Срещата на Обединените нации в Копенхаген все пак завърши със споразумение, след  намесата на американския президент Барак Обама и постигнатото от него съгласие с Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка. Въпреки че документът е много далеч от това, което всички очакваха, делегатите приветстваха споразумението като необходимата първа крачка в борбата със световното затопляне.

Скептици обаче го отхвърлиха  с  аргумента, че не поставя дългосрочни цели за намаляване на вредните емисии и не обвързва подписалите се под него законово, което  го прави моментално незначително и изключително слабо. Единствената конкретна цел, която договорът поставя, е ограничаване на повишаването на световната температура до 2 градуса,  но без да опрадели как точно ще се постигне това.  Документът ще включва тези държави, участници в срещата, които са го одобрили, като се подразбира,  че не всички са направили това. Между неодобрилите документа са Судан, Никарагуа, Куба, Венецуела и Боливия, като делегатите на Судан са го сравнили с Холокоста, тъй като подобно повишаване на световната температура ще обрече Африка на гибел.

Въпреки масовото неодобрение и от страна на природозащитни и други неправителствени организации и кампании, тази сутрин държавният секретар на САЩ оповести, че споразумение има и то ще гарантира провизия от $30 милиарда за следващите три години за най-бедните държави, осигуряваща финансови средства за адаптирането на тези  страни към световните климатични промени. Още $100 милиарда са планирани до 2020 г. Секретарят по проблемите на глобалното затопляне на Великобритания Ед Милибанд коментира, че невъзможността да се постигне по-значително споразумение за двете седмици на срещата е доказателство за трудността на проблема и  необходимостта от компромиси от всички световни лидери.

„Всички искаха едно по-значително споразумение, но това, което беше направено, е едно неединодушно съгласие по два от ключовите въпроси. За всички е ясно, че това е само началото и разговорите ще продължат и  догодина на конференциите в Германия и Мексико. Подобно съгласие е по-добро от липса на каквото и да е споразумение.”