Хората, извършващи престъпление, се стараят да не попаднат в медиите. Но той направи точно обратното. Взе автобус със заложници, за да влезе първо в праймтайма, а после - в затвора. Сключи най-скъпата медийна сделка на годината, като размени свободата си за няколко първи страници и ексклузивни репортажа. Продуцира нов телевизионен жанр, какъвто досега бяхме гледали само на кино – отвличане на магистрала с преки включвания от мястото на събитието. И само няколко месеца по-късно никой не си спомня за него.

Името му е Мирослав Блажев-Атила. А потенциалът му за рейтинг е с изтекъл срок на годност, както и присъдата му. Нито една камера не го посрещна на излизане от затвора, въпреки че на изпращане имаше журналистическа навалица. И въпреки че беше съвсем скоро. Героят на първото новинарско реалити се прибра незабелязано в анонимното си вкъщи. Медийната му слава заслужаваше кратък епилог, но Атила вече не е интересен на никого – поне докато не насочи пак пистолет в пълен автобус. Никой досега не беше правил подобен жест, за да спечели първото място в централната емисия новини. И само заради това Блажев заслужаваше скромно ефирно пенсиониране.

Телевизиите се оказаха неблагодарни към революционера на bg тероризма и медийното му отразяване. Той беше изпратен без думи и кадри в килера за употребените петминутни герои. Които са служили вярно на рейтинга, но вече не могат да послужат за нищо. Които са продали своята кратка история и са фалирали завинаги интереса към себе си. Които са мастурбирали в къща с камери, разказвали са семейни извращения пред детектора на лъжата и са преминали всички граници на самоуважението, за да бъдат запомнени. Но накрая са завършили в клуба на анонимните известни. Така преминава медийната слава, дами и господа за един ден – много по-бързо и от малка присъда за похищение. За да се заразите от хроничен ефир - трябва да подпишете договор за информационен обмен със службите, да си имплантирате периодично силикон, да преспивате редовно с колекционерите на манекенски вагини или да си удължите пениса. Всичко това осигурява много повече шансове за трайно присъствие в праймтайма, отколкото кратък пристъп на обикновена диагностицирана лудост.

За ред, законност и праймтайм – заради тях Атила извади пистолет. Заради помятане след катастрофа на бременната си приятелка и липсата на правосъдие за виновника. Тази история в последствие се оказа измислена, въпреки че сюжетът й приличаше на съвсем истински. А самият Блажев се оказа едновременно с жълта книжка и с пистолет. Освидетелстваното му психично здраве се превърна в чудесно алиби за непромяна на правосъдието. Заради чиято работа във всеки българин дреме по един скрит Мунчо. И ако случайно се пробуди, крещейки и събирайки внимание – веднага го бесят публично.

Същата лудост – със същите претенции за ред и законост и със същото смесване на реалност и фикция, освен нов жанр продуцира и най-успешния медиен продукт на годината. Огледайте се в кривото огледало на електората и ще го видите в парламента. Ще го разпознаете по патоса, който сякаш е откраднат от деветосептемврийска манифестация. С него вождът на хуните в политиката настоява да вкара в затвора достатъчно съмнителни хора, но вместо това ги е вкарал в партията си. Тази лудост не отвлича пътници, но отвлича вниманието – като не е сигурно кое е по-опасното. Защото медиите отказват да й поставят сериозна диагноза и така я легитимират като нормалност. Тя им носи рейтинг, който, колкото и да е кух - все пак е рейтинг. В случая обаче медиите не използват, а самите те са използвани от кандидата за слава. Който за разлика от Атила с автобуса предлага в замяна по-скромна саможертва и по-мално щети – загуби парламентарната си група, но не е загубил свободата си в името на праймтайма. Медиите обаче не е задължително да са благодарни и да оценяват такива жестове.