дали същият е викан и давал показания пред органите на МВР за обстоятелствата, известни около взрива в гр. Сливен.

21.3.1986 г., ЯК “Фотограф”

Всички от в. "Поглед" са със симпатии към Горбачов

Mой приятел редовно споделя пред мен за обстановката в редакцията на в. "Поглед" и за отношението и коментарите на журналистите от вестника към 27-ия конгрес на КПСС и подготовката на 13-ия конгрес на БКП.

На приятеля ми направило впечатление положителното отношение на журналистите към работата на конгреса и интереса към приетите решения и документите. Както и задълбоченото изучаване на тези документи - нещо, без което те не биха могли да вършат качествено професионалните си задължения. Изразени са симпатиите на всички към личността на Михаил Горбачов.

Подчертан интерес се проявява и към подготовката ва 13-ия конгрес на БКП. Според приятеля ми в редакцията съществува една колегиална и добра творческа атмосфера, което той свързва и си обяснява с новото ръководство на вестника.

Приятелят ми не е констатирал случай, когато някой от редакцията да е имал и изказвал отрицателно отношение към тези две големи събития - напротив, те всички съзнават своето отговорно място. В редакцията няма обстановка за такива негативни моменти.

Почти всеки ден приятелят ми контактувал в службата и извън нея с Евгений Станчев, с когото посещавали редовно клуба на журналистите. Имало една маса в клуба, където обикновено сядат журналисти от в. "Поглед". По-редовни посетители са Евгений Станчев, Чавдар Крумов, Мария Филипчева и Драгомир Бакърджиев.

Разговорите им обикновено били около проблемите на вестника и други всекидневни въпроси. По-рядко на масата идвал и Енчо Господинов, за когото приятелят ми разбрал, че преди няколко дни е заминал командировка в Никарагуа.

В дните на конгреса се водели и разговори за работата на 27-ия конгрес на КПСС, за неговите решения и нови документи. Никога приятелят ми не е чул да се говори отрицателно за конгресната работа. Както и някой да изкаже такива съображения и мнения, които биха могли да се изтълкуват невярно или превратно.

"На маса" е ставало дума за първия партиен ръководител на СССР като приемник на линията на Андропов, а последният се ползва с голям авторитет. Евгений Станчев, който често пътува до Съветския съюз, е разказвал за авторитета на Горбачов и за симпатията, която имат към него съветските хора.

29.4. 1986 г. ЯК, “Фотограф”

След конгреса - с пълни сили за промяната

Мой приятел ми обясни, че журналистите от редакцията на "Поглед" с интерес и голямо внимание са посрещнали работата на конгреса и неговите решения. Според много журналисти от други столични средства за масова информация в. "Поглед" отразил по много добър професионален начин настроението преди конгреса, работата на самия конгрес и времето след него.

Веднага след приключването на конгреса в редакцията са заработили за отразяване на новите партийни постановки и новото време. Амбицията на всички журналисти и отдели е чрез нови рубрики, инициативи и журналистически материали да отразят новия дух, който се чувства след конгреса, новото мислене, което е необходимо за осъществяване на научно-техническата революция.

Желанието на ръководството на вестника било да мобилизира журналистите към промяна най-напред в самите тях, за да могат по-добре да откликват на промените, които настъпват навсякъде в живота. В това отношение личен пример за промяна в работата поновому давал най-вече главният редактор Любен Генов, Евгений Станчев, Мария Крумова, Мария Атанасова.

29.4.1986г. ЯК “Фотограф”

Гаф с тотофиш

Мой приятел се запознал с читателско писмо, пристигнало в редакцията на в. "Поглед". В него семейство от с. Бистрилица, Михайловградски окръг, се оплаквало, че при раздаването на пенсиите им в края на миналата година пощальонът от съседното село Гаганица ги накарал да купят попълнен единичен фиш от тото 2. В новогодишния тираж същият фиш печелел шестица. Когато обаче отишли в пощата в с. Гаганица началникът на пощата им заявил, че фишът е невалиден.

При проверката, която извършил моят приятел в Централния съвет на Българския спортен тотализатор, се оказало, че същият фиш има улучени три числа.

17.2.1988 г. ЯК “Фотограф”

Ния туркиня ли е?

Mой приятел се познава с Ния Бодева отпреди 3-4 години, след като тя е дошла като машинописка във в. "Поглед". На приятеля ми е известно, че тя е с възстановено име, и когато през 1985 г. е била на гости при роднини в Турция, в редакцията се е подхвърляло, че тя може би няма да се върне обратно в България.

След завръщането си тя не е възхвалявала живота в Турция, дори отбягвала да говори за пребиваванетоси там. Затова моят приятел смята, че тя няма рязко отрицателно отношение (или поне не го показва) към възродителния процес. Тя не е променила и отношението и държанието си към моя приятел, след като той публикувал във вестника няколко публикации за възродителния процес. Той е присъствал и на няколко телефонни разговора с децата й, които тя провеждала на български, а не на турски език.

Приятелят ми смята, че другите журналисти също имат добро отношение към Ния Бодева, тя е възприета радушно от целия колектив и с поведението си не показва неприязън към него.

12.7.1987 г., ЯК “Фотограф”

Възродителният процес, гледан от всички ъгли

Mой приятел миказа, че във в. "Поглед" методично и на добро професионално ниво се отразява темата по възродителния процес. Амбицията на редакцията е да обхване и погледне на този процес от възможно най-различни ъгли, да приобщи към него хората, да покаже новите същностни черти и необратим характер. В брой 19/12 май 1986 г. чрез фоторепортаж е отразен случаят с убийството на българския гражданин Ахмед Османов. Единствен в. "Поглед" чрез свои представители беше в Бургас, където заедно с близките му посрещна специалния санитарен самолет.

В брой 22/2 юни 1986 г. чрез репортаж от мястото на събитието е разказана личната трагедия на Ердохан Якуболу (сега Емил Якимов) от Никопол, който след 8-годишни трудни години и унизителен живот в Турция с риск на живота си преминава нелегално турската граница.

В брой 47/24 ноември 1986 г. пак чрез репортаж от мястото на събитието е отразено гостуването на екип от вестника в дома на Димо Илиев от с. Черковна, Търговищко, където заедно със семейството му гледали документалния филм "Големият род", филм, изграден върху спомени и архивни материали за българския корен и единния произход на населението в Герловската котловина. Димо Илиев е един от участниците във филма.

В брой 9/2 март 1987 г. е разказано за сватбата на двама братя близнаци от с. Поточница с две сестри близначки от с. Сладкодум, Кърджалийско. Всичките са с възстановени имена. Чрез тази сватба всъщност се показва новото в живота на хората от този край.

В брой 28/13 юли 1987 г. представители на "Поглед" са първите и единствените журналисти, които пристигат пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци, след като органите за сигурността разрешават достъпа.

В брой 38/28 септември 1987 г. е отразен случаят при с. Генералово, Хасковско, когато турският гражданин Туран Каня стреля с пистолет срещу двама български граничари.

Моят приятел счита, че в. "Поглед" чрез свои представители може да бъде използван активно и успешно в бъдещото реализиране на възродителния процес.

Ето я и смешката!

В последните две сведения агентът Максим донася за журналиста Пенчо Ковачев. Защото моя милост направи проверката за тото фиша (донесение №5) и написа всички репортажи, за които става дума в донесение №6)

Предполагам, че Петрунов, междо другото вече майор, ме е карал да пиша всичко това, за да отчита дейност пред началството.

Заради това си обяснявам и многото му рапорти. Част от тях са съчинени от Петрунов - за инструкциите и задачите, които ми възлагал. Няма как тези рапорти да са повече от моите сведения.

Как отказах да сътруднича на ВКР в Строителните войски - четете утре