Имало едно време един Българин. Бил орисан с ум и сила. Работлив бил, обаче всичко сам си правел и много-много не давал да му се месят. Не харесвал управниците си и много пъти на чашка ги пооплювал. Затова решил да си направи той партия.

Направил си. Но понеже сам си бил лидер и сам се преизбирал, му станало скучно и развалил партията. Преди това обаче си спретнал такъв компромат, че дълго време си чешел езика с люти закани и пиперливи захапвания.

Имал този Българин проблем с пиенето. Не, не с количеството, а с качеството. Мислил си, че все го лъжат с грамажа, със съставките на питиетата и си направил сам казан. Започнал сам да си вари ракията. Варил и опитал. Харесала му. Даже много му харесала. И така се напил. Дошла му голяма сила. Изправил се и сложил длан на челото. Огледал се и решил: квартала, в който живеел, не му допадал и сега щял да направи нов.

Едва успял да си направи една улица, но останал доволен. Но не за дълго. Нещо й липсвало на тази улица. Дупка! Речено – сторено. Изкопал хубава дупка на средата на улицата. После обаче Българинът забравил, че той е направил дупката. Счупил в нея колата си и се заканил на управниците си. Мърморел Българинът три недели. Толкова се увлякъл, че дори забравил, че той сам е направил и улицата. И когато завалял сняг и нямало кой да почисти, Българинът вече се заяждал.

Омръзнало му и решил сам да си направи снегорин. Забавлявал се. Но малко се поувлякъл, защото решил да набута снега в един подлез, но там се заклещил със своя снегорин. Зарязал придобивката си и се отправил към новото си предизвикателство.

Открил в небето звезда. Кръстил я на себе си. Всяка вечер си я гледал. И й говорел с мили думи. Много бил горд. Даже се главозамаял. Поради това се почувствал отчужден и пак сложил длан на челото, за да се огледа. Видял едно дърво. Отсякъл го и си направил свирка. Дошли обаче представители на чужди защитни организации и осъдили Българина. Лишили го и от ракията. Затворили го в затвор с повишена защита на правата на човека.

Там Българинът се оказал начело на бунт. Освободили го предсрочно за лошо поведениe. Пратили го на неговата си улица с дупката и му забранили да излиза оттам. Българинът се подсмихнал и решил да си изкара снегорина от подлеза и с него да си отмъсти. Тъкмо да посегне, когато се случило нещо неочаквано.

Българинът се събудил. Огледал се. Къщата му била ограбена. Той бил много брадясал. Откраднали му даже и обувките. Портфейла – не, защото бил празен. Жена му го била напуснала, без дори да измие чиниите преди това. В същото време съседът от горния етаж вече слизал да се заяжда с него заради фасовете от балкона. Само кучето било останало до Българина. Но то сега спяло.
 
Вместо да запретне ръкави и да се залови за работа, Българинът решил: легнал и отново заспал.

Присънило му се един снегорин.

И приказката отново започнала...

СНИМКА: МАРИАН ЖЕЛЕВ