Избрани Новини
„Докога все така ще я караме”?
Специално изчаках няколко часа след уволнението на Димо Момиров, преди да напиша този коментар. Изчаках да чуя и прочета голяма част от мненията на футболните хора в нашата страна. От всички, с които се запознах, най-силно впечатление ми направиха две, цитирам по памет. Борислав Михайлов: „Освободени са, защото не могат да убедят хората, че грешките не са умишлени”. И на Стефан Орманджиев: „Решенията във Варна повлияха на хода на мача”.
Отсъжданията на хората в черно влияят на всеки мач. За огромно съжаление. На специална пресконференция ни убеждаваха, че това, което направи Кишишев срещу Левски, си е за жълт картон. Същото направи и Рабех във Варна. Огледално еднакво… И двете нарушения са за затвор, а не за червен картон. Наказанията са различни. Отменя се гол... Неясно за какво. В Своге се свири дузпа за приближаване, не се дава такава за влизане с бутоните в глезените. И още много, много фрапантни грешки.
Когато има дузпа за Черно море на „Георги Аспарухов”, то тя трябва да се свири. Когато има игра с ръка на голлинията, се дава и червен картон. А не след 5 минути, когато осъзнаеш грешката си, да изгониш играча за доближаване. Това вече дразни, създава впечатление за тенденция, за умисъл.
Г-н Момиров! Утре сигурно пак ще се засечем по улиците на Варна. Пак ще си говорим на малко име и ще се поздравим, и пак ще пием кафе. Само как ще ме убедите, че това, което стана, е просто грешка, човешка грешка, несъзнателна? Искрено се надявам Вие да нямате участие в това, което се случи. Познаваме се от доста години, не вярвам Вие да го направите под натиск от тежестта на финикийските знаци. Но вашите подчинени?... За тях не съм сигурен.
Преди години Черно море беше също грубо ощетяван. Много грубо. Нищо чудно сега да има нещо подобно. Все пак има купа и претенции за нея от страна на Славия и фамилията Вуцови и ЦСКА. Въпроси много, сериозни и наболели. Сега ще дойде следващият шеф. В началото ще му дадем време да се запознае със ситуацията и след това... След това - същото, вече 15 години. Сменяме шефовете като носни кърпички, ефект никакъв. Значи не е там проблемът, макар народът да е казал, че „рибата се вмирисва откъм главата”. Я със съдии, я с друго, но постигаме вътрешните цели. След това обаче идват знайни и незнайни отборчета и с вторите си състави ни показват къде ни е мястото. На всички, без изключение.
Докога ще продължаваме така? И аз искам да коментирам играта на отборите, а не претенциите към реферите. Сигурно и Вие също. Но реалността е доста различна..... За съжаление, за огромно съжаление.