Енергетиката е във фокуса на българската политика и премиерът Бойко Борисов е принуден да балансира между Изтока и Запада. С тези думи телевизионният канал "Евронюз" "въведе"  интервюто с българския премиер, което беше излъчено по-рано днес. Борисов, който застана начело на българското правителство през юли, се надява да извлече полза от проекта за газопровод "Южен поток" и от конкурентния европейски проект "Набуко", без да рискува в бъдеще страната му да пострада при някой от енергийните скандали, съобщи на зрителите си "Евронюз".
Ще има разследвания срещу хора, които ръководят енергийни комплекси, въгледобивни мини и електроразпределителни дружества. Това обяви премиерът по-късно в интервюто, посветено на енергийната политика на България.
На въпрос на "Евронюз" за съмненията, че организираната престъпност играе определена роля в българския енергиен сектор, Борисов отсече, че страната ни няма да допусне никакви компромиси в тази сфера. Срещу ръководни членове на големи енергийни компании, както и срещу бивши министри, са отправени обвинения заради действия, свързани с десетки милиони евро, обърна внимание той.

"Вървят разследвания, някои от случаите са стигнали до прокурор. По някои от делата вече е имало съдебни процеси и са издадени присъди (...) България прави всичко необходимо, за да възстанови доверието на Европа", каза премиерът и допълни, че предстоят още разследвания. За тях обаче е нужно време.

Най-големите енергийни играчи у нас са Богомил Манчев, който има интереси в атомната енергетика и Христо Ковачки, който е с много силни позиции във въгледобивните мини. Срещу Ковачки има повдигнати обвинения за укриване на данъци и имотни облаги. В електроразпределителните дружества пък основен играч е НДСВ, което приватизира сектора и го разпредели между три частни дружества Е.ОН, ЧЕЗ и ЕВН.

Самият Борисов стартира кметския си мандат в столицата с разследване срещу "Топлофикация"-София и срещу бившият енергиен министър Румен Овчаров.

На въпрос на "Евронюз" дали има министри, на които не вярва, Бойко Борисов е категоричен, че "не се съмнява в никого. Но свещени крави няма".

"Нормално е, заради досегашния ни опит, да сме нащрек какво може да се случи тази зима. Надявам се, че отношенията между Украйна и Русия няма да се влошат, както стана миналата година", казва премиерът. Той обяснява и че в момента България трупа запаси от природен газ в хранилището в Чирен и в същото време изгражда връзка към газопреносната система в Гърция, откъдето може да получи допълнителни количества при евентуален недостиг.

Борисов все пак изразява надежда, че евентуална нова криза в отношенията между Киев и Москва няма да продължи дълго и България няма да пострада. Той признава и че на фона на добрите си отношения с Русия не би било нормално България да се окаже в същото положение като миналата година.

"Затова ние сме убедени, че строителството на газопровода "Набуко" и едновременно с това на газопровода "Южен поток" ще ни помогне да решим този проблем", казва българският министър-председател. Той не пропусна да напомни, че България заема стратегическа позиция между Азия и Европа в отговор на въпрос за позицията му спрямо колебанията в ЕС кой от двата проекта да бъде подкрепен.

"Ние вече обявихме, че за нас приоритетен проект е "Набуко", и тъй като в него участва и Европейската комисия, ние изразихме готовност да участваме с 300 млн. евро", казва българският премиер, според когото проблем с "Набуко" не съществува. "А що се отнася до "Южен поток", то в разговорите си с руския премиер Владимир Путин обявих, че България няма да създава пречки", припомня още  Борисов.

"Предишното българско правителство подписа с Русия договор за "Южен поток", така че според нас и двата проекта могат да бъдат осъществени и да се развиват паралелно", допълва премиерът. Той очевидно държеше да обясни,  че България е получила 300 млн. евро от ЕС като компенсация за затварянето на два от реакторите в АЕЦ "Козлодуй". А това, според него,  не е голяма сума, тъй като двата реактора са печелели за България между 800 млн. и 1,2 млрд. евро годишно от износ на електроенергия.

"Едновременно с това реакторите бяха модернизирани от гледна точка на тяхната безопасност и можеха да останат в експлоатация още 20 години. България стриктно изпълни поставените от ЕС условия, затова сега тези 300 милиона, естествено са от значение, но България се отказа от много повече от тази сума", категоричен беше Бойко Борисов.