През пролетта човек се измаря. Все не може да свикне с темпото: денят му се струва муден, тежък, изморителен. Лятото – о, през лятото пък настават такива жеги, че е направо непоносимо. И на всичкото отгоре е опасно да се излиза по улиците заради заплахата от слънчев удар. Есента депресира. Това неприятно окапване на дърветата, първите студени дни, продължителните есенни дъждове, скъсяването на дните – всички тези причини спонсорират едни от най-дълбоките човешки депресии.
А какво да кажем за зимата?

Зимата е най-тъжният и най-нещастният сезон. Тя е студена. Можеш да замръзнеш. Като завали сняг има опасност да се подхлъзнеш или да катастрофираш с колата си. Освен това трябва да използваш повече дрехи. Не ти е до нищо, а само си стоиш вкъщи и, докато гледаш прогнозата за времето, не знаеш къде да се стоплиш.

Сняг. Навън заваля сняг. Ужасно е. Пак няма кой да чисти. Улиците са тъмни – никой не мисли за осветеността на града. Морето и то стана много бурно. Няма ли някой най-после да спре тези големи вълни? И къде спят тези благотворителни организации, дето само за хората мислят и уж помагат? Един не излезе на улицата да налее по едно горещо чайче. Да не говорим за греено червено винце.

Човешкото същество може да стигне до досадни висоти. Толкова досадно може да стане, че да заприлича по миризма на скункс – неговото недоволство може да убие крехкото зрънце на всеки оптимизъм. Един на друг хората си помагат да... повишат карата на своята непоносимост, като непрекъснато излъскват до блясък собственото си мърморене и недоволство. Метеоролозите – и те помагат. Не че непременно лъжат, но все гледат в прайм-тайма да обещаят топличко, когато е студено, и хладничко, когато е горещо.

Между другото и дъждовете са много неприятни. Никъде не можеш да мръднеш: настива се. Кошмарно е и когато задуха вятър. Върти го, върти го и все в лицето я боклук ще прати, я прахоляк.

Изобщо животът е нетърпимо нещо. Как може баш на нас, хората, да ни се падне. Раждаш се – ревеш; порасваш – падат ти зъбите; ставаш младеж – тормозят те с уроци; още малко растеш – айде на работа; после ти побелява косата; не можеш да ходиш. Кажете ми, това живот ли е? И вие ще ми говорите, че зимата била хубав сезон...

Много е вероятно след като приключа с тази статия, да седна да напиша нещо по-оптимистично. Нагарът, който се наслои в моите духовни цилиндри е толкова черен, плътен и лепкав, че не мога да се усмихна дори на майтап. Вдигам нагоре глава и си мисля: наистина ли през зимата започваме най-много да мърморим? Наистина ли най-важното нещо в нашия живот са почистените пътища и улици и опесъчените тротоари? Плаши ли ни студът?

Ако имате някакъв проблем със зимата, не бързайте да ходите при лекар. Обърнете се за помощ към децата си. Ако нямате такива, потърсете помощ лично от себе си. Нима не сте били някога дете? Нима пързалките и снежните човеци не сгряваха вашата кръв и не правеха студения ден най-дългия от всички, а зимата – ваш любим сезон?